Над 50% от медиците са подложени на силен стрес в работата

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите от национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор “Здравеопазване“, направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) към КНСБ.

Проучването обхваща 1245 души – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения и е проведено в периода 1 май - 30 октомври тази година. По-голямата част от участвалите имат над 16 г. стаж, което гарантира познаване на професията.

Стрес и лош психоклимат на работното място

55.7 % или 693 от анкетираните отговарят положително на въпроса “Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”. Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.

58.3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Над половината полагат извънреден труд

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд – 51.8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.

68% смятат, че работят с риск за здравето си

За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите  - 64%.

“Тези данни корелират с предишно наше изследване, при което над 35% от анкетираните здравни работници определят здравното си състояние като лошо и задоволително. Това води до по-висока заболяемост от сърдечно-съдови заболявания (27%), инфекции, рак и автоимунни заболявания. Последните научни изследвания категорично доказват връзката между мускулно-скелетните заболявания и психосоциалните рискове на работното място. На тези тема ще бъде посветена и следващата кампания на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Всички тези симптоми и заболявания са причината за половината от издадените болнични листа в сектора“, каза още д-р Кокалов.
 
Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.

Последствия

“Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с  разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве“, коментира д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ при представянето на проучването. 

Резултатът от влиянието на негативните фактори води до трайното нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 г., и силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области. Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация. Те водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги, и, въпреки че е трудно да бъде изчислена точната им цена, се оценяват на десетки и дори стотици милиони левове.
 
“Най-ярък показател за връзката между психосоциалните фактори на работната среда и здравето на работещите е професионалният стрес. Доказано е чрез лабораторни изследвания, че колкото по-висок е стресът на работното място, толкова по-голяма е вероятността натрупващото се напрежение да се превърне в основа за трудови травми“, каза Кокалов.

Мерки

Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи - промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.   „Синдикатите настояват за стабилност и устойчивост на финансирането на здравеопазването, като се заделя базиран на ситуационен анализ на потребностите и непрекъснато нарастващ  процент от БВП, по-добра координираност и отчетност в различните сектори. За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, направихме предложения за промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от КТД, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.“, каза д-р Кокалов.
 
КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве” в сектор “Здравеопазване”. Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите.  В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови  фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.

 
Изпълнителният директор на “Пирогов“ проф. Асен Балтов посочи, че институтът е един от активните участници в проучването и резултатите действително са тревожни. В “Пирогов“ обаче са взели мерки и са назначени двама психолози, правят се профилактични прегледи, задължителна ваксинация на работещите в спешните звена, обновява се сградният фонд. Въпреки това процентът на използваните болнични е висок. През 2018 г. 34.5 от колектива е използвал болнични, а тази година към момента – 25 на сто.

Проблемът не може да се реши с усилията на една институция. Здравеопазването е недофинасирано, изтъкна д-р Иван Кокалов. Той напомни, че секторът е в очакване да бъдат изпълнени обещанията след проведената национална стачка на медицинските работници на 7 октомври. КНСБ настоява в бюджета на НЗОК за догодина да има допълнително 200 млн. лв., от които ¾ да са за заплати, както и за осигуряване на още 5-6 млн. за детското здравеопазване.