Най-добре шефът на Генералния щаб на назначи генерален директор на БНР

генерален директор изобщо не са били зачетени - и също искат диалог. Първите са категорични, че няма да подават оставки. Вторите искат оставки, но не подават дори и своите. Случката в БНР предизвика и две гладни стачки - "против" Иван Бориславов и "за" Иван Бориславов. И две подписки - "против" Иван Бориславов - от журналисти, и "за" Иван Борислалов - от писатели и интелектуалци.

Непримиримите мнения тъкмо бяха на път да изкристализират в отчетливи полюси, когато

сдружението на българските писатели изведнъж се разцепи на две

в отношението си към събитието. Председателят му Михаил Неделчев изненадващо съобщи, че е подписал номинацията на Бориславов, само защото бил сигурен, че няма да бъде избран. Иначе Бориславов не ставал за генерален директор на БНР. Заместникът на Неделчев - Анго Боянов - не само

продължава да подкрепя Бориславов, но дори още гладува за него в противовес на глада на и.д директора на програма "Христо Ботев" Георги Василски, който не яде в знак на протест срещу Бориславов. Ако новоизбраният генерален директор на радиото е много суетен човек, той наистина още сега спокойно може да подаде оставка. За по- малко от седмица - без още да е направил нищо конкретно в БНР, той предизвика такава реакция, която си е направо

революция в лабораторен вариант

В основата на революцията залегна културата. НСРТ предпочете Бориславов заради концепцията му, че културните предавания в БНР ще бъдат засилени. Журналистите - непримирими с генералния директор в разбиранията за култура и професионализъм - излязоха на протест. Ситуацията от ден на ден - освен че става по- неясна - се превръща и в нетърпим обществен и политически гренолом с риск възпалението да стигне и до мозъка, като предизвика тотален предизборен енцефалит. Най-лошото в случая е, че липсва онзи хирург по социална стоматология, който с едно дръпване на клещите - дори без упойка - да извади опасно болния зъб, като и БНР, и обществото, се успокоят.
Казано сериозно - безизходицата около

БНР настъпи българското общество по най-уязвимото място

Настъпи го по и без друго ниското самочувствие, че може да взима граждански решения, да упражнява граждански контрол, да излъчва свои институции и да изработва демократични правила, които - независимо дали един избор е приемлив за всички, или не - той да бъде уважаван и от победителите, но и от победените. Който иска, може да прочете книгата "Протестът на 39 - мата". В нея - наред с всичко останало - има и интересна стенограма от заседание на бюрото на ВНС, ръководствата на парламентарните групи, тогавашният премиер Димитър Попов и шефовете на БНР и БНТ. И тогава Димитър Попов, като критикува поведението на БНР, което не работело за каузата на правителството, предлага БНР и БНТ да преминат на директно подчинение на правителството, а шефовете им да се назначават от министър - председателя. Близо десет години БНР и БНТ се опитват да извоюват независимост. Да станат обществени медии. Да не бъдат прекършвани като професионализъм и гражданска позиция от случайните хрумвания на попаднали във властта политици. Това, което се случва сега в БНР, трябва да бъде много внимателно осмислено. Обществото трябва да получи шанса да изконсумира докрай отговорностите да се държи граждански.

Законът за радио и телевизия следва да се промени така, че обликът на БНР и БНТ да зависи пряко от облика на обществото - без посредничеството на каквито и да е институции като НСРТ, или квоти на парламент и президент.

Иначе - ако искаме и спокойствие, и дисциплина, и демократичност - най-добре би било генералният директор на БНР да се назначи от началника на Генералния щаб. Той е спокоен, демократичен, проевропейски и проатлантически ориентиран, а в армията по устав си има дисциплина. Отгоре на всичко щяхме да проверим дали "Let it be"може да звучи и в маршова стъпка....