Над войната в Сирия надвисва липсата на алтернатива на президента Асад

Кризата с химическите оръжия в Сирия подчерта една основна дилема пред Запада, докато той се опитва да се справи с гражданската война в страната - липсата на алтернатива на президента Башар ал Асад.

Политическата опозиция, която до голяма степен действа в изгнание и не се ползва с особен авторитет на място, е спъвана от вътрешни борби. В самата Сирия бунтовниците също са разединени. Бойците, свързани с терористичната мрежа Ал Каида, започнаха все повече да доминират, при все че САЩ и съюзниците им се опитват да подсилят бунтовниците, смятани за умерени, с по-добра подготовка и военно оборудване.

Бунтовници и ислямистки радикали, които се сражават заедно, вече в няколко случая влязоха в конфликт, а разногласията помежду им може да се превърнат в истински сражения при липса на общ враг в лицето на сирийския президент.

"Ако Асад един ден падне от власт, е твърде малко вероятно умерените и хардлайнерите да постигнат дългосрочно споразумение поради напълно различните си интереси", каза Чарлс Листър от Центъра за изследвания на тероризма и екстремизма Ай Ейч Ес "Джейнс".

Президентът Барак Обама каза в началото на продължаващия вече 2 и половина години конфликт, че Асад е загубил правото да управлява заради бруталното смазване на въстанието срещу управлението си - най-безкомпромисно демонстрирано от нападения на 21 август, извършени според Вашингтон с химически оръжия, срещу контролирани от бунтовниците райони. При тези атаки бяха убити стотици цивилни.

Не е ясно обаче кой ще замени президента Асад, ако бъде свален от власт, без значение дали с наказателни удари от страна на САЩ заради предполагаемите нападения с отровен газ или с евентуални преговори за политически преход с подкрепяната от Запада опозиция.

Евентуален край на управлението на семейство Асад, което от 1970 г. държи заедно съперничещите си етнически и религиозни общности в Сирия, често пъти с брутална сила, може да доведе до още по-голяма анархия и да разцепи страната на анклави, управлявани от тежко въоръжени полеви командири.

"Най-вероятният сценарий е иракският - пълен хаос и бандитизъм", каза експертът по Сирия Джошуа Ландис от Университета на Оклахома, визирайки годините на религиозно насилие в Ирак, след като САЩ свалиха от власт Саддам Хюсеин при военната инвазия преди десетилетие.

"Представата, че някак унищожаваш Асад и че ще има нова централизирана сирийска държава, е пълно самозалъгване", каза той.

Американски представители заявиха, че въздушните удари, които обмислят, нямат за цел да свалят Асад, а да накажат правителството му за предполагаемата химическа атака. Все пак някои критици в САЩ се опасяват, че подобни удари ще вкарат американците още по-дълбоко в конфликта, и сега Обама обмисля руски план за обезопасяване на сирийските запаси от химически оръжия като възможна алтернатива на военните удари.

Правителството на Обама заяви, че по-широката ѝ цел е да отслаби достатъчно Асад във военно отношение, така че той да бъде принуден да преговаря с политическата опозиция за споразумение за преход.

Засега основното му средство за това бе използването на ЦРУ за тайно обучаване на бунтовници в Йордания. Според ново предложение, което се обсъжда в правителството, програмата ще се разшири доста, като се изпратят американски военни инструктори, казаха миналата седмица за АП американски представители, макар и да подчертаха, че не е взето никакво решение за това.

Откакто сирийският конфликт започна през март 2011 г., сраженията отнеха живота на над 100 000 сирийци и прогониха от домовете им близо 6 милиона души - или повече от една четвърт от населението.

Нито режимът, нито бунтовниците съумяха да нанесат решителен удар. Бунтовниците контролират големи райони от провинцията на север, изток и юг, а режимът държи повечето градски центрове, особено в гъсто населената западна част на страната.

