Надига ли се светът срещу България?

Ако се вслушате в това, което някои хора говорят, светът се е надигнал срещу страната ни. Не кои да е хора. Хора, чиято работа е да представят България пред света и пред българите. Например президентът. Или премиерът. Или социалната министърка. И доста други.

Реакцията им е разбираема. Могилино се превърна в национална марка. И времето не успява да я отлепи. Какво да правим? Ами като не можем да я отлепим, да кажем, че някой злосторник я е залепил на лицето ни, докато невинно сме спали. Това е инстинктивна защитна реакция. Тя работи на принцип, подобен на твърдението на шопа, който след като прекарал половин час пред клетката на жирафа заявил "Нема такова животно.” В този смисъл всеки, който реагира така, има известно оправдание.

По-сложно става, когато жирафът, освен че не съществува, започне да те преследва. Тогава навлизаш в състояние, което докторите наричат параноя. Българските институции, и доста от българските граждани, са склонни та потънат в това състояние. Някъде има заговор. Някакви хора нарочно се опитват да омаскарят България. Западът се ръководи от една централа, на която и е хрумнало да излее няколко кофи помия върху невинната ни родина, за да укрие своите мръсотии. В тази категория влизат и твърдения от рода: "След Косово ще дойде ред на Източните Родопи”. Или пък всички предположения, че зад всяка дупка по пътя или жп катастрофа стои някоя масонска ложа, ционистки заговор или прероден турски султан.

Ако се занимавах с терапия, щях да попитам: "Често ли ти се явяват хората от ББС?”. Или "Човекът от Мосад разговаря ли с тебе или само седи на стола в кухнята и мълчи?”.

Но тъй като не съм терапевт, ще кажа само: "Това са кръгли глупости.”. Идеята, че някой стои или седи зад филма за Могилино, или зад който и да било репортаж за състоянието на домовете в България, е тъжно комплексирано атакджийско предположение. То звучи на всеки разумен човек като пубертетски крясък: "Никой не ме обича”.

Кой ще тръгне да си губи времето с това да петни България? На кого би му хрумнало, че кампания срещу България може да има някакъв смисъл? Какъвто и да било смисъл. Погледнете само един английски вестник. Той съдържа стотици истории от целия свят. Коя от коя по-интересни, забавни или трагични. Защо някой ще поведе кампания срещу България? Някой да се е опитвал да си зададе този въпрос? Някой, който да познава света извън околовръстното шосе?

Истината е проста – за България светът знае малко, ние сме свенливи до припадък, повечето от хората, които са напуснали България, са още млади и не могат да се погрижат сериозно за образа на България по света, макар и вече да правят немалко, българското правителство разчита на абсурдни инструменти от типа на "комуникационната стратегия”, за да каже нещо за България и в крайна сметка на повърхността излизат само няколко потискащи факта, които външни журналисти успяват да съзрат.

Кой нормален човек би могъл да си помисли, че журналист ще дойде в България, за да заснеме филм за жътвата? Или за това, че Тодор Живков или някой друг е произнесъл реч за успехите на родината? Или за това, че в България има домове, които не са като Могилино.

Знам, че има домове, които са в по-добро състояние от Могилино. Има и такива, които са по-зле. Знам го по-добре от министрите, които отговарят за тези домове, защото вероятно съм посетил много повече домове, отколкото те са посетили. И какво от това? Кой идиот ще се хване с това да снима филм за деца, които ги гледат както трябва? Виждали ли сте в български вестник статия от типа "Днес по пътя от Лион до Париж нямаше задръствания.”?

Когато някой се хване да критикува Запада, че се е нахвърлил върху крехката ни родина, не е зле първо да вдигне телефона на някой вестник и да попита какво е това медия. И с какво се занимава. "Работническо дело” не излиза вече. Така че няма опасност да попаднете на редакция, която да ви каже, че работата на медиите е да възхвалява реализацията на Генералната линия или петилетния план.

Който дава подобни медийни или PR съвети, заслужава уволнение, защото приказките за антибългарска кампания вредят на България, вредят на всеки, българин, на самото правителство и дори и на опозицията. В крайна сметка на всички. Единствените, които остават невредими от подобни глупости са самите обвиняеми. Дали това е ББС, MI6 или ЦРУ - все едно. Българската параноя не им вреди ни най-малко. Вреди на нас.

Ако някой наистина се е загрижил за репутацията на България, може да направи нещо много просто. Да се изправи и да каже, че децата в България наистина се отглеждат като в скотовъдни и че всички носят вина за това и че всички трябва да направим нещо. Тогава всичките цереута ще кажат, че са на наша страна, че искат да помогнат, че при тях има също много проблеми, че никъде системата не е идеална. Това е прост PR трик. Или просто обикновено достойно поведение, което се грижи само за добрата ти репутация.

По какво се различава например Могилино от дома в Джърси, чиято история залива сега британската и световната преса? По две неща. Първо, домът в Джърси е бил значително по-жестока институция от Могилино. И, второ, никой не се опитва да се оправдава за дома в Джърси. На никого не му е дори и хрумнало да дрънка, че има някаква кампания против Великобритания или против Джърси. Затова и никой не се нахвърля върху жителите на Джърси, всички следят разследването и чакат съдебните дела, които ще последват. Така репутацията на Джърси ще бъде опазена. По точно обратния начин ние ще съсипем репутацията на България.

Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com