Наградата "Сахаров 2012" на Европарламента отиде при двама ирански дисиденти

Чрез присъждането на наградата "Сахаров" на двамата ирански ктивисти - адвокатката Насрин Сотудех и филмовият режисьор Джафар Панахи - Европейският парламент признава техните изключителни усилия и непрекъсната борба за човешкото достойнство, основни свободи и политически промени в Иран, заяви председателят Мартин Шулц по време на церемонията по награждаването тази сряда в Страсбург, цитиран от пресслужбата на ЕП.

Насрин Сотудех, родена през 1963 г., е иранска адвокатка и защитник на правата на човека. Тя е представлявала арестувани опозиционни активисти след противоречивите президентски избори през 2009 г., малолетни престъпници, осъдени на смърт, жени и граждани, задържани заради убежденията си.

Сотудех бе арестувана през септември 2010 г. по обвинения за разпространяване на пропаганда и конспирация срещу държавната сигурност, и продължава да бъде държана в изолация. Тя е майка на две деца.

Джафар Панахи, роден през 1960 г., е ирански филмов режисьор, сценарист и монтажист. За първи път получи международно признание с филма си "Белият балон" на филмовия фестивал в Кан през 1995 г., взимайки наградата "Златна камера".

Неговите филми често разказват за трудностите, с които се сблъскват децата, бедните и жените.

Джафар Панахи бе арестуван през март 2010 г. и по късно бе осъден на шест години затвор и му бе наложена 20 годишна забрана за режисиране на филми и за напускане на страната. Последният му филм - "Това не е филм" - бе изнесен тайно от Иран за фестивала в Кан през 2011 г. на USB носител, скрит в торта.

Лауреатите не можаха да присъстват лично на церемонията, защото нямат позволение да напускат Иран.

Насрин Сотудех се намира в критично здравословно състояние в затвора "Евин" в Техеран, поради седемседмичната ѝ гладна стачка, която бе прекратена в началото на декември, след като забраната за пътуване на дъщеря ѝ бе отменена.

Шестгодишната присъда на Джафар Панахи все още не е влязла в сила, но му бе забранено да напуска страната и да режисира филми.

По време на речите при връчването на наградата, прочетени от техните представители д-р Ширин Ебади и Коста Гаврас, лауреатите изразиха своята благодарност за отличието като символ на изключителна подкрепа.

"Имам само една мечта: мечтата за справедливост и вярвам, че тази мечта ще бъде реализирана в моята страна от една независима съдебна система" , заяви Насрин Сотудех в речта, представена от г-н Ебади. "Правителствата трябва да знаят, че за да останат на власт, те нямат друг избор, освен да спазват правата на всеки човек", добави тя.

"Сега въпросът е: защо правителствата, силните и всемогъщите, стават все по-нетолерантни с всеки изминал ден? Историята е разказ за малцинството, което прави живота на мнозинството нещастен, използвайки най-неприемливи извинения: полови, езикови, религиозни и политически различия" заяви Джафар Панахи в речта, прочетена от Коста Гаврас.

Лауреатите посочиха петима представители, които да ги представляват на церемонията д-р Ширин Ебади, Нобелов лауреат за мир за 2003 година, Карим Лахиджи, основател на Асоциацията на юристите и на Лигата за защита на човешките права в Иран, Солмаз Панахи - дъщеря на Джафар Панахи, Коста Гаврас, филмов режисьор, продуцент и председател на "Синематик франсез", и Серж Тиубиана - филмов продуцент и генерален директор на "Синематик франсез".

"Ние, в Европейския парламент, напълно подкрепяме зова на лауреатите за справедливост и свобода в Иран и за спазване на основните права и свободи. Ние ги отличихме за тяхната борба за един по-добър Иран.", заяви председателят на ЕП Мартин Шулц, който приключи речта си с призив за незабавно освобождаване на Насрин Сотудех.

"Европейския парламент напълно подкрепя този зов за справедливост и свобода в Иран, за зачитане на основните права и свободи, за добро управление и върховенството на закона", заяви в заключение председателят Мартин Шулц.

Наградата "Сахаров" за свобода на мисълта, наречена на съветския физик и политически дисидент Андрей Сахаров, се присъжда от Европейския парламент всяка година от 1988 г. насам на физически лица или организации, които са направили важен принос към борбата за правата на човека и демокрацията.