Най-новата конституция: Велики референдуми вместо ВНС и все така безконтролен главен прокурор

Най-новата конституция: Велики референдуми вместо ВНС и все така безконтролен главен прокурор

Новият проект на "Борисовската конституция" предвижда при евентуалното му приемане, следващите изцяло нови конституции да се приемат не от Велико народно събрание, а от референдум. В същото време идеята за законодателната инициатива на прокуратурата е отпаднала.

Всъщност разликите между първия и втория законопроект са малко. Запазва се предложението на премиера Бойко Борисов депутатите да бъдат намалени от 240 на 120, както и разделянето на Висшия съдебен съвет на "Съдебен съвет на съдиите" и "Съдебен съвет на прокурорите", независимо от абсурдността на конструкцията прокурорският съвет да се нарича "съдебен".

Само малко ще я подредим

Първоначалният проект на ГЕРБ бе оповестен на 17 август, три дни след анонса на премира, че вместо исканата от протестите оставка ще прави "рестарт" на държавата с нова конституция. Почти няма авторитетен юрист, който да не разкритикува т.нар. "Борисовска конституция" като ненужна, калпава и дори вредна. По всеобщо мнение тя се предлага като алиби за съхраняване на управляващите.

Участващата във властта партия ВМРО обаче отказа да подкрепи "Борисовската конституция", ако в нея не бъдат включени и нейните собствени предложения. Така след двудневни преговори ГЕРБ и ВМРО стъкмиха най-новия вариант на проекта, който бе внесен в парламента с помощта на партия "Воля", която осигури недостигащите подписи час след като правителството одобри плажна концесия на близък да Веселен Марешки бизнесмен.

Новият проект е преподреден и за разлика от първоначалния, следва структурата на действащата конституция. Така основните права на гражданите отново са по-напред, освен това е написан преамбюл, който повтаря сегашния, но с изискната от ВМРО добавка, че държавата трябва да утвърждава "националните ценности, традиции и вяра".

И първият, и вторият вариант на "Борисовската конституция" предвиждат премахването на Великото народно събрание (ВНС). Всяко обикновено Народно събрание ще може да прави радикални промени в структурата на държавното устройство, стига да се събере мнозинство от 96 депутатски гласа. Втората възможност това да се случи е при следващо гласуване да събере поне 90 гласа.

Новото, че по искане на ВМРО към тази процедура се добавя и референдум. Идеята е, когато в бъдеще започне да се приема нова конституция и тя бъде одобрена от нужния брой депутати, проектът да бъде подлаган и на национално допитване. За да бъдат окончателно приети, измененията трябва да получат одобрението над 50% от гласувалите при участие на не по-малко от половината имащи право на глас.

В новата конституция е записано още, че на задължителен референдум ще подлежат и теми като изменение на територията на страната, промени във формата на държавно управление, както евентуални бъдещи предложения за това как се да се променя конституцията. В момента те са в правомощията на ВНС.

В най-новата конституция е записано, че гласуването е не само право, но и граждански дълг. Това е смекчен вариант на настояването на ВМРО в конституцията да залегне задължителното гласуване.

Отново по желание на ВМРО, към сегашната формулировка, че училищното обучение е задължително до 16-годишна възраст, се добавя, то "цели постигане на минимални стандарти за образование, за владеене на българския език, за възпитания и за социализация при условия и ред, определени в закона".

Главният завинаги

Няма промени по отношение на избора и правомощията на главния прокурор. ГЕРБ упорито искат да изключат президента от процедурата. Затова и в най-новия вариант на конституция държавният глава няма да подписва указ за назначаването на главния прокурор, както е сега.

Нещо повече, за избор на главен прокурор ще са нужни и по-малко гласове. Той вече ще се избира само от "Съдебния съвет на прокурорите", вместо от пленума на Висшия съдебен съвет, в който участва и Съдийската колегия. Досега обвинител номер 1 се избираше със 17 от общо 25 гласа. Колко точно ще са гласовете, вероятно в бъдеще ще се уточни с промени в Закона за съдебната власт. Така или иначе "Съдебният съвет на прокурорите" има само 11 членове – петима, избрани от парламента, четирима от прокуратурата, един следовател и самият главен прокурор, който е член по право.

Запазват се изцяло абсолютните правомощия на главния по отношение на всички останали прокурори. И занапред той ще осъществява "методическо ръководство" върху работата им.

Променя се само мандатът му. Вместо 7 той вече ще е 5 години, както и на председателите на върховните съдилища.

Иначе Народното събрание ще изслушва главния прокурор на всеки шест месеца. Освен това ще може да го пита и за конкретни дела. Уловката тук е, че за да даде такава информация, главният трябва да има разрешението на наблюдаващия прокурор. Иначе казано – подчиненият ще трябва да разреши на началника си да говори. А теоретично началникът би могъл да забрани да му се разрешава изнасянето на информация.  

Споделяне

Още по темата

Още от България

Съгласни ли сте влизането на обществени места да става само със сертификат за ваксиниране, преболедуване или тест?