Наемници и фирми с взаимна изгода от сивата икономика в строителството

На сянка е между 25 и 50 на сто от бранша

Наемници и фирми с взаимна изгода от сивата икономика в строителството

Инфраструктурното строителство е бранш, в който често се срещат сиви практики, смятат и хората, и работодателите в България. Според 10% от работодателите в национален мащаб сивият сектор в строителството над 75%, а други 17% твърдят, че сивото в бранша е между 50 и 75%. Близо 30 на сто от пък смятат, че сенчестият елемент е 50%, а всеки четвърти (25.9%) счита, че неформалната икономика в бранша е около 25%. Това сочи проучване на Асоциация на индустриалния капитал в България, публикувано в понеделник.

Браншовото изследване показва, че наемните работници често играят в един отбор с работодателите в името на временна изгода. Според 72% от изследваните работодатели, работниците са активната страна при сключването на договори със скрити клаузи или при работа без договори. Това се обяснява с желанието на работниците за по-високи чисти месечни доходи. Предпочита се по-високо възнаграждение на момента, вместо “отложено плащане” под формата на здравни услуги или пенсии.

Закъснели държавни плащания и административни тежести посивяват сектора

Работодателите оценяват сенчестата икономика в бранша като напълно естествена и закономерна реакция на съществуващите обективни и субективни условия за правене на бизнес в България. Като основни причини за превръщането на сивите практики в неотменна част от икономическата реалност се изтъкват закъснелите плащания от страна на държавата, непрозрачните тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки, съществуването на дублиращи сертифициращи процедури в ЕС и България, дъмпинговите цени и нелоялната конкуренция и нежеланието на държавата да стимулира и предпочита светлия бизнес.

Сериозен проблем на фирмите в бранша е, че пазарната среда в инфраструктурния сектор се изкривява изключително силно от утвърдилата се с времето практика изборът на изпълнители по ЗОП да става по критерия най-ниска предложена цена. Така при конкурсите биват избирани не фирмите, които оферират реалните условия за осъществяването на една поръчка, а тези фирми, предимството на които е само да са предложили най-ниска ценова оферта. Проектите стартират и в последствие се оказва, че планираните средства не достигат.

Работодателите от бранш “Инфраструктурно строителство” са на мнение, че държавата има твърде слаби инструменти за мониторинг и практически нищожни механизми за контрол. Другите сериозни причини за съществуването на сиви практики в строителните дейности са нагласата на българина за заобикаляне на закона и ниският жизнен стандарт.

Най-честият трик все така е пестеното от пари за осигуровки

В представите на работодателите от бранш “Инфраструктурно строителство” понятието сива икономика най-общо се свързва с нарушение на законодателството, нерегламентирани плащания, забавени разплащания, дъмпингови цени. Те очертават като типични сиви практики неплащането на пълен размер осигуровки (според 58.0%) и даването на заплати в пликче (според 56.0%).

В изследването са обхванати фирми, които в преобладаващото си мнозинство са изцяло без държавно участие (94%), те са българска собственост (92%), като от тях 52% са акционерни дружества. 88% от фирмите нямат външни пазари, а 84% работят само с български партньори. Следователно, получените данни разкриват картината на българските частни фирми, работещи на българския пазар с български партньори.

По мнението на работодателите от бранш “Инфраструктурно строителство” обаче, картината не е чак толкова тревожна: 36.0% оценяват сивия сектор в бранша на 10%, други 28 свеждат нивата му до 25% и само 12.0% говорят за достигане на 26-50% сиви практики в бранша. Тези различия са напълно нормални и показват желанието на бизнеса в отрасъла да изгради по-приемлив публичен имидж за работата на строителните фирми.

Но в стремежа да се съгради по-добър имидж не бива да се допуска подценяване на размерите на сивите практики в бранша, защото това няма да бъде от полза нито за държавния бюджет, нито за обществото като цяло, а още по-малко за изрядните строителни фирми.

Сериозни нарушения и при сезонната наетост

Характерно за чисто строителните дейности е сезонният характер на работата. По данните от браншовото изследване 56% от фирмите не наемат сезонни работници, а 44% наемат допълнителен персонал в повечето случаи за периоди от 3 до 6 месеца. Според проучването разходите за нощувки и храна в повечето случаи не са ангажимент на работодателя, което показва, че в сектор инфраструктурно строителство не се наблюдава миграция на работна ръка, а за конкретни случаи сезонно се наемат местни хора от ниско квалифицирания контингент. Наемането на сезонни работници дава възможности за по-гъвкаво оформяне на отношенията между работодателя и работника, но точно тук често се прилагат утвърдени сиви практики.

Още по темата
Още от България

Ще оттеглят ли управляващите предложението първият ден от болничните да не се плаща?