Най-богатите държави могат да помогнат на най-бедните

Във време, когато президентът Джордж Буш щедро изсипа милиарди долари под формата на данъчни облекчения върху най-богатите американци, обиколката му в Африка му дава прекрасната възможност да ги призове да поемат известна отговорност за тежкото положение на най-бедните жители на света.

Според неотдавнашен доклад на Вътрешната данъчна служба около 400 свръхбогати американци имат среден доход за 2000 г. от около 174 милиона долара всеки или взети заедно - 69 милиарда долара. Невероятно, но това е повече, отколкото общите доходи на 166 милиона души, живеещи в четири от страните, които президентът посещава тази седмица: Нигерия, Сенегал, Уганда и Ботсвана. Най-богатите хора в Америка могат наистина да променят хода на историята в Африка и президентът, който наблегна върху значението на личната отговорност, трябва да ги прикани да го сторят.

Ако Буш прескочи обичайната реторика за тежкото положение на Африка, ще установи, че бедността, ширеща се из континента, е въпрос на живот и смърт - всъщност по-скоро на смърт. Докато средната продължителност на живота в САЩ сега е 77 години, тя е едва 50 години за по-голямата част на Африка и по-малко от 40 години в някои от опустошените от СПИН страни.

Докато пандемиите от СПИН, туберколоза, малария и други смъртоносни болести не бъдат поставени под контрол в Африка, икономическото развитие и политическата стабилност ще останат парализирани. Обратното - пробив в контрола върху болестите ще задвижи благотворния кръг на растяща продуктивност, по-добро образование, по-ниска раждаемост и така ще доведе до по-добро здраве и просперитет.

При все това бедността на Африка превръща това в непреодолим проблем без повече помощ от страна на САЩ и други богати държави. В САЩ годишните обществени разходи за здравеопазване възлизат средно на 2000 долара на човек според Световната здравна организация (СЗО). В Африка този показател е около 10 долара на човек за година - сума, недостатъчна да поддържа населението живо.

Африканските страни отчаяно се стремят да направят повече, но просто не могат да си го позволят, тъй като средните доходи на гражданите им са по-малки от долар на ден, а правителствата им трябва да плащат външни дългове на богатите държави, вместо да се грижат за своите болни и умиращи.

Преди две години Комисията по макроикономика и здравеопазване на СЗО, която аз оглавявах, направи шокиращо откритие: Ако богатите държави предоставят около 25 милиарда долара годишно, нарасналите инвестиции в превенцията и лечението на болести ще предотвратят около 8 милиона смъртни случаи на година в бедните страни по света.

Делът на САЩ трябва да бъде около 8 милиарда долара, имайки предвид размера на икономиката им по отношение на другите донори. Повечето от парите са нужни в Африка, където се намират едни от най-бедните страни и където бремето на болестите е най-голямо.

Заплануваните от САЩ разходи за световно здравеопазване за финансовата 2004 г. дори и с новата инициатива на президента за борба със СПИН-а, са около 2 милиарда долара, или една-четвърт от необходимото за Африка. Повечето пари биха могли наред с други неща да поддържат живота на болните от СПИН пациенти чрез антиреторвирална терапия, да помогнат на майките да оцелеят при усложнения след раждане и да предотвратят смъртта на стотици хиляди деца от малария и болести, за които съществуват ваксини.

Ето как 400-те най-богати хора в Америка могат да променят историята. През 1995 г. 400-те най-богати американци са платили 30 на сто данък върху доходите си. След въведените от Буш данъчни облекчения и други фактори тази цифра ще се сведе до 18 на сто.

Да предположим, че свръхбогатите ще насочат спестените от данъци пари към оцеляването на Африка. Тези допълнителни 10 на сто доход, който спрямо базовата 2000 г. възлизат на 7 милиарда долара, ще осигурят огромната част от 8-те милиарда долара, с които САЩ трябва да допринесат в световните усилия за по-добро здравеопазване.

Тези пари могат лесно и надеждно да се внесат в Световния фонд за борба със СПИН, туберколоза и малария, който да ги използва, спасявайки тези осем милиона живота всяка година. За хората, разполагащи с всички възможни богатства, които могат да бъдат натрупани на земята, може би съществува по-добър начин да придадат значение на огромното си богатство.

Идеята, че свръхбогатите могат доброволно да се окажат на висотата на положението, не е нелепа, особено ако Буш ги насърчи да постъпят така. Председателят на Майкрософт Бил Гейтс великолепно проправи пътя, като дари над 20 милиарда долара директно на международното здравеопазване. А и мнозина от свръхбогатите се противопоставиха на неотдавнашните данъчни намаления с аргумента, че нуждите на бедните са прекалено големи. Разбира се, странно е да разчитаме единствено на добрата воля на няколкостотин свъхбогати хора да спасят живота на милиони бедни. Всички американци трябва да споделят отговорността на подобно усилие, не само по хуманитарни причини, но и по практическите причини на общественото здравеопазване.

При все това имайки предвид огромните данъчни облекчения, които бяха направени за най-богатите, моралните и практическите задължения пред тях са по-големи от всякога.

Нашият свят е изпаднал в опасно лошо състояние, след като неколкостотин души в САЩ разполагат с по-големи доходи от 166 милиона души в Африка, където милиони бедни умират годишно в резултат на бедността си. Може би най-забележителното в това, е че подобни голи факти рядко се забелязват в Америка.

Обиколката на Буш в Африка трябва да отвори очите ни за тези реалности, както и за възможностите, които те създават, за да помогнем за облекчаване на нещастията по света.

Джефри Сакс е директор на Института за Земята към Колумбийския университет; публикуваме статията по БТА