Нагласени търгове бавят усвояването на евросредствата

Усвояването на евросредствата се бави заради заложени дискриминационни условия в търговете. Това води до обжалване на почти всяка процедура, което отлага старта на строителство на обектите с около година и половина и води до забавяне на усвояване на европейските средства.

 

Това стана ясно по време на дискусия, организирана от Камарата на строителите в петък. Тя събра представители на браншовата организация и държавната администрация в търсене на решение за ограничаване на порочните практики при обществените поръчки и промени в закона. Строителите говореха и се ядосваха, а администрацията слушаше и си записваше.

 

Обжалванията са сигнал, че има неправда, а не че фирмите го правят нарочно, каза Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите. Ако критериите и условията при поръчките са ясни, обжалвания няма да има, посочи Евтим Янев, председател на областното представителство на камарата в Пазарджик.

 

Лекарството, според строителите, е въвеждането на типови договори за различните видове строежи. По този начин кметове, министри и директори на агенции няма да имат възможност да проявяват творчество в критериите за възлагане и изпълнение.

 

Пълна публичност на процеса – не само от обявяването на поръчката в регистъра, но от проследяването ѝ в развитие, включително и колко е платено накрая на изпълнителя, поиска още строителната камара.

 

Типова документация за воден, жп и пътен сектор, електронни и зелени обществени поръчки, обеща в най-скоро време министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

 

Строителни поръчки за над 1 милиард лева

 

От началото на годината досега са проведени 750 поръчки за строителство. Сключените договори са 630 за над 1.1 милиарда лева, каза Иво Кацаров, главен секретар на Агенцията за обществени поръчки.

 

За 2011 г. поръчките за строителство са били 14% от всички обявени в регистъра, като стойността на сключените договори е за над 2.5 млрд. лева, допълни Кацаров.

 

Броят на обжалваните процедури на всички обществени поръчки е 15%, което не е висока стойност, отбеляза министър Дончев. Според него обаче тревожното е, че  се оспорват почти 100% от търговете по европейските програми.

 

Обжалванията отнемат около година и половина и забавят старта на строителството, което от своя страна бави усвояването на европейските средства, посочи Деница Николова, ръководител на оперативна програма “Регионално развитие”.

 

Над 90% от сигналите за нередности са основателни

 

По оперативна програма “Регионално развитие” са подадени около 560 сигнала за нередности, като в над 90% от случаите те се свързани с проведени обществени поръчки, посочи Николова.

 

Над 90% от подадените сигнали за нередности са основателни. В резултат на това сме наложили финансови корекции на възложителите, които основно са общини, за над 22 млн. лева, каза Николова.

 

Според нея на фона на сключените 920 договора за над 2 милиарда лева санкциите от 22 млн. лв. не са много, но е тревожен фактът, че възложителите продължават да търсят вратички за заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

 

Дискриминационни условия и разделяне на поръчките

 

При над 70% от установените нарушения кметовете са прибягвали до разделяне на обществените поръчки и залагане на дискриминационни условия, показва практиката по програма “Регионално развитие”.

 

Новата мода, която налагат кметовете, са прекомерни изисквания за сертификати по ISO, някои от които нямат нищо общо с предмета на поръчката, каза Николай Станков, председател на областното представителство на строителната камара в София.

 

Този синдром се наблюдава през последните месеци, като по този начин се стеснява кръгът на потенциалните кандидати, посочи Деница Николова.

 

Последният пример със заложени прекомерно високи критерии е поръчката за изграждането на кучешкия приют в София (обектът не се финансира с европейски средства и в него участват осем кандидати – бел. авт.), каза Венелин Терзиев, зам.-председател на Камарата на строителите. Столична община изисква участникът да е построил три кучешки приюта за последните 5 години, като задължително представи препоръки за тях, при условие, че такива приюти у нас почти не са се строили.

 

Абсурдни гаранции

 

Другите трикове, които прилагат възложителите – общини, министерства и агенции, е залагането на абсурдни изисквания за гаранционен срок на обекта по-дълъг от срока на вложените материали, посочи Николай Станков.

 

Не може да се дава гаранционен срок на санирана сграда 30 или 35 години, при условие, че производителят дава срок на “фибрана” (материалът за изолация) от 12 години, посочи той. Бяха дадени още примери с гаранция на път от 99 години, тръби – над 50 години и т.н.

 

Тези срокове се дават от строителите, но възложителите дават повече точки за нереалните гаранции.

 

Освен това възложителите изискват един куп документи, които ги има в публичните регистри и с две кликвания на компютъра може да направи проверката, посочи Велин Терзиев. Според него практика е фирми да се отстраняват само, защото някое листче не е подписано и подпечатано, като по този начин държавата или общината елиминират по-изгодни оферти за обществото.

 

В търсене на справедливата цена

 

Въпросът най-ниската цена или икономически най-изгодната оферта да е основен критерий, по който да става изборът на изпълнител, предизвика най-сериозна дискусия. Тя показа, че браншът няма единно мнение по въпроса.

 

Повечето от изказалите се застъпиха тезата за най-ниска цена, която обаче да не е дъмпингова. Това може да се определи с математически модел, смята Искрен Миланов, собственик на столична строителна компания.

 

Строителите са против критерия за икономически най-изгодната оферта, защото тя дава възможност за голямо творчество при определянето на показателите от страна на възложителя.

 

Най-ниската цена води до огромна междуфирмена задлъжнялост, смята Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите.

 

Всички рискове за строителите

 

Строителите са недоволни, че всички рискове по обекта се поемат от тях. Като порочен пример беше дадено строителството на магистралите. Търговете са играни на цени от 700 лв./тон за битум, а сега цената му е 1200 лв./тон. Тази разлика няма как да се избие, освен ако не се пести от материали или не се плаща на подизпълнителите. Това води до огромна междуфирмена задлъжнялост в бранша.

 

Ако можехме да прогнозираме каква ще е цената на горивата след две години, нямаше да сме строители, а щяхме да играем на борсата, каза Светослав Мазнев. Според него е удачно държавата да въведе корекционен индекс, обвързан с инфлацията и цената на материалите при по-дълго строителство на големи инфраструктурни проекти, така както направи по “Транзитни пътища V”.

 

Не е редно строителите да поемат рисковете и за непълни и некачествени проекти, които дават възможност за големи тълкувания, смята Пламен Йорданов, председател на областното представителство на камарата в Пловдив.