Над 3 млн. българи играят тото и лотария

Над 3 млн. българи или 57% от хората в страната играят лотария, тото или друга форма на хазарт. Те харчат средно по 15 лева на месец или около 5% от дневния си бюджет, което прави по около половин милиард лева на година. В същото време малко хора заявяват, че са печелили значителни суми, повечето дори не познават такива късметлии.

Това показва експресно проучване на "Галъп интернешънъл" по актуални теми. То е проведено сред 801 души чрез телефонно интервю "по панелна методика, осигуряваща надеждност". Сондажът е правен между 19 и 22 април.

Според данните хората, които редовно си купуват билети от лотариите, фишове от тотото или посягат към друга форма на хазарт, са 5 на сто или близо 300 000 души. Те харчат средно по 43 лева месечно за такъв тип игри.

Изкушени от хазарта от време на време са 19 на сто (над 1 млн. души от населението), а средният им разход за това е 21 лева на месец. Рядко играят една трета от хората (1.8 млн. души) и отделят за това по около 9 лева месечно. Хората, които твърдят, че не играят лото и тото игри са 43%.

Късмет vs. работа

На фона на масово изкушените от тото и лото игри проучването показва, че над 40% от българите смятат, че в живота се успява преди всичко с повече късмет. На работата залагат 53%. "Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост", коментира от "Галъп".

Графика: "Галъп Интернешънъл"

Проверка на Mediapool в общите условия на лотарийните игри показа, че всеки втори лев от билети отива в хазартните босове, тъй като за печалби се разпределят около 50% от приходите.

Печелившите - малцинство

Огромното мнозинство от играещите хазарт - 86 на сто, казват, че никога не са печелили сума, която смятат за значима. Най-често късметлииите са ударили печалби до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 000 лева.

Графика: "Галъп Интернешънъл"

Въпреки телевизионните реклами, които всекидневно представят по някой, който е спечелил голяма сума от лотарията, близо 70 на сто от хората не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. Само 9 на сто са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство, коментират от "Галъп".

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре, казват още от агенцията.

Графика: "Галъп Интернешънъл"

За забрана на рекламата са 55%. Те обаче не смятат, че трябва да има забрана за самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък не искат промяна на съществуващото положение. Останалите се колебаят.

Валери Симеонов (Обединени патриоти) обеща да внесе промени в Закона за хазарта, които да ограничат продажбата и непряката реклама на лотарийните игри. С подобни идеи за законодателни поправки излезе и новосформираното обединение "Демократична България".

Засега не е ясно дали ГЕРБ ще подкрепи идеите на Симеонов. Те биха засегнали компаниите, които се занимават с този бизнес - държавният "Български спортен тотализатор" и двете частни "Ню геймс" с "Национална лотария" и "Евробет" с "Лотария България", зад които стои Васил Божков. Засегнати ще бъдат и трите национални телевизионни канала БНТ, бТВ и Нова ТВ, които ще загубят сериозни приходи от реклама. По данни на Nielsen AdMosphere "Национална лотария" е най-големият рекламодател в телевизиите през миналата година.

Пазарът на лотарийни игри в България продължава да расте и достига 345 млн. лв. през 2017.

Текущи въпроси

Проучването на "Галъп" засяга и още няколко текущи въпроса от политическия живот в страната.

Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а от тях 69 на сто одобряват критиката на Румен Радев към правителството. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят. Общото ниво на критичност към властта у нас остава силно, въпреки подкрепата за външнополитическите действия на Борисов, уловена в предишни изследвания, коментират от "Галъп". От агенцията допълват, че 91% смятат, че бягството на двама опасни затворници е атестат за слаба работа на властите, а само 7% приемат, че подобни неща могат да се случват, дори и при добре свършена от страна на властите работа.

Графика: "Галъп Интернешънъл"

Хората изразяват и принципна подкрепа към идеята собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече. Според "галъп" обаче тя би се "натъкнала на обострената социална чувствителност".

Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати.

Сагата с арестувания кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева по-скоро поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят.