Над 1.8 млн. българи са попадали на фалшива новина за седмица

Над 1.8 милиона са българите, за които може да се смята, че са срещали новина, която смятат за фалшива или невярна, само в последната седмица на юли, според експресен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 800 души между 30 юли и 1 август.

Повече от половината запитани посочват, че не са попадали на фалшиви новини, но 34% от твърдят, че в последната седмица са срещали фалшиви новини или новини, чието съдържание смятат за невярно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи, уточняват от "Галъп интернешънъл". Числото е респектиращо и събужда още повече тревога на фона на видимия бум на фалшиви новини в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също показва висока степен на съмнение в стойността на публичната информация у нас въобще, отбелязват социолозите.

Агенцията смята, че това е и част от обяснението за общото недоверие към сведенията за чума по животните в Странджа: 37% вярват, че чума е имало, но 48% не вярват. Останалите се колебаят.

Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка публична информация у нас. На този фон, както може да се очаква, мнозинство от 68% смятат, че властите не си вършат работата добре в казуса със Странджа, а 26% смятат, че я вършат добре. Останалите се колебаят.

Стои въпросът дали вече е възможно институциите да убеждават гражданите в необходимостта от непопулярни мерки, дори и тези мерки да са верни и нужни.

Скорошното спиране на сделката с ЧЕЗ се харесва (мнозинство от 64% го одобрява), дори още повече се харесва призивът на Корнелия Нинова за повече държава в икономиката, отправен чрез "Визия за България" (мнозинство от 73%).

Най-много одобрение в последните дни събира ветото на президента Радев над законовите поправки, които се смятат за лобистки (75%).

Ниско е одобрението към вдигането на акциза на бездимните цигари – 45% одобряват, но 47% не го одобряват.

От "Галъп интернешънъл" правят следния извод: "Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и поощряват решителната намеса на държавата, но без да губят ориентир за това, кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например."

"Протестът на майките и други социални протести в последните седмици се възприемат ясно като индикатор за реален проблем, а не като функция на политически амбиции (каквито интерпретации имаше). 69% са съгласни, че този тип протести са свидетелство по-скоро за реални проблеми. 8% намират политическите амбиции за водещи, а 18% признават, че не са достатъчно запознати. Останалите се затрудняват да отговорят", сочи изследването.