Най-разумно е армията ни да е от 17 200 до 19 800 военнослужещи

Напоследък обществената дискусия е съсредоточена предимно върху приходите и разходите в бюджета и ставките по отделните данъци. Затова малко встрани от вниманието остава един друг проблем, който също е силно значим и има пряко отношение към бюджета, но от друг аспект. Става въпрос за българската армия, за нейната численост и професионализацията ѝ.

ИПИ няколко пъти е разглеждал тази тема и отново изразява своята ясна позиция за въвеждане на напълно професионална армия и премахване на задължителната служба. Аргументите за това са добре известни. Те обхващат както негативните последици от наличието на наборна военна служба, които се изразяват в загуба на свободата да вземаш самостоятелни решения за определен период от време, загуба на доход и работни места, деквалификация или евентуално емиграция. В крайна сметка се губи благосъстояние не само за индивидите, които подлежат на повинност, но и за цялото общество в сравнение със ситуацията, при която липсва такава служба.

Другите аргументи се обуславят от позитивните ефекти от професионалната армия като по-добра мотивация за военните, по-добра квалификация и по-ефективно използване на ресурсите, възможност за въвеждане на по-модерна техника (тъй като използването на по-добра техника изисква повече обучение за работа с нея).

Професионалната армия ще позволи изпълнението на същите задължения от много по-малък брой войници и съответно за намаление