Над 600 души на ден се нуждаят от кръв, едно даряване може да спаси 3 живота

Всеки ден повече от 600 души у нас имат нужда от кръвопреливане. Едва 25% от кръвта у нас обаче се набавя чрез доброволно кръводаряване, а страната ни е на едно от последните места по брой кръводарители в Европа.

През миналата и последните няколко години у нас се правят по над 165 000 кръводарявания. Страната ни е с 24 кръводарители на 1000 души население, докато в Европа варират между 25 и 36 на 1000.

В Световния ден на доброволния кръводарител 14 юни от Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) напомнят колко важно е да се дарява кръв редовно.

Само 450 милилитра дарена кръв могат да спасят три човешки живота. Най-рядката кръвна група е тази, която в момент на спешност е в критична наличност. За да не сме поставени в безизходица да търсим кръв по спешност за себе си или свой близък, най-добрият вариант е да имаме развита и работеща система за доброволно кръводаряване.

Кой може да бъде кръводарител?

Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да стане дарител. Ако лекарят ви разреши, ще дарите 450 милилитра кръв за около 5-7 минути.

Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.

Два-три дни преди акта на кръводаряване човек трябва да се храни редовно и разнообразно – това заздравява силите на организма и повишава качеството на кръвта. Кръводаряването не трябва да се извършва на гладно. Кръводарителя трябва да е сигурен, че е здрав и отпочинал. След кръводаряването се приемат повече калорични течности и храни.

Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено – за 3-4 седмици.

Кръводаряването е полезно и безопасно

Всички консумативи, които се използват по време на кръводаряването са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Не съществува никаква възможност от заразяване с ХИВ/СПИН или друга инфекция, предавана по кръвнен път.

Кръводаряването е полезно. То стимулира процес на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма.

Кръводаряването при крайни обстоятелства и срещу пари е рисково

Част от целите в програма 2020 на Световната здравна организация (СЗО) е до 2020 година всички държави да успяват да набавят нужната им кръв изцяло от доброволни и безвъзмездни кръводарители, които специалистите обявяват за най-безопасната група донори.

У нас обаче под 25% от кръвта е от доброволно кръводаряване и 75% се набавя по спешност от близките на нуждаещия се или е обект на покупко-продажба, което е незаконно и крие рискове.

“В България, а и в световен мащаб, само 40% от потенциалните кръводорители на възраст между 18 и 65 години нямат противопоказания. Всички останали имат някакви хронични заболявания, приемат лекарства или има друг проблем за кръводаряване. Това създава големия проблем, особено при съществуващата практика у нас повече от 75% да даряват кръв само за свои близки при крайна нужда или незаконно срещу пари. Това означава, че те имат някаква користна цел или са притиснати от обстоятелствата и са склонни да скрият противопоказанията си. Което от своя страна ги прави рискова група“, коментира пред Mediapool Стефка Лазарова от Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК).

Тя посочи, че в кръвните центрове кръвта се изследва, но само за ХИВ/СПИН, хепатит и сифилис. “Всичко останало остава вътре в нея. Т.е. ако човек е пил антибиотик, не е споделил в кръвния център и дари, тази кръв ще се прелее на някой, а той може да е алергичен и да има неприятни реакции. Това е само един пример какво може да се случи, ако се скрие противопоказание. Преди всяко кръводаряване има разговор с лекар и се попълва въпросник, но ако човек не го прави с идеята да помогне и не го прави безкористно, а е притиснат от обстоятелствата или е получил пари, е склонен да скрие противопоказания. Затова не трябва да се допуска да се дарява срещу пари или да се дарява при крайни обстоятелства. Хората трябва да даряват когато са спокойни и здрави“, коментира тя.

Водена от убеждението колко е важно кръводаряването да е доброволно, БОДК го насърчава и популяризира. Организацията е създала и поддържа своеобразен електронен регистър “Дари кръв“ с налично мобилно приложение, което свързва доброволни кръводарители и спешно нуждаещи се от кръв.

“Доброволните кръводарители се регистрират дългосрочно с идеята, че искат да помогнат и че могат да бъдат потърсени при спешно търсене на тяхната кръвна група в техния регион. А спешните случаи се регистрират еднократно за момента на спешната нужда, като ние проверяваме случая, свързваме се с близките и търсим подходящите дарители. Реално среща между даряващите и нуждаещите се и техните близки не се осъществява, за да може да няма поле за злоупотреба и да се гарантира доброволния характер на кръводаряването“, обяснява Лазарова.

От БОДК насочват дарителите към съответния кръвен център в града, в който има нужда от кръв.

“Макар че миналата година МЗ и кръвните центрове обявиха, че няма да има връщане на дарители и няма да се изисква да се дарява на мястото, където е възникнала нужда, това продължава да е практика и то в цялата страна. Ако пациентът е във Варна не може да дарите за него в София или може само по изключение“, обясни тя.

Освен това БОДК подпомага организирането на кръводарителски акции в различни компании. Предстои и информационна кампания в училищата, тъй като младите хора са най-добрите кръводарители, а културата на доброволно кръводаряване е добре да се възпитава от рано.