Най-дългият морски мост се открива в Китай

Най-дългият морски мост в света, свързващ Хонконг, Макао и южния китайски град Чжухай, ще бъде открит във вторник от китайския президент Си Цзинпин, ръководителката на Хонконг Кари Лам и други високопоставени лица, а за пътници ще бъде отворен в сряда, предадоха световните агенции.

Съоръжението е уникално и като конструкция, и като дизайн, а погледнато отгоре над водата изглежда като виеща се змия. Идеята на проектантите е била също така да предоставя различни гледки по време на пътуването. Мостът е дълъг 55 километра и включва две шосейни платна с по три ленти за движение, като част от трасето се включва в подводни тунели, изградени през изкуствено създадени острови. Конструкцията е проектирана да издържа на земетресения, да устои на сезонните тайфуни в региона, достигащи скорост от 340 км. в час и на инциденти удари на кораби в основите му. 

За да могат да преминават безпроблемно корабите по досегашните си маршрути, съоръжението се "гмурва" за 6.7 км под водата.

Един от входовете към подводния тунел

Тъй като проектът пресича и летателни трасета на международното летище в Хонконг е имало ограничения за височината му, отбелязва ББС.

Съоръжението  е част от амбициозната инициатива на Пекин за икономическо интегриране на 11 града от делтата на Перлената река, включително Хонконг и Макао, две бивши европейски колонии върнати на Китай през 90-те години. То ще ускори времето на сегашното четиричасово пътуване по сушата до тези региони до 30 минути.

Започнат през 2009 г., проектът е отлаган многократно от съображения за сигурност и екологични причини и надхвърля значително първоначалния си бюджет, като вече цената му достига 48 милиарда юана (6.4 милиарда евро). Хонконг ще плати за 8,67 милиарда юана от основния мост и още милиарди за връзки с пътища и гранични пунктове.

Хонконгското министерство на транспорта съобщи, че бюджетът за строежа на моста е надхвърлен заради непредвидени проблеми, свързани със строителството в открито море, повишаването на цената на труда и материалите, както и доуточняване на схемите на дизайна и конструкцията.

Инженерът Алберт Лай, който е изразявал по-рано притесненията си за моста в медиите, каза, че много от проблемите е можело да не се появят, ако е имало по-добро планиране и предварително проучване на местата за строителство. Той каза, че политическият натиск да се приключи по-бързо мостът е накарал инженерите да използват по-рискова технология. Отделно по време на строежа са загинали деветима работници.

Макар да е инженерен подвиг, мостът е посрещнат с безразличие или с пренебрежение от много жители на Хонконг заради забавянето, надхвърлянето на бюджета и недоверието към него като към поредния символ на желанието на Китай да интегрира града, в който мнозина предпочитат той да остане автономен, коментира ДПА.

Всичко това е ненужно (...), при условие че имаме морски, въздушен наземен транспорт във всяка посока. За какво ни е още един мост?, пита Клаудиа Мо, продемократичен депутат и един от критиците на моста.

По думите на Мо мостът е един от няколкото мегапроекта, започнати от правителството на Хонконг, с които да се подчертае тясната връзка на града с Китай.

Според други жители на Хонконг цената е огромна за мост, който няма да бъде напълно отворен за обществеността. Преминаването му ще изисква специално разрешително в зависимост от частите на моста и повечето ползващи го ще трябва да взимат специален автобус или друг вид транспорт, за да преминат в Макао или Китай. Много ограничен брой лични автомобили ще получат правото да ползват моста.