Над половината българи смятат, че по-евтин ток ще спре мръсния въздух

Масово българите са на мнение, че ако паднат цените на тока, ще спре замърсяването на въздуха. По-малко смятат, че този ефект ще бъде постигнат с по-рядко ползване на автомобилите или чрез намаляване на изхвърляните от индустрията вредни емисии, сочи изследване на агенция АФИС, извършено сред 1010 граждани в периода 30 ноември – 4 декември.

Проучването показва, че над една трета (36%) от жителите на страната усещат влошаване на качеството на въздуха в населеното място, в което живеят. Три пъти по-малко – 12%, констатират подобрение на чистотата на въздуха. За всеки втори няма особена промяна.

Чистотата на въздуха се влошава далеч по-малко в селата (15%), докато този дял обхваща 48% от жителите на големите градове (57% в София) и 36% на малките, според представените в сряда данни.

От АФИС отбелязват, че въздушното замърсяване е по-силен дразнител за хората с по-високи доходи.  Например, тези с над 1000 лв. доход на член на домакинството констатират замърсяване в 64% от случаите.

Помолени да посочат две мерки, които биха допринесли най-много за по-чист въздух в тяхното населено място, анкетираните най-често посочват  по-ниска цена на електричеството (56%), следвано от намаление на движението с коли (39%), спиране на дим от индустриално производство (23%), домашно отопление с газ (20%).

Допитването обаче не се спира върху това дали евентуално поевтиняване на тока би стимулирало хора, отопляващи се на дърва и въглища, да инвестират в закупуването на електроуреди за отопление.

Анализ на Центъра за енергиен мениджмънт, обявен преди седмица, сочи, че социално слабите, които ползват замърсяващи околната среда стари печки за отопление, надали биха отделили средства за нови по-ефективни, тъй като инвестицията не се изплаща през сметките.

Гражданите смятат, че централното топлоснабдяване, газификацията и електрическото отопление намаляват нуждата от отопление с дърва и въглища.Спират се и върху това, че по-достъпният обществен транспорт е ефикасна алтернатива на личните автомобили и че по-слабото движение на лични коли в градовете облекчава трафика и ускорява развитието на обществения транспорт.

Отговорите силно зависят от конкретната ситуация в населено място, посочват от АФИС. Специално в групата, при която преобладава оценката за по-силно замърсяване през последните години, проблемът с колите силно се доближава до този с цената на електричеството (съответно 50 и 53%). Това подсказва, че най-силно действащият фактор през последните години е все по-силната доминация на личния автомобил над обществения транспорт.

Социологическата агенция обобщава, че градска България достигна до рекорди по замърсеност и причинена от това смъртност в ЕС поради цялостен отказ от активна урбанистична политика.

Подобна абдикация е типична за Източна Европа, така че близко до България се нареждат Унгария, Румъния, Гърция. Чертите ѝ са изравняването на цените на обществения транспорт с тези на индивидуалния, въпреки че масовият транспорт е по-ефективен в енергийно и екологично отношение. Проблем е намалението на линиите на автобусите, трамваите и тролейбусите, както и поскъпването на тока за бита, което тласка към отопление с твърдо гориво. Замърсяването се дължи и на неограничения внос на коли "втора ръка“ от страни, в които те са забранени за движение. Няма стимули за газификацията на градовете.

В тази връзка, опитите в последно време да се ограничат замърсяващите коли чрез общонационални екологични данъци целят по-скоро фискален ефект, отколкото екологичен, защото не са диференцирани събразно с големината на населеното място, смятат от АФИС. Според агенцията дори мерките всъщност слагат спирачка на междуградската мобилност, която замърсява въздуха за минимум хора, а в същото време не намаляват трафика в градовете.