Най-неудачното решение: Лечението на болни от COVID-19 във всички болници

Кризата е била управлявана по-скоро политически, отколкото с медицински подход и аргументи

Най-неудачното решение: Лечението на болни от COVID-19 във всички болници

Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени "чисти болници". Това каза проф. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи, цитирайки данни от анализ, който беше възложен от министъра на здравеопазването.

Анализирани са дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията. По думите на проф.Хинков кризата е била управлявана по-скоро политически, по-малко с медицински подход и аргументи. Политическите решения са били свързани с корпоративни интереси - затваряне на училища, но не и на игрални зали, даде пример той.

В анализирания период България е била на едно от челните места в ЕС и в света по смъртни случаи. Една от причините за високата смъртност е, че страната ни влезе в епидемията с много болно население, особено от хронични заболявания - най вече сърдечно-съдови, посочи проф.Хинков. Втората причина е нереформираната и неоптимизирана система на здравеопазването, третата - управлението, което нямаше ясна структура и визия, допълни проф.Хинков, цитиран от БТА.

Препоръката му е да се укрепи болничната помощ, яснота за това колко инфекциозни отделения са нужни в страната, осигуряване на кислородни системи.

Анализът показва, че едва в края на миналата година са били осигурени допълнителни 150 млн.лв. за болниците.

Данните за спешната медицинска помощ показват, че всеки трети, обслужен от "спешен" екип е бил хоспитализиран заради COVID-19. По думите на Хинков "страскащо високо ниво" е имало сред заболелите медици, работещи в спешните центрове. Не е добро състоянието на материално-техническата база на спешните центрове. Изводите от анализа показват, че работещите в спешна помощ с наличния си ресурс са направили всичко, което е трябвало да бъде изпълнено.

Анализът показва, че в доболничната помощ е намалял броят на първичните и на профилактичните прегледи. Не се потвърждава хипотезата, че е намалял достъпът до личните лекари, допълни проф.Хинков. По думите му голяма тревога буди драстичното намаляване на прегледите на диспансеризирани болни. Намаляването на броя на диспансеризираните лица показва, че те са излези от системата, най-вероятно защото са починали и се потвърждава хипотезата, че те са били най-голямата жертва на пандемията.

В болничната помощ е установено намаляване на хоспитализациите с 25 на сто в сравнение с 2019 год, което също има отношение към високото ниво на смъртността. Най-голям брой умирания на сто хиляди души население е ригистриран в областите Перник и Видин. Предстои да се анализират причините.

Анализът на правителствените решения е показал, че стратегията на правитеството е била да затваря цели болници без да се мисли за останалите болни - как и къде ще се лекуват. От икономическа гледна точка за някои от решенията на Министерски съвет не става ясно защо едни сектори са облагодетелствени за сметка на други, а Планът за противодействие на епидемията е приет чак в края на 2020 година, заедно с плана за ваксинирането.

Огромна работа е извършил Националният оперативен щаб, отбеляза проф.Хинков, но посочи, че съставът на Щаба не е бил напълно адекватен по отношение на задачите, които е трябвало да изпълнява, тъй като са липсвали инфекционисти и вирусолози, които да променят решенията, така че да са съобразени с медицинската логика.

В заповедите на министрите на здравеопазването е липсвала цялостна концепция за справяне с епидемията, имало е половинчатост и непоследователност на мерките, каза проф.Хинков и повтори, че в някои случаи политическата логика е преобладавала над медицинските решения.

Всичко представено е породило недоверие към властта и това се отразява сега на ваксинационния процес, посочи проф.Хинков и отбеляза, че България е на последно място в Европа по брой ваксинирани срещу COVID-19.

Министерството на здравеопазването ще представи цялостен план за противодействие на следваща вълна от COVID-19. Това съобщиха от пресслужбата на министерството.

Предвижда се в Плана да бъдат включени инвестиции в системата, индикатори кога и при какви показатели какви противоепидемични мерки ще се въвеждат, както и насоки за работата и взаимодействието на спешната медицинска помощ, извънболнична и болничната помощ. Под внимание ще бъдат взети и заключенията от аналитичния доклад за дейностите, свързани със здравното обслужване на населението в отговор на пандемията от COVID-19 за периода 1 март 2020 г. - 31 май 2021 г., представен по-рано днес.

Споделяне

Още от България