Над половин милион е взела управата на БНБ преди фалита на КТБ

Иван Искров получавал брутно по 19 хил. лв. на месец, разкриха депутати от РБ след спечелено дело за разкриване на възнагражденията

Иван Искров. Сн.: БГНЕС

Бившият управител на БНБ Иван Искров и членовете на управителния съвет на Българската народна банка са получили 562 478.89 лева възнаграждения в шестте месеца преди фалита на КТБ. През първата половина на 2014 г. средномесечно брутно възнаграждение на Искров е било 19 000 лева, а през следващото полугодие то е паднало малко под 17 000 лева. Тази информация разпространиха депутатите Мартин Димитров, Петър Славов и Вили Лилков от Реформаторския блок, след като спечелиха съдебно дело в Върховния административен съд за оповестяване на заплата на шефа на БНБ неговите заместници преди фалита на КТБ

От 1 януари до 30 юни 2014 г. основните заплати на деветимата от управата на БНБ възлизат на 359 015.77 лева, а бонусите им са 203 463.12 лева. Иван Искров е получавал по 6200.33 лева на месец, подуправителите - по 5451.67 лева, а членовете - по 2588.67 лева. Справката показва, че бонусите им са около 50% от основната заплата, а след фалита на КТБ намаляват почти двойно.

Мартин Димитров и Петър Славов, които са от гражданската квота на РБ, призоваха бившия управител Искров и членовете на УС да върнат бонусите си, взети преди фалита на КТБ, обявен на 20 юни 2014 г.

"Защо толкова дълго трябваше да се мълчи и да се нагнетява обществено напрежение и защо са били раздавани такива големи бонуси точно преди фалита на БНБ - около 50% от основната заплата. Дали ръководството се справи с поверените им правомощия и отговорности, всички може да си направим извода и равносметката е налице с фалита на КТБ", коментира Петър Славов.

Не приемаме шефът на БНБ да взима 4 пъти повече от премиера, заяви Мартин Димитров.

Затова той и колегите му отново ще внесат законопроекта за таван на заплатите. "В момента няма таван на заплатите на БНБ и те могат да си определят сами, каквато желаят сума", каза Димитров.

Освен това по думите на Димитров депутатите не приемат и практиката за допълнителните възнаграждения както е било преди фалита на КТБ - "били са разпределяни на калпак". "Това е много лоша практика - няма връзка с постигнатите резултати. Ако някой не знае, че е фалирала банка в България и би гледал тези заплати на БНБ и би видял, че преди фалита на КТБ са най-високи, то тогава тяхната самооценка е за най-доброто управление на банката. Това също не го приемаме", посочи народният представител.

По думите на Радан Кънев е илюзия, че който и да било може и трябва да става богат на висша държавна служба. "Да има достойно заплащане, да и мисля, че това, което е предложено вече законодателно, е повече от достойно заплащане, но да има доход, който би могъл да има в частната сфера, това го няма никъде. На този принцип би трябвало да определим заплатата на главния прокурор, като я мерим по най-богатите адвокати в страната. Естествено, че никъде по света няма такова възнаграждение. Отделно един шеф на БНБ се предполага и по изискванията на закона, и по най-простата логика и разум, че е човек с успешна кариера в банковия сектор. Бедни хора с успешна кариера в банковия сектор няма, така че за този период в БНБ могат да си позволят спокойно да си покриват разходите и нищо повече", коментира той.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?