Надежда Михайлова: СДС е вяра и морал

Приветствие на председателя на СДС Надежда Михайлова към делегатите и гостите на Втората областна конференция на СДС - София

Какво е СДС?
Как се появихме и накъде отиваме?
Напоследък тези въпроси стават все по-драматични. Защото някои хора решиха, че СДС е курорт за демократичните нагласи на българина. Отиваме там за малко, позагаряме и после си тръгваме, за да отидем през следващия политически сезон на друг курорт, с друго име, на друго място.

За нас обаче, които днес сме тук, в тази зала, СДС е нещо повече. Той е израз на една вяра и на един морал, от който няма да се откажем, в който няма да се усъмним и който ще ни доведе до успех и отново до победа.

Кое ми дава тази увереност?

СДС се роди от недоволството. Изградиха го хората, които не искаха държавата да дирижира всяка стъпка от живота им, хората, които бяха уверени в себе си, които знаеха, че сами могат да успеят, че комунизмът и бюрокрацията не им помагат, а стоят на пътя им.

За някои комунизмът беше удобство. Той гарантираше онази сигурност, която дава затворът - храна, работа, строг режим. Не искам сега да виня тези хора, просто припомням, че комунизмът пречупи много от тях и наложи манталитета на послушанието и страха, от който страдаме и до днес.

Но нека днес да си спомним най-вече за тези, които не се предадоха. За всички онези, които явно или тайно се противопоставяха на този надзор. Да си спомним за нашите родители, в които гореше надеждата, че надзирателите един ден ще си отидат.

СДС стана израз на тази надежда. На този блян. СДС беше създаден от хората, които най-силно искаха да махнат надзора, назиданието, стените и силовото управление.

Разбира се, още при създаването на СДС много хора започнаха да се колебаят. Питаха се: за това ли мечтахме? Защото реалността не е толкова прекрасна, колкото надеждите ни. Някои бързо се разочароваха. Други злоупотребиха. Трети дори се озлобиха. Озлоблението дойде от едно дълбоко недоразумение.

Защото някои от нас си казаха, че идването на власт е нашата възможност да се облагодетелстваме, да се реваншираме, да вземем онова, което другите, които бяха дотогава на власт - имаха.

Това може и да е естествена човешка реакция. Но СДС се роди от един друг идеал, който няма нищо общо с реванша, с отплатата или с носталгията. СДС винаги е бил партия на свободолюбивите и модерните хора. Затова и днес СДС спокойно гледа в бъдещето, живее с възможностите на това бъдеще и не се бои от несигурността на онова, което предстои.

Онези, които се страхуват от неизвестното се чувстват по-добре зад стените на затвора или защитени от една силна ръка, независимо колко слабост се крие зад тази привидна и заканителна мощ.

СДС мина и продължава да преминава през трудни моменти. Но за онзи, който е уверен в себе си, тези трудни моменти са естествено състояние. Затова СДС е партия на уверените. Партия на многото уверени в себе си, а не в един човек, хора. Затова СДС винаги е бил пъстра формация.

В него винаги са кипели несъгласия, защото тази партия не се занимава с това да шие униформи за човешките амбиции.

Именно това разногласие ни прави силни и това разногласие определи в течение на годините нашите политически приоритети. Тези приоритети са продиктувани от един прост принцип - успехът на индивида е успех на държавата. Други вярват, че успехът на държавата гарантира успеха на индивида, ние обаче не приемаме тази теза, която съсипа половината свят през 20-ти век.

Затова ние искаме да видим богати хора, а не преливаща от данъци държавна хазна. Затова ние искаме да вземем от държавата и да дадем на хората, които да дадат на икономиката, а не да дадем на държавата, която да управлява икономиката от учрежденските кабинети.

Затова ние искаме да осигурим на децата си образование, което да им гарантира успех в живота, а не образование, което да е опитна площадка за нашите болни националистични или интелектуални амбиции.

Затова ние искаме да създадем здравна система, в която пазарните механизми, конкуренцията, профилактиката и здравното образование водят до добро здравно обслужване на всички, а не система, която тъне в бюрокрация и корупция и която осигурява лошо здравеопазване за всички и то срещу доплащане.

Затова ние искаме да видим повече полицаи по улиците, да възвърнем достойнството на полицая и да работим заедно, а не против него в борбата с престъпността и в името на личната сигурност на гражданите.
Затова ние искаме да гарантираме чиста природа и човешка околна среда, а не да караме хората да се преместят от света на съветските индустриални пейзажи в света на бунищата.

Днес аз казвам пред вас, че се гордея с всичко добро, което правителството на СДС направи за България. Аз бях част от това правителство. Същевременно искам да се извиня за грешките и неоправданите очаквания.

СДС прие оценката на хората на парламентарните избори през 2001 г. Днес трябва да докажем, че можем да спечелим отново тяхното доверие и това ще стане не като ровим стари рани и защитаваме лични амбиции, а когато докажем, че можем да правим политика в полза на хората. За да решаваме техните проблеми. СДС е обърнат към бъдещите изпитания.

Предсти ни много работа. Не само работа за спечелване на изборите, но и работа за защита на каузата на СДС. Каузата на независимостта, на свободата, на инициативата. Ние трябва да отстояваме тази кауза по нашите градове и села, в Европейския съюз, в света. Отстояването ѝ ще е трудно, но нищо не би могло да ни вдъхнови така, както предизвикателството да защитим индивидуалната свобода и качеството на живот на всеки един български гражданин.

Ние трябва да знаем накъде сме тръгнали, за да стигнем там, където искаме. Аз съм убедена, че СДС има един път -

ПОБЕДА!