Най-новата конституция: Велики референдуми вместо ВНС и все така безконтролен главен прокурор

Новият проект на "Борисовската конституция" предвижда при евентуалното му приемане, следващите изцяло нови конституции да се приемат не от Велико народно събрание, а от референдум. В същото време идеята за законодателната инициатива на прокуратурата е отпаднала.

Всъщност разликите между първия и втория законопроект са малко. Запазва се предложението на премиера Бойко Борисов депутатите да бъдат намалени от 240 на 120, както и разделянето на Висшия съдебен съвет на "Съдебен съвет на съдиите" и "Съдебен съвет на прокурорите", независимо от абсурдността на конструкцията прокурорският съвет да се нарича "съдебен".

Само малко ще я подредим

Първоначалният проект на ГЕРБ бе оповестен на 17 август, три дни след анонса на премира, че вместо исканата от протестите оставка ще прави "рестарт" на държавата с нова конституция. Почти няма авторитетен юрист, който да не разкритикува т.нар. "Борисовска конституция" като ненужна, калпава и дори вредна. По всеобщо мнение тя се предлага като алиби за съхраняване на управляващите.

Участващата във властта партия ВМРО обаче отказа да подкрепи "Борисовската конституция", ако в нея не бъдат включени и нейните собствени предложения. Така след двудневни преговори ГЕРБ и ВМРО стъкмиха най-новия вариант на проекта, който бе внесен в парламента с помощта на партия "Воля", която осигури недостигащите подписи час след като правителството одобри плажна концесия на близък да Веселен Марешки бизнесмен.

Новият проект е преподреден и за разлика от първоначалния, следва структурата на действащата конституция. Така основните права на гражданите отново са по-напред, освен това е написан преамбюл, който повтаря сегашния, но с изискната от ВМРО добавка, че държавата трябва да утвърждава "националните ценности, традиции и вяра".

И първият, и вторият вариант на "Борисовската конституция" предвиждат премахването на Великото народно събрание (ВНС). Всяко обикновено Народно събрание ще може да прави радикални промени в структурата на държавното устройство, стига да се събере мнозинство от 96 депутатски гласа. Втората възможност това да се случи е при следващо гласуване да събере поне 90 гласа.

Новото, че по искане на ВМРО към тази процедура се добавя и референдум. Идеята е, когато в бъдеще започне да се приема нова конституция и тя бъде одобрена от нужния брой депутати, проектът да бъде подлаган и на национално допитване. За да бъдат окончателно приети, измененията трябва да получат одобрението над 50% от гласувалите при участие на не по-малко от половината имащи право на глас.

В новата конституция е записано още, че на задължителен референдум ще подлежат и теми като изменение на територията на страната, промени във формата на държавно управление, както евентуални бъдещи предложения за това как се да се променя конституцията. В момента те са в правомощията на ВНС.

В най-новата конституция е записано, че гласуването е не само право, но и граждански дълг. Това е смекчен вариант на настояването на ВМРО в конституцията да залегне задължителното гласуване.

Отново по желание на ВМРО, към сегашната формулировка, че училищното обучение е задължително до 16-годишна възраст, се добавя, то "цели постигане на минимални стандарти за образование, за владеене на българския език, за възпитания и за социализация при условия и ред, определени в закона".

Главният завинаги

Няма промени по отношение на избора и правомощията на главния прокурор. ГЕРБ упорито искат да изключат президента от процедурата. Затова и в най-новия вариант на конституция държавният глава няма да подписва указ за назначаването на главния прокурор, както е сега.

Нещо повече, за избор на главен прокурор ще са нужни и по-малко гласове. Той вече ще се избира само от "Съдебния съвет на прокурорите", вместо от пленума на Висшия съдебен съвет, в който участва и Съдийската колегия. Досега обвинител номер 1 се избираше със 17 от общо 25 гласа. Колко точно ще са гласовете, вероятно в бъдеще ще се уточни с промени в Закона за съдебната власт. Така или иначе "Съдебният съвет на прокурорите" има само 11 членове – петима, избрани от парламента, четирима от прокуратурата, един следовател и самият главен прокурор, който е член по право.

Запазват се изцяло абсолютните правомощия на главния по отношение на всички останали прокурори. И занапред той ще осъществява "методическо ръководство" върху работата им.

Променя се само мандатът му. Вместо 7 той вече ще е 5 години, както и на председателите на върховните съдилища.

Иначе Народното събрание ще изслушва главния прокурор на всеки шест месеца. Освен това ще може да го пита и за конкретни дела. Уловката тук е, че за да даде такава информация, главният трябва да има разрешението на наблюдаващия прокурор. Иначе казано – подчиненият ще трябва да разреши на началника си да говори. А теоретично началникът би могъл да забрани да му се разрешава изнасянето на информация.