Находището "Галата" - от газа към морски ВЕИ и склад за СО2

Газовото находище край Варна "Галата", чийто концесионер е компанията "Петрокелтик", се готви за съществена трансформация и се оказва общата точка между два отделни развойни проекта, финансирани с европейски пари по програмите "Хоризонт" и "Иновации". И двата започват след средата на януари и до края на 2025 г. трябва да стане ясно дали ще бъдат реално приложени.

По-евтиният проект - за общо 21.242 млн. евро, от които програмата "Хоризонт Европа" дава близо 15.5 млн. евро грант, е за демонстрационно инсталиране на нов вид перка за производство на ток в морските води. Предвижда се плаващата вятърна платформа да захранва с ток съществуваща сонда за добив на газ от "Галата", която пък ще се ползва за вкарване на въглеродни емисии в газовите кладенци. Складирането на СО2 всъщност е вторият проект, финансиран със 190 млн. евро от програмата "Иновации" на ЕС и движен от собственика на "Девня цимент" – световната компания "Хайделберг". Вкарвайки своите парникови газове в сондажите на "Галата" българският производител на цимент смята да стане въглеродно неутрален след 2028 г.

Морският ВЕИ демо проект ще е с мощност от едва 5МВ, но ако специфичната технология за олекотено закрепване на перките върху плаваща платформа се докаже като работеща и търговски ефективна, може да се положат основите за изграждане на плаващи морски вятърни паркове в цялото Черно море. Именно затова в проекта са включени редица партньори от черноморски държави. Технологията е на френския инженерен стартъп Eolink. В проекта Black sea Floating Offshore Wind (BLOW) участват общо 16 европейски партньори – фирми и изследователски центрове и университети на Испания, Великобритания, Белгия, Турция и Румъния, Турската асоциация за офшорна вятърна енергия, немската изследователска организация Fraunhofer Institute, Европейският център за морска енергия в Шотландия и други. От България, освен "Петрокелтик" (Petroceltic), в разработката участва и Минно-геоложкият институт "Иван Рилски".

Големият пай от еврофинансирането – близо 8.8 млн. евро, е за румънската компания GSP Offshore SRL, която се занимава с морски сондажи. Тя трябва да осигури и най-голямата част от останалото финансиране – над 3.77 млн. евро. Френската Eolink ще получи безвъзмездни близо 2.578 млн. евро и трябва да намери други над 1.1 млн. евро. Българската "Петрокелтик" взема над 683 хил. евро и ще е длъжна да осигури близо 293 хил. евро.

Eolink ще бъде финансирана за да проектира, произведе и инсталира в "Галата" своята патентована концепция за плаваща офшорна платформа, която разпределя напрежението на турбината, използвайки четири стоманени мачти вместо една. Френската компания посочва, че това прави конструкцията с над 30% по-лека от останалите офшорни платформи и ще позволи постигането на цени на произведената енергия от 87 евро на МВтч до 2028 г., а по-амбициозната цел е 50 евро/MВтч след 2030 г. при комерсиализация на плаващите офшорни паркове.

Концепцията на Eolink за олекотена офшорна платформа

Румънската GSP Оffshore ще получи евросредствата, за да произведе в своята корабостроителница в Констанца ВЕИ модула, който ще се инсталира в "Галата". Блокът ще бъде свързан към съществуваща газова платформа.

Всичко това трябва да се случи до края на 2027 г.

И тук е връзката на този проект с другия – за улавянето на въглеродните емисии на "Девня цимент" и складирането им в морските газови сондажи край Варна, чиито запаси са пред изчерпване. Този проект също трябва да приключи до 2028 г.

Идеята е да се използва съществуващата система от газопроводи и съоръжения, които са доставяли до брега добивания газ от "Галата", но вече за превозване към сондажите на находището на въглеродните емисии от производството на "Девня цимент". Ще трябва обаче и нова инфраструктура, тепърва ще се прави проучване каква ще е тя, кои от сондажите ще се използват за инжектиране на въглеродния двуокис, ще трябва ли екооценка на инвестиционното намерение, когато то бъде взето.

Европейската субсидия за първия СО2 склад не само у нас, но и в региона, е 190 млн. евро. От тях 150 млн. са за циментовия завод, който трябва да разработи, изпита и внедри иновативната технология за улавяне на парниковите газови. Очакванията са това да предотврати изхвърлянето във въздуха на емисии от 7.8 млн. т CO2 еквивалент през първите десет години на експлоатация на бъдещата инсталация. Това е приблизително 13% от българските емисии за една година.

Системата за събиране на въглеродни емисии се предвижда да бъде инсталирана към високотехнологичния завод за производство на клинкер и цимент на дружеството в Девня, обявиха от компанията. "Хейделберг Цимент Груп" обаче ще трябва да съфинансира проекта, наречен ANRAV, с около 33 млн. евро.

Останалите 40 млн. евро от еврогранта са за "Петрокелтик", която ще трябва да изгради и новите съоръжения за транспортирането и да подсигури инжектирането и съхранението на въглеродните емисии. След анализа каква трябва да е инфраструктурата, ще станат ясни и необходимите инвестиции, които "Петрокелтик" трябва да осигури.

При реализацията на този първи подобен проект в Източна Европа, в газовите сондажи, където дотогава ще бъде спрян добивът на суровина, ще могат да се съхраняват безопасно до 800 хил. тона еквивалент на въглероден двуокис годишно.

Не се посочва обаче какъв се очаква да е общият капацитетът на СО2 склад в "Галата", който при запълване има конкретни процедури за затваряне и мониторинг, според приетия още в началото на 2012 г. Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.

За да се случат тези амбициозни проекти има и редица административни режими. "Петрокелтик" трябва да получи разрешително от енергийния министър за проучване дали геоложките формации на съществуващите сондажи в "Галата" са пригодни за съхранение на въглероден двуокис, а след това и да получи право за инжектирането на вредните газове там.

Има и още един важен момент - през май 2026 г. изтича концесионният договор на "Петрокелтик" с държавата за добив на нефт и газ от "Галата", което означава, че компанията трябва да задейства всички административни процедури за получаването на права за ползването на находището по ново предназначение. Все още обаче това не е започнато.

Финансирането на тези два проекта е знак, че в България има авангардно зелено мислене и развойна дейност на промишлеността в посока въглеродна неутралност чрез иновативни технологии. Реализацията им ще позволи прерастването на демо проекта за офшорната ВЕИ технология в по-големи плаващи вятърни морски паркове, както и присъединяването и на други промишлени предприятия към улавянето и съхранението и на техните емисии.

И това са проекти, движени изцяло от частната инициатива, докато държавата продължава да говори празни приказки за зелената трансформация, бранейки статуквото с въглищните централи и рискувайки европари за прехода на държавния енергиен сектор.