Най-голямата чуждестранна инвестиция в Босна - благополучие или заплаха?

Нов гигантски арабски инвестиционен проект носи надежда, но и опасения в Босна

Най-голямата чуждестранна инвестиция в Босна - благополучие или заплаха?

Огледайте девствените зелени хълмове на Търново край Сараево и ще ви е трудно да откриете какъвто и да било признак за цивилизация. Ключът е точно в това.

Дубайска строителна компания разглежда това сечище в планината Биелашница, приела зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 година, като предпочитано място за реализиране на най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на Босна - Озоновия град Бурой (Buroj).

Планираният курорт с капацитет 40 000 души ще включва частни вили, луксозни хотели, търговски център и болница. Неговото изграждане ще струва 4,5 милиарда босненски (конвертируеми) марки (2,5 милиарда долара или 2 милиарда брит. лири) и е предвидено да завърши през 2025 година.

Босна, чието население в мнозинството си е мюсюлманско, е една от най-бедните държави в Европа и жителите ѝ приветстват всяка чуждестранна инвестиция.

Само че огромният мащаб на проекта, който се равнява на 15 % от брутния вътрешен продукт на страната, предизвиква известно безпокойство.

Все повече араби идват в Босна като туристи или пък, за да си купят имот, докато западните инвестиции намаляват. Какво влияние може да окаже този проект върху развитието и културата на страната?

Рай за инвеститорите?

Buroj International Group организира тук тържество по случай церемониалното начало на строителните дейности преди няколко дни, с речи на босненски политици и народни танци, месо на скара и безалкохолни напитки.

Исмаил Ахмед, главният изпълнителен директор на групата, казва, че очаква проектът да увеличи туристическите посещения и инвестициите в Босна, да създаде хиляди работни места и да се превърне в "истински град с инфраструктура за всичко" и отворен за всички.

Той твърди, че новите имоти ще бъдат достъпни и за босненци, с цени на частните вили от 2300 босненски марки (1300 долара) на квадратен метър.

"Изпратихме послание на целия свят, че Босна е сигурно място за инвестиции", казва Ахмед.

Ще могат ли обаче обикновените босненци да си позволят такива цени?

Омар Крупалия - чиновник, роден на 5 километра от тук - наблюдава церемонията със скептицизъм, примесен с известна доза надежда. Той заявява, че инвеститорите са привлечени от красивата и непокътната природа, от чистия планински въздух и вода.

"Те често казват, че тази част от света е "джанат" - арабската дума за рай, отбелязва Крупалия. "Босна е такава държава, че ние приветстваме всяка инвестиция отвсякъде." За босненците е важно инвеститорите да са отговорни и да изпълняват своите обещания, подчертава в същото време той.

"Като по време на войната, когато Босна бе под обсада от всички страни и муджахидините дойдоха да ни помогнат. В тази ситуация, и дяволът да бе дошъл, щяхме да приемем неговата помощ. Икономически, ние сме в същото положение днес."

Икономистът Зарко Папич, директор на Initiative for Better and Human Inclusion, мозъчен тръст, чиято централа се намира в Сараево, се съгласява. "Босна отчаяно се нуждае от чуждестранни инвестиции", казва той.

Средната месечна заплата е 837 босненски марки (475 долара) и политическата безизходица между етническите общности парализира от години крайно необходимите държавни реформи.

"Нека приемем хипотетично, че проектът бъде изпълнен изцяло. Това ще е добро нещо", казва Папич. "Действителният въпрос обаче е: кой ще купи тези имоти? За мен това все още е абстракция."

Арабски анлкав

Араби от страните от района на Персийския залив купуват недвижимо имущество около Сараево и цените се удвоиха през последните три години, отбелязва Папич. Най-популярното място е Илиджа - потъналия в зеленина западен край на босненската столица, в полите на планината Игман, по протежение на река Босна.

Босненците определят Илиджа за арабски анклав. Уличните знаци сега указват на арабски език за всякакъв род бизнес услуги: компании за недвижимо имущество, ресторанти, зъболекари, туристически агенции и магазини за сувенири. Едно от най-популярните места за отсядане е Holywood Hotel.

В залата на хотела за билярд група младежи от Кувейт се радват на последните дни от лятната си ваканция преди да отпътуват за дома. Фахад Алхунайди, студент по счетоводство, казва: "Сега всички в страните от Залива говорят за Босна. Те казват, че това е нова страна с растяща икономика. Не е скъпо. И е лесно да се общува с хората."

Новите търговски обекти с арабски собственици, като молове и ресторанти, не предлагат алкохол, но светски настроените босненци не изглеждат разтревожени. Малцина се безпокоят, че ще им се наложи да отидат много надалеч, за да изпият едно. Нито пък има притеснения, че арабската политика да не се предлага алкохол ще бъде наложена на съществуващите босненски заведения.

В City Pub, един от най-популярните барове в центъра на Сараево, 25-годишната сервитьорка Белма Еминагич си е взела малка почивка, за да изпуши една цигара. "Сервитьорите и шофьорите на такси гледат на тях като на ходещи чанти с пари и се отнасят много добре с тях", обяснява тя. "Те казват: "Здравей, братко." Понякога ги лъжат и понякога получават добри бакшиши. Когато хората се отнасят с тях като с богове, и всичко е евтино, за тях това наистина е чудесно", допълва Еминагич.

"В началото, когато идваха тук, ни питаха дали сме мюсюлмани", разказва тя. "Когато отговаряхме: "да", те бързаха да ни укорят: "Но вие пиете и пушите?" Сега ни приемат и си прекарват чудесно тук."

"Ще станем роби"

Босненците твърдят, че техните тревоги са предимно икономически. Има безпокойства, че арабските купувачи ще завладеят пазара на недвижими имоти в Босна и ще вдигнат цените за местното население. И че все повече босненци ще работят за богатите араби.

"Ще станем техни роби, бавно, но сигурно", казва 30-годишният Адин Биелак, сервитьор, докато пие кафе в кафене Balkan Express.

Биелак е работил с араби и може да даде много положителни примери, както и някои негативни. Неговият песимизъм е предизвикан повече от лошите перспективи пред Босна, отколкото от агресивните бизнес практики на арабите.

Биелак освен това е обезпокоен от културното влияние върху Босна. Босненците са европейци, казва той, а арабите имат различни обноски: те говорят по-високо на обществени места и е по-вероятно да хвърлят боклук на улицата. Биелак признава, че с приятелите си наричат "нинджи" жените от арабските страни от района на Залива, които са забулени с черни фереджета.

"Това променя нашата култура, защото привикваме към техния начин на живот", казва той.

След молитва в Гази Хюсрев бей джамия - най-голямата в Сараево - Аднан Дучич си прекарва времето, като пуши цигари без филтър Drina. С елегантно подстригана брада, 34-годишният Дучич е безработен, подобно на 44 % от босненците.

С типичния за Босна черен хумор той обяснява защо само арабите искат да инвестират в страната.

"Арабите са нови тук, докато европейците са били тук дълго време", обяснява Дучич. "Когато арабите придобият по-голям опит с нашата държавна администрация и разберат как ние правим нещата, те също ще искат да си тръгнат."

"В Босна имаме една поговорка: "Боже, дай ни здраве, защото всичко друго вече ни бе обещано."

По БТА

Споделяне
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?