Над 75 процента от общините още нямат общи устройствени планове

Над двеста от общо 264 общини - или 75 на сто от местните власти, не са изработили и не са приели общи устройствени планове (ОУП), съобщи в четвъртък зам.-министърът на инвестиционното проектиране Борислав Ангелов по време на форум "Градът -годишен преглед на актуалните проекти и проектни идеи, свързани с устойчивото развитие на българските градове".

Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) до 1 януари 2016 г. всички общини трябва да имат одобрени ОУП. Кметовете на населените места без такъв план трябваше до 26 май 2013 г. да внесат предложение в общинския съвет за започване на процедура по изготвянето му. По време на дискусията не стана ясно дали това изискване е изпълнено и има ли наложени санкции, ако не е. Предвидената глоба за неизпълнение на тази законова разпоредба е 10 000 лв. и е за кметовете на общините.

Големият проблем за неизпълнение на изискването е липсата на финансиране, отбеляза Тодор Попов, кмет на Пазарджик и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините. По думите му големите градове се справят с това предизвикателство, но малките не успяват да намерят пари.

Освен за развитието на територията общите устройствени планове са базата за подготовка на плановете на интегрирано градско развитие, на чиято основа пък ще се получава еврофинансиране през следващия програмен период.

В Министерството на инвестиционното проектиране работи дирекция "Устройствено планиране на територията", която ще подпомогне общините при разработването на ОУП и особено малките, които не разполагат с достатъчен административен капацитет, каза Борислав Ангелов. По думите му на тези общини ще бъде оказана подкрепа със специалисти.

Липсата на кадастър също затруднява изготвянето на ОУП, каза зам.-министърът на инвестиционното проектиране. В момента с цифров кадастър са покрити 18% от територията на страната. Процентът почти не е мръднал от времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, когато се изпълняваше проект, финансиран със средства от Световната банка. След изпълнението му държавата не е отпускала повече пари за изработването на кадастрална карта на страната.

Все още не се е случило обединяването на различните кадастрални карти в Единен национален кадастър, но се предприемат стъпки по обединяване на кадастралните планове и по прехвърляне на възстановените земеделски земи за преработка и превръщането им в кадастрална основа и част от общия кадастър, каза Борислав Ангелов като уточни, че това е дълъг процес.

Всяко едно правителство от 2001 г. насам обещава да обедини всички налични кадастрални карти, но това не се случва основно заради съпротивата на Министерството на земеделието.

По думите на Ангелов в момента вървят преговори с финансовия министър за да се намерят пари за довършване на кадастралната карта на страната. Неотдавна министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов съобщи, че финансовият министър Петър Чобанов обещал приходите от таксите, събирани от Агенцията по кадастър, да остават във ведомството, за да се използват за изготвянето на кадастралната карта.

Според Ангелов най-малко три или четири години ще се нужни, за да се ускори изработването на липсващите кадастралните планове.

Друг проблем е свързан с липсата на специализирани карти, много от които, по думите на Ангелов, се разработват, но не се предоставят на Агенцията по кадастър. Това е причина тя да не може да ги добави към кадастралната карта. Затова преговаряме, тези които изработват специализираните карти, да ги предоставят на агенцията, за да е пълна картината, каза заместник-министърът.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?