Над 2 млн. лв. за 20 дни са вложили партиите в медийна реклама

Десет дни остават до изборите и кампанията на партиите навлиза в решителната си фаза. Средствата за медии обикновено са основно разходно перо в бюджетите на политическите формации. В кампанията за парламентарните избори през ноември, 2021 г. например, почти 70 % отвсички разходи бяха за медийна реклама.

Към 20 септември политическите формации са подписали договори за реклама с медиите на обща стойност 2 086 167.08 лв. без ДДС. Това показват данните на Института за развитие на публичната среда, който следи разходването на средства в предизборната кампания, която започна на 2 септември. Неправителствената организация наблюдава 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции.

Партиите с най-много разходи

В разгара на кампанията най-много средства в медийния си имидж влагат от коалицията "Демократична България" - 372 068 лв., показва проучването. Това е значителен ръст на разходите на формацията, тъй като към 11-септември те възлизаха на едва 27 578 лв. Предпочитаните от "Демократична България" медии са трите големи телевизии - бТВ, Нова и БНТ, които са получили около 85% от средствата на коалицията.

На второ място по разходи се нарежда БСП със 300 356 лв. При тях основен разход е договор за реклама в Google чрез агенция-посредник. Той бе публикуван на интернет страницата на в."Стандарт", но включва показване на банери в сайтовете на още поне 25 други медии, сред които bradva.bg, petel.bg, vihrogon.bg, uniconbg.com, vecherno.com, vijti.com, onovini.eu, silnabulgaria.eu и др. Лявата партия е насочила и средства в партийната си телевизия - БСТВ в размер на 24 980 лв., което е 8.3 нва сто от всички разходи.

Трето място по похарчени средства заема ГЕРБ-СДС със 297 920 лв. От коалицията са вложили само 42 хил. лв. в изминалите 10 дни от кампанията. Формацията продължава с практиката си да инвестира в разнообразни медии - от големите частни телевизии, до регионални издания и онлайн агенции.

От "Продължаваме Промяната" се нареждат след основния си политически опонент, като за реклама вече са разпределили 192 179 лв. От формацията обаче продължават да не залагат на комуникация чрез частните телевизии, а са инвестирали основната част от средствата си във вестници - "24 часа", "Труд" и "Марица", както и в онлайн издания.

Три формации - "Единна народна партия", "Народна партия истината и само истината" и "Национално движение единство", както и двата инициативни комитета към този момент не са обявили сключени договори за медийно отразяване.

Медиите с най-много политическа реклама

Сред медиите с най-много приходи от политическа реклама се нарежда обществената БНТ, която е привлякла 397 153 лв.  Това е увеличение с близо 150 хил. лв. спрямо предходния период. Обществената телевизия има договори с общо 18 от участниците в изборите.

Следва ТВ Евроком с 287 097 лв., основната част от които са от партия "Възраждане" - 84 350 лв. Телевизията има договори за платено отразяване с общо 15 формации.

На трето място вече е бТВ с 269 636 лв., като основният приход за телевизията е от "Демократична България" в размер на 115 354 лева.

От доставчиците на медийни услуги, които обхваща мониторингът, към този момент шест не са публикували данни за сключени договори. Това са вестниците "Борба", "Ние" и "Арда NEWS", както и радио "Фокус", и онлайн изданията Focus-news.bg и Фрог нюз. Въпреки това някои от тях, както и в предишни кампании, очевидно представят политическа реклама.

След първата публикация от мониторингапо темата, от в. "Стандарт" започнаха да маркират агитационното си съдържание.

Телевизия "Евроком" продължава практиката си да сключва безвъзмездни договори. Този път тя има такива с 10 партии и коалиции - БСП, "Демократична България", "Продължаваме Промяната", "Движение на непартийните кандидати", "Изправи се, България", "Правото", "Пряка демокрация", "Русофили за възраждане на отечеството", "Атака" и БНО.

Безвъзмезден договор е публикувала и ⅞ ТВ , като той е сключен със свързаната с нея партия "Има такъв народ".

Липсва яснота за вида медийни услуги, включени в подобен тип договори, както и за техния обем. Търговската логика на подобни споразумения също е трудно обяснима, тъй като те предоставят ефирно време без заплащане за това.