Надежда претърпя победа

Лидерът на СДС Надежда Михайлова спечели срещу противниците си на приключилия Национален съвет на СДС. Въпросът е какъв проблем на партията се реши по този начин и дали резултатите могат да се отчетат като победа и за самата партия.

Погледнато реално, главният проблем на СДС са следващите парламентарни избори. От тази гледна точка, най-важното е съюзът да печели по-голямо доверие и привърженици, като преодолява вътрешната криза, като предлага почтеност, автентична политика и алтернативи за управление.

Така оценяван, Националният съвет от 13 януари беше провал, тъй като не показа решение на нито един от въпросите, които имат реално значение за партията.

Форумът се оказа подчинен на краткосрочните и дългосрочните цели на лидера Надежда Михайлова, които се изчерпват в спасяването на нейното лидерство. По същата логика, той се превърна в мерене на сили между бившия премиер и лидер на СДС Иван Костов и неговите противници вътре в партията.

Нито едните, нито другите обаче артикулираха ясно алтернативни концепции за политиката на СДС, чрез която тя да възвърне изгубените избиратели. И да премерят аргументите си именно на основата на тези политически концепции, които биха могли да ги доведат както до общи допирни точки, така и до пълното им разделяне.

Кръгът "Надежда", който за две години така и не успя да формулира практическа политическа алтернатива за избирателите, по традиция запази мълчание и през вчерашния ден. А след победата си преповтори заклинанието за "политика на прозрачност и диалог", което може да бъде форма, но не и съдържание на една партийна политика.

Кръгът "Костов" пък съсредоточи усилията си в доказване на слабостта на настоящото ръководство на СДС. Единственият тезисен спор остана кой е политическият противник на СДС в настоящия момент, а не каква алтернатива предлага на българското общество най-голямата дясна партия.

Надежда Михайлова оцеля благодарение на апаратни игри, а главното действащо лице беше Никола Николов, който закърпи лидерството на Надежда, за да реализира личния си дневен ред.

Под диктата на поименно гласуване Николов събра 67 гласа, които легитимираха статуквото в синята партия и създадоха впечатлението, че съпротивата е сразена.

Изолирани седем етажа под мястото на събитието, журналистите имаха достъп само до шефа на информационно-аналитичния отдел на "Раковски" 134. Панчо Денев представяше пред смълчаната аудитория картина от ниско бюджетен американски екшън, в който след много мъки доброто побеждава .

След девет часово сражение, заплашвана от лошите, недооценена от своите, в тежка борба за справедливост, Надежда все пак остана председател.

И какво от това?

Като се има предвид, че по-голямата част от депутатите гласуваха за отчетно-изборна Национална конференция, нищо не подсказва, че бъдещата парламентарна група на СДС ще прегърне идеите на "анонимните" лидери от "Раковски" 134 и ще започне да ги претворява в дела в Народното събрание.

Още по-лошото обаче е, че такива идеи няма. И дори НИС да привика на помощ гражданския сектор, политическата безпомощност и тотално обърканото целеполагане на приоритетите оставят партията във висящо положение.

С маргинализирането на Костов и хората му в рамките на СДС изчезва почти единственият източник на автентични политически тези. Независимо дали те са правилните и верните, факт е, че са единствените. Което е най-тъжното.

И ако досега от НИС се оправдаваха, че не могат да провеждат политика, защото нямат парламентарна група, след създаването на парламентарна група и последният спасителен аргумент ще отпадне.

Липсата на автентични политически тези Надежда Михайлова компенсира със съмнителни като политическа стойност заемки от лидери на други партии, като творчески ги преработва. В такъв лайтмотив се превърна "спирането на нереформираната БСП от власт" - тезата, с която столичният кмет Стефан Софиянски получи подкрепата на СДС за втория тур на изборите и която оттогава насам остана комай единственото политическо послание на Надежда Михайлова. Пред публиката тя доразви идеята си, вменявайки като негатив на Костов, че той смятал БСП за реформирана, а тя не смятала така.

Ако Надежда е докрай последователна в тази посока, тя може да започне да възпира БСП от властта още днес, като сключи коалиция в царя, без да е нужно да чака парламентарните избори.

Проблемът на сините избиратели обаче съвсем не е БСП и нейната степен на реформираност - това си е проблем на червените.

Това, което вълнува настоящите и потенциалните избиратели на СДС е какво предлага СДС и дали партията - чрез ръководството, кадрите, структурите, облика си - може да го гарантира.

Сегашното ръководство на СДС не решава нито една от задачите, които имат отношение към избирателите и главния въпрос - следващите избори. Енергията и вниманието на Надежда бяха впрегнати в измислянето на ловки апаратни ходове, чрез които да се парират критиките към нея - да изтегли Националния съвет за по-ранна дата, за да даде възможност за ескалация на атаките и организиране на съпротивата срещу нея; да създаде нова парламентарна група, която да ѝ бъде подчинена по механизмите на партийния устав.

Залагайки на посредствеността и апарата, лидерката не се поколеба да смени неудобни партийни ръководства, като назначи временни. Сред структурите и членската маса бяха насърчени мрачни сталинистки практики - да се изключват хора затова, че не са гласували на изборите.

В партията витае дух на мнителност, гонения, угодничество и интриги, което вече трудно може да се скрие от хората и прави още по-трудна задачата с последващо оздравяване на СДС.

Вместо да притискат правителството и "нереформираната БСП" с реални политически идеи и действия, подчинените на Надежда Михайлова пишат статии, за да оборват тези на Иван Костов и охотно подхвърлят на медиите всякакви интриги и сплетни, които да злепоставят "вътрешния враг".

Решението на Националния съвет да започне подготовката на нов устав, в който да се включва и идеята за пряк избор на лидер от членската маса, е отново ход за печелене на време от гледна точка оцеляването на Надежда Михайлова.

Процедурата предвижда този устав да се подготви половин година, три месеца да се обсъжда и едва тогава да бъде приет от конференция. Което означава, че лидерският проблем ще трябва да търси решение едва в края на годината или началото на следващата - непосредствено преди изборите, най-неудачното време за каквито и да е смени.

Дотогава едва ли и Костов и хората около него ще инициират някакви по-радикални действия, които могат да доведат до разцепление, тъй като по всичко личи, че Костов не желае да поеме този риск.

Всичко това обрича партията на почти сигурен провал. А попътните политически резултати от така създалата се ситуация могат да бъдат естественото обединение на няколко клиентели - тези на Антоан Николов и на Никола Николов.

В крайна сметка резултатите от Националния съвет могат да се резюмират така: Надежда претърпя победа. Интересите на СДС останаха извън нейния периметър.