Най-поразена от институционалния сблъсък е съдебната система

Най-поразена от институционалния сблъсък е безспорно съдебната система, каза в интервю за БТА Светослав Георгиев, изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда.

Съдебната система през последните години е подлагана на два вида натиск - натиск от страна на ЕК и натиск от страна на изпълнителната власт, коментира експертът. Не е тайна, че общата резултатност на полаганите усилия в сферата на борбата с
корупцията и организираната престъпност за ЕК, в крайна сметка зависи от влезлите в сила присъди по делата от обществен интерес и то най-вече срещу лица от високите етажи на властта, посочи той. Това обаче поражда два основни въпроса - за неправомерния публичен натиск от страна на изпълнителната власт преди всичко върху съдиите и въпроса за спазването на човешките права, каза Георгиев.

Според него в България всеки доклад на Брюксел се очаква като "присъда по дело с обществен интерес". След това констатациите и оценките от европейските доклади се използват преди всичко за междупартийни битки.

В рамките на съдебната система ВСС има най-голяма отговорност за изпълнение на мерките по прилагането на Механизма за сътрудничество и подкрепа на ЕК в сферата на реформа на съдебната система и противодействие на корупцията. От общо 62 мерки, за чието приложение е отговорна самостоятелно съдебната система, 38 са отговорност само на ВСС и Инспектората към ВСС.

Нашият мониторинг установи, че ВСС и Инспекторатът към ВСС изпълняват мерките в много висока степен, каза Светослав Георгиев пред БТА.

Въпреки това обаче, докладите на ЕК продължават да отчитат, че най-слабо е развитието при съдебната власт, от която в крайна сметка зависи общата резултатност на полаганите усилия. Това поражда въпроса за ефективността на действията, прилагани от институциите. 

На въпрос дали ВСС в този си състав има реноме на институция, която е независима и не работи под натиск или зависимости, Светослав Георгиев напомня, че представители на ВСС предлагаха кандидатури за административни ръководители в съдебната система и излагаха мотиви, предизвикващи недоволство в магистратската общност и неправителствените организации.

"Например при избора на председател на ВАС имаше едно единствено предложение за избор, което не съдържаше истински мотиви. В него само се твърдеше, че кандидатът притежава качествата, които по закон са изискуеми за заемането на тази позиция... Независимостта на ВСС при приемането на важни кадрови решения е поставена под съмнение. Било от политически натиск, било от различни лобита вътре и извън съдебната система. Аферата "Красьо" беше достатъчно показателна."

Светослав Георгиев посочи, че това беше и един от аргументите с последните изменения в съдебния закон да бъде отнета възможността на членовете на ВСС да правят предложения за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати. На всички административни ръководители бе отнета възможността да номинират кандидати за ръководители на долустоящите звена. Също така бе записано, че ВСС приема решението за назначаване на административен ръководител или негов заместник с явно гласуване.

Спорно е дали тези ограничения са в състояние да подобрят цялостната кадрова политика и да възстановят доверието в нея, отбелязва Светослав Георгиев.

Институтът за развитие на публичната среда ще представи данните от новото си изследване по темата в понеделник, 31 януари, от 14 ч. в хотел "Радисън".