Над 60 на сто от българите смятат, че училището трябва и да възпитава

Една трета са на мнение, че политиката за връщането на деца в клас е успешн

Над 60 на сто от българите смятат, че училището трябва и да възпитава

Две трети (66%) от пълнолетните българи смятат, че училището, освен да образова, трябва и да възпитава. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", обявено в четвъртък. То трябва да де информация за оценката на българите за политиките в сектора, обявен от правителството като приоритетен. Въпросът за ролята на училището във възпитанието е включен в проучването заради лансирания от образователния министър Красимир Вълчев дебат по темата.

Разбирането, че училището трябва и да възпитава "доминира във всички социални групи, независимо от социалния и материален статус на анкетираните".

Най-голяма част от българите (35%) смятат, че децата се учат най-вече от личното поведение и пример. "Това обаче означава от примера на учители, но и на родители, роднини, публични личности", коментират от агенцията.

28% са на мнение, че не толкова училището, колкото широката социална среда – социалните отношения, ценностите, моделите на успех в обществото са онези, които възпитават и които могат да подкрепят, или напротив, да действат в разрез с усилията на училището.

Според 27% дисциплината е тази, която възпитава, и когато учителите не знаят как да я постигнат, това намалява резултата от техните усилия. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите, изкуството.

"Тези интересни и нееднозначни резултати показват, че хората ясно си дават сметка, че във възпитанието действа не един, а комплекс от фактори. Училището трябва да възпитава, но не може само то да възпитава. Ето защо, развитието на тази широко одобрявана идея, и още повече, превръщането ѝ в стратегия, изисква да се намерят форми за по-голямо съзвучие и взаимна подкрепа между усилията на родители, училище, публични институции", коментират от "Алфа Рисърч".

Най-високо оценявата политика в образованието пък се оказва дигитализацията му. Тя се оценява положително от почти половината анкетирани.

"Необходимостта от цялостна промяна на учебния процес, за да развива той пълноценно способностите на децата и да отговаря на съвременните комуникационни реалности, се оценява особено високо от родителите – както от онези, които могат да предоставят на децата си дигитални устройства вкъщи, така и от онези, които нямат такива възможности и за тях образователната дигитализация се явява шанс за намаляване на социалните и културни неравенства", коментират от социологическата агенция.

На второ място по одобрение е включването в общообразователните училища на деца с леки увреждания или със специални образователни потребности.

Близо една трета от българите намират за успешна политиката на правителството за връщане в клас на отпаднали ученици.

От 2017 г. кабинетът създаде механизъм за връщане в клас на децата, които са спрели да го посещават или никога не са ходили на училище. Оказа се, че по-голямата част от тях не са в България и не е ясно дали са включени в образователната система на страната, в която живеят. Доста деца не бяха открити въобще. Все пак над 20 000 от тях бяха върнати в клас. Програмата за връщането на отпадналите продължи и в началото на тази учебна година и включва. От образователното министерство отчетоха, че в началото на учебната 2018-2019 г. 10 000 деца са записани доброволно в училище, а други 9000 са се върнали след намесата на специалните екипи.

"Около една трета от родителите смятат, че са налице позитивни ефекти от усилията за интегриране на деца с по-леки увреждания в общообразователните училища, както и от връщането обратно в клас на преждевременно отпадащи деца. И двата процеса са сложни, често вървят на приливи и отливи, така че цялостна рекапитулация ще е възможна едва след време. Фактът обаче, че хората припознават като важни тези усилия и са склонни да подкрепят институциите в тяхното прилагане е първи позитивен знак за промяна", коментират от "Алфа Рисърч".

Споделяне

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?