Надежда Михайлова говори пред студенти за новите насоки във външната политика

"Днес празнуваме едно историческо събитие, което не е свързано с революционни настроения, бойни слави или военни стратегии. 22-ри септември е победа на дипломатически тактики и умения", с тези думи Надежда Михайлова започна изказването си в Катедра "Регионална и геополитическа география" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", посветена на новите насоки на външната политика на България.

Стратегическите приоритети на България са ефективното членство в НАТО след ратификацията на протокола от Прага 2002 и успешното интегриране в Европейския Съюз до 2007, каза Михайлова.

Според нея членството ни в НАТО ще намали необходимостта присъединяването на България към Европейския Съюз да бъде ускорено на всяка цена.

Страната ни трябва да продължи да бъде гарант на контрола върху търговията с оръжие и стоки с възможна двойна употреба, за защитата на класифицираната информация, реформата и засилването на политическия и гражданския контрол в специалните служби както и реформиране на българската армия и на съдебната система - така лидерът на СДС определи приоритетите на страната ни по отношение на сигурността.

"Необходимо е не само сътрудничество със Западния свят, но и сътрудничество в дух на доверие и конструктивност с Русия, Китай, страните от Далечния и от Близкия изток. Ангажимент на българската дипломация трябва да е онзи баланс на световната политическа сцена, който да гарантира принципите на демокрацията и зачитането на човешките права", каза още Надежда Михайлова.

Тя постави три въпроса, на които българските политици трябва да отговорят, определяйки перспективите на външната ни политика в началото на 21 век:

- Какви са външнополитическите гаранции за националната сигурност на страната ни?

- Каква ще е ролята на България като част от процеса за развитие и задълбочаване на европейското обединяване?

- Мястото на България като фактор на стабилността, сигурността и просперитета на Югоизточна Европа.

Като ключов момент за стопанския просперитет на България Надежда Михайлова определи изграждането на високотехнолигичните мрежи с помощта на структурните фондове на ЕС.

Според нея външната политика трябва да съдейства за диверсифициране на енергийните източници при изгодни за страната условия с цел налагането на България като енергиен център в Югоизточна Европа; за възстановяване на традиционните български пазари в ОНД и в Близкия изток. Част от усилията в тази насока трябва да включват и уреждане на финансовите задължения на Русия, Украйна и на страните от Близкия изток; осигуряване на преки инвестиции за националното стопанство от страните на Далечния изток, в това число в областта на съвременните информационни технологии.

Същевременно външната политика трябва да съдейства и за налагане на българска продукция в тези региони, посочи бившият външен министър от кабинета на ОДС.

Михайлова се спря и на ролята на България като фактор на стабилността, сигурността и просперитета на Югоизточна Европа.

Тя призова дейността на България в подкрепа на Пакта за стабилност да бъде насочена към доразвиването му в по-ефективна инициатива за реализиране на конкретни инфраструктурни и енергийни проекти.

Михайлова се спря и на тревожните симптоми за повторно включване на албанския фактор в сръбско-македонските отношения. "Не е в интерес на Македония да се поддава на политическата провокация, че албанският фактор е общ сръбско-македонски въпрос", каза тя.

"Продължава периодът на преструктуриране и предефиниране на Западните Балкани. Стабилността в двата триъгълника Сърбия - Босна и Херцеговина-Хърватия и Сърбия-Македония -Косово може да бъде поддържана чрез перспективата за независимо Косово. Един нов статут на самостоятелност на Косово обаче трябва да бъде обвързан с вътрешната стабилност на Македония и Сърбия-Черна гора", обясни Михайлова.

Тя завърши изказването си с външнополитическите усилия на страната ни за завършване на процеса на обединение на българите зад граница. Израз на тази политика ще бъде защита на правата на гражданите от български произход зад граница и запазването на културно-историческото им наследство. "В този смисъл не бива да се допуска етнически теми да създадат вътрешно напрежение в България, което би могло да застраши националната сигурност на страната", каза Михайлова.