Над 200 000 българи чакат спешна помощ повече от половин час

Около 211 000 души, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони на страната, чакат за спешна помощ над 30 минути, което пречи да им се окаже адекватна медицинска помощ при спешни състояния. За около 15 на сто от населените места в страната, където живее 3 на сто от населението, линейките пристигат за повече от половин час, сочи доклад на Сметната палата за състоянието на спешната помощ от началото на 2010 до юни 2014 година.

До 20 минути спешната помощ стига до приблизително 58 на сто от населените места в страната.

Докладът констатира отдавна известните проблеми на спешната помощ – ниски заплати на заетите в системата, неравномерна натовареност, създаването на многобройни документи и концепции през годините, които обаче не решават проблемите.

В него се отчита, че за периода 2010-2014 година парите в сектора са нараснали с 60% - от 77 млн. лв. на близо 122 млн. лв., и е направен извод, че планирането на средствата на Министерството на здравеопазването за спешната помощ не е адекватно.

В системата са заети 7111 души, с които са формирани 357 мобилни екипа - 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи. Според информацията, през 2014 г. началната месечна основна заплата на лекар с една специалност в спешната помощ е била 700 лв., а на лекар без специалност – 650 лева. Медицинските сестри са вземали по 520 лева.

Като сериозен проблем в документа е отчетена голямата разлика в средното възнаграждение на медиците в отделните райони на страната. В София например спешните лекари без специалност през миналата  година са получавали средно по 1410 лева, докато в ЦСМП-Благоевград – 915 лева или 35 на сто по-малко.

Сметната палата открива проблеми и по отношение на медицинския транспорт и апаратурата, които според одита са морално и физически остарели и това създава рискове за оказване на адекватна медицинска помощ.
 
Отчетен е и проблемът с преминаването към националния телефон за спешни повиквания 112.

От миналата година екипът на здравното министерство разработи концепция за развитието на спешната помощ и създаде проект на нов стандарт за спешна медицина, с които цели да подобри кадровата и материална обезпеченост на спешната помощ и да намали времето за отзоваване на повикванията.

Предвижда се при спешни застрашаващи живота състояния линейката да стига за 8 минути, при останалите – за 20, а до120 минути да се бави само когато става въпрос за състояние, което не застрашава живота на пациента.

Освен това концепцията за развитието на спешната помощ предвижда всяка година с 20 на сто да се обновява автомобилният парк на центровете и филиалите за спешна помощ и след пет години трябва да бъдат обновени всички линейки в страната.