Въоръжените бунтовници попадат в три категории. Джихадистите, включително стотиците чуждестранни бойци, наброяват поне 10 000 души според Листър - но той направи уговорката, че всякакви оценки на броя на сражаващите се срещу Асад в най-добрия случай са приблизителни. Много джихадисти имат връзки с Ал Каида и следват силна антизападна идеология, призовавайки за глобална "свещена война".

Ислямските бойци или салафитите, които са по-загрижени за Сирия, отколкото за преходната джихадистка идеология, могат да съберат от 20 000 до 35 000 бойци, изчисли Листър.

И накрая - няколко десетки хиляди бойци са неясно групирани под командването на Свободната сирийска армия (ССА), която получава оръжия от страни от Залива и политическа подкрепа от Запада, добави той. Трудно е да се каже обаче колко от тях са наистина лоялни към началник-щаба на ССА генерал Салим Идрис.

Местните бунтовнически командири имат значителна автономия. Често те решават на място дали да си сътрудничат с други в битка, създавайки ад хок съюзи между групи на ССА, джихадисти и салафити.

Но се наблюдават също борби за територия между бунтовниците, дори убийства, както и разцепление между групировките. Например неотдавна бойци от Чечения обявиха, че ще водят свещената война, както сами сметнат за добре, и че повече няма да получават заповеди от двете доминиращи джихадистки групировки, включително Фронта "Ан Нусра", която е съюзник на Ал Каида.

Джихадисти доминират в части от севера и изтока, особено в източния град Ракка, където създадоха наченки на местни правителства, а според някои - на управление на терора.

Сирийският център за наблюдение на човешките права (СЦНЧП), базирана във Великобритания антиправителствена организация каза, че джихадисти са екзекутирали без съд и присъда пленници и са арестували стотици цивилни, включително антиправителствени активисти за предполагаеми нарушения на ислямските закони в райони под техен контрол.

Някои смятат, че статуквото на война в безизходно положение обслужва интересите на САЩ, защото врагове на Америка могат да бъдат намерени и в двата лагера - съюзниците на режима на Асад Иран и ливанското движение Хизбула и джихадистите в бунтовническите редици.

Ако враговете на Америка се сражават едни срещу други, "това не е проблем, това е решение", каза Едуард Лътуак от американския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания. Бунтовниците трябва да се подпомогнат, ако изглежда, че Асад печели, и да не им се помага, ако те самите започнат да печелят, заяви Лътуак.

Докато излагаше доводите си за военни удари миналата седмица, държавният секретар на САЩ Джон Кери омаловажи джихадистката заплаха и заяви, че един бърз преход след Асад може да спомогне да се възстанови по думите му светския характер на Сирия.

Кери каза пред сенатската комисия, че числеността на "Ан Нусра" е "по-малка от очакваното", без да даде данни. По думите му сирийската политическа опозиция показва признаци, че ще се придържа "към демократичен процес и неизключваща никого и защитаваща малцинствата конституция, която ще е на широка основа и светска, що се отнася до бъдещето на Сирия".

Шефът на СЦНЧП Рами Абдел-Рахман обаче предупреди, че САЩ подценяват влиянието на джихадистите.

Същевременно първоначалните надежди на Запада за "дворцов преврат" не се сбъднаха. Липсата на масови дезертирания по високите етажи говори за това, че войната единствено е допринесла за консолидацията на режима, както и че не се е появил никакъв явен приемник на Асад, който би бил по вкуса на опозицията като временен лидер.

Управлението на сирийския президент почива върху коалиция на религиозни и етнически малцинства, включително на алауитите - последователи на разклонение на шиитския ислям, към което той принадлежи - които се опасяват, че за тях няма да има живот в Сирия, ако бунтовниците, повечето от които са мюсюлмани сунити, вземат властта.

"Алауитите наистина усещат, че това е единствената им надежда - да се държат здраво за Асад", каза Ландис.

По БТА