Над 60% от престъпленията не се съобщават в полицията

След Covid кризата идва икономическа, която води и повече престъпност

Снимка: БГНЕС

Над 2/3 от българите, станали жертва на престъпление, не са съобщили за това в полицията. Това сочат данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен във вторник. Статистиката обобщава периода 2010-2020 г. като се посочва, че макар за голяма част от него се регистрира спад на престъпността, остава много висок делът на т.нар. "латентна престъпност", т.е. случаите, в които по една или друга причина пострадалите не съобщават на МВР.

В доклада се прогнозира още, че настоящата криза с коронавируса неминуемо ще доведе и до икономическа такава, от което що последва ръст на престъпността. Същата тенденция е отчетена и след икономическата криза от 2009 г. Едва четири години по-късно – 2012 г. – се отчита спад в броя на извършваните престъпления.

"Полицията нищо няма да направи"

Според данните на МВР през миналата година гражданите са съобщили за над 77 хил. престъпления. В доклада на ЦИД обаче се твърди, че реалният брой е много по-голям, но част от хората смятат, че полицията няма да им помогне и затова не подават сигнали.

Основните причини, поради които гражданите не съобщават, когато са станали жертва на престъпление, са недоверие, че полицията може или че ще направи нещо, или убедеността, че не са загубили нещо толкова ценно. Друг вариант е да познават извършителя и да твърдят, че могат да се оправят сами.

Има обаче и друг проблем – т.нар. полицейски филтри. Така в доклада са обозначени практиките едно престъпление да се съобщава, но да не се регистрира или пък да се омаловажава. За изкривяванията има и политически фактори, посочва се в доклада.

"Политическият натиск за засилване на противодействието на престъпността често води до намаляване на регистрациите в официалната полицейска статистика. Политическите промени в България след 1990 г. са съпътствани от изключително чести смени на полицейските ръководства на национално и местно ниво. Обикновено всяко ново правителство сменя 50 – 60% от полицейските ръководители – от директори на национални служби до началници на РПУ. Съответно аргументът за несправяне с високите нива на престъпност е традиционно използван като мотивация за промени в ръководния състав", пише в документа.

Начините за "филтриране" са няколко – поддържане на устойчив ръст регистрирани престъпления, защото всяко рязко движение нагоре или надолу привлича вниманието на висшето ръковдоство, сравянване с останалите районни управления и областни дирекции, обезкуражаване на пострадалия да подава жалба, приемане на жалба без регистрирането или намаляване на тежестта на престъплението – например джебчийска кражба се регистрира като загуба на вещи.

След кризата – криза

"Рязкото влошаване на икономическата обстановка, предизвикано от пандемията от Covid-19, се очаква да има сходни икономически и социални последици като кризата през 2009 – 2010 г. В този контекст може да се очаква и нарастване на риска от нов пик в престъпността", посочва се в доклада.

През първата половина на годината МВР отчете рязък спад в престъпността. Това се дължеше основно на наложената през пролетта карантина, когато много хора си бяха у дома. Отделно от това бяха разбити няколко групи за телефонни измами, което също оказа влияние. Веднага след отпускането на ограниченията обаче броят на престъпленията отново тръгна нагоре.

Според ЦИД такъв ръст може да се очаква и заради предстоящите затруднения в икономиката. Престъпността винаги се увеличава редом с нарастването на безработицата. Досегашните данни сочат, че най-високата престъпност през последните 10 години е регистрирана в периода 2012-2013 г., което пък е пряко следствие от икономическата криза 4 години по-рано.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?