Над 200 000 души готови да преместят парите си за втора пенсия

Над 200 000 души готови да преместят парите си за втора пенсия

Между 200 000 и 250 000 души или 7% от работещите възнамеряват да премесят парите си за втора пенсия в резултат на дебатите около спорните промени във втория стълб, приети в края на миналата година от мнозинството на ГЕРБ. Четири процента от тях са готови да прехвърлят парите си в друг частен фонд, а три процента - в държавното осигуряване. Това сочат данните от национално представително проучване на "Алфа рисърч", извършено между 15 и 23 януари.

Убедени, че ще останат в досегашния си частен пенсионен фонд са 53%. Малко над една трета са колебаещите се или незаинтересованите как точно да постъпят.

Авторите на проучването посочват, че ако съществуват механизми за "автоматично преразпределение" на пари, те могат да обхванат вноските на около 800 000 души, което освен голям финансов ресурс би било и мощно средство за социално влияние.

40% процента от осигурените за втора пенсия не знаят в кой пенсионен фонд участват, не са се интересували и едва след разгорялата се политическа дискусия по темата, разбират значението на този избор. Колкото по-млади са хората, толкова по-слабо са информирани.

Най-осведомени са работещите над 40-годишна възраст, които е трябвало да правят избор при създаването на втория стълб. С течение на времето, както активността по привличането на клиенти, така и отчетността пред вложителите от страна на фондовете, постепенно е намалявала, сочи проучването.

А каква е доходността на тези фондове остава загадка дори и за най-информираните, сочи проучването.

5% са се позааинтерсували кой е техният фонд след началото на дебата и са успели да научат, други 4% също са проявили интерес, но така и не са успели да разберат.

Изследването отчита също, че досега дружествата са проявявали изключително слаба активност в привличането на клиенти и в тяхното информиране.

Авторите на проучването предупреждават мениджърите на частните пенсионни фондове и държавните институции, че 43% от вложителите са убедени, че осигурявайки се "допълнително задължително", трябва да получат по-висока пенсия в сравнение с човек със сходна професия и длъжност, който не внася допълнителна пенсионна осигуровка. Ако след няколко години, когато започнат да се пенсионират първите вложители в универсален пенсионен фонд, тези очаквания не бъдат оправдани, към сегашните проблеми с НОИ може да се насложи и още един, с не по-малко взривоопасен ефект.

Приетите в края на миналата година промени предвиждат родените след 1959 година да решат еднократно дали искат да продължат да се осигуряват за втора пенсия в частен фонд или да преместят парите си в НОИ без право да преразгледат решението си никога повече. За тепърва започващите работа млади хора пък се прие ако в срок от една година не си изберат частен фонд да бъдат завинаги служебно преразпределени в НОИ. Под големия обществен и политически натиск, от ГЕРБ склониха да ревизират поправките и през миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов предложи парите на желаещите да внасят само в държавното осигуряване да отиват по лични сметки в Сребърния фонд като решението им да подлежи на промяна. Предлага се и връщане на досегашния режим за тепърва започващите работа – ако до три месеца не направят избор, да бъдат служебно преразпределяни в частен.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?