Над 2 хиляди деца са изведени от рискови семейства от януари до август

Нито едно от тях не е изпратено в Норвегия, настанени са при близки, приемни родители или институция

Над 2 хиляди деца са изведени от рискови семейства от януари до август

От януари до август тази година малко над 2000 деца са били изведени от биологичните си семейства, защото за тях е имало риск. През 2018 г. мярка за настаняване на деца при роднини или близки, приемно семейство или специализирана институция е предприета за малко над 3000 деца, от които 1058 са били изоставени от родителите им. В нето един от случаите обаче действията не са предприети с лека ръка и без аргументи, а нито едно то децата не е изпратено в Норвегия.

Това коментира Емил Тодоров, директор на дирекция "Закрила на детето" в Агенцията за социално подпомагане пред БНР по повод истерията от миналата седмица сред ромски семейства, че децата им ще бъдат отнети и изпратени за отглеждане в Нровегия.

"Не можеш току така да отидеш някъде и да вземеш децата. Такова нещо няма, няма как и да има. Това противоречи на закона. … Няма деца, които да се изпращат от наша страна към Норвегия. Има деца, които се осиновяват международно. Те си минават специален режим през Министерство на правосъдието. Като се осинови от семейство в Норвегия, то заминава там, но специално да бъдат изпращани деца в Норвегия по този начин няма", заяви Тодоров.

По думите му, да неговата дирекция не е достигала информация за готвени саботажи и създаване на истерия за отнемане на деца.

Заради случаите в Сливен Пазарджик и Пещера властите обявиха, че ДАНС разследва кои са разпространителите на фалшивите новини във Фейсбук.

"Когато има такива слухове, е хубаво самите родители да се обръщат към нашите служби, да задават своите въпроси – те ще бъдат консултирани и информирани. В случая се действаше първосигнално", смята Емил Тодоров.

Той обясни и по какъв начин работи системата при сигнали за деца в риск.

"За да може да заработи нашата система, трябва да получим сигнал, че има дете в риск или че има проблем с дете. Освен че можем да получим сигнал по всякакъв начин, ние можем и да се самосезираме, включително и по медийни публикации или наша пряка работа със семействата. Когато постъпи при нас сигнал, социален работник има задължението по закон да го провери. Той извършва проверка, събира информация от всички възможни източници – родители, роднини, учители, личен лекар, полиция, прокуратура, община, за да направи преценка дали с детето всичко е наред или не", посочи експертът.

" Крайна мярка е извеждане на детето от биологичното семейство. Първото нещо е социалният работник да подготви свое становище – това не е негово еднолично решение. Ако е предложено да се отвори работа по случай, първото нещо е да се търсят начини и възможности за подкрепа на семейството. … Ако заключението е, че детето трябва да се изведе от семейството и то трябва да се настани на друго място – първо се проучват роднините и близките и дали те имат възможност да поемат грижата. Ако там са изчерпани възможностите, детето може да бъде настанено в приемно семейство. Издава се заповед, детето се настанява. Тази заповед може да се обжалва. Настаняването е от съда. Този административен акт минава съдебен контрол. Изключение са случаите, при които съдът не потвърждава нашата мярка за закрила", допълни Тодоров. Ако пък в срока на произнасяне на съда обстоятелствата се променят, съдът може да промени решението, обясни още той.

В оттеглената за доработване сред яростната съпротива стратегия за детето се залагат приоритети и цели за по-добро развитие на дейностите, свъзрани със защитата на децата, каза експертът.  По думите му една такава стратегия не трябва да противоречи на законодателството. В промененото законодателство няма текстове, които да предвиждат по-лесно отнемане на деца или по-лесно даване на деца за осиновяване, категоричен бе той.

От просветното министерство миналата седмица обявиха, че от месеци знаели, че се готвела паника сред родителите, че ще им отнемат децата. Те обаче не предполагали, че ще се стигне до такава истерия, при която училища бяха за минути опразнени след слухове сред ромите, че на някаква жена ѝ прибрали детето от училището.

ДАНС започна да разследва разпространението на слуховете, в което се оказа замесен и шефът на пресцентъра на военното министерство Александър Урумов. Макар да е писал постинги във Фейсбук по темата с даването на деца на норвежци, които вече са изтрити, Урумов отрича да има общо с разпространяването на слуховете.

Той бе защитен от началника си министър Красимир Каракачанов и в неделя

"В ДАНС няма постъпила никаква информация по отношение на това, че служител на Министерство на отбраната, без значение дали е на регионално или на централно ниво, участва в подобно нещо", заяви той пред БНР.  Каракачанов имал информация, че на някои места слуховете тръгват от кандидати за кметове, които не са от партиите в управляващата коалиция. "Искат да създадат шум в системата и да спечелят някой глас", коментира той.

По думите на Каракачанов, който е и лидер на ВМРО, партията му няма интерес от създадената паника и посочи, че ВМРО настоява за интеграция на децата от ромските малцинства още от 3-годишна възраст.

Вицепремиерът посочи, че разполага с информация за провокаторите на психозата сред ромските махали в Сливен и Ямбол, но не било редно да я изнася, защото тече разследване по случая. 

Още от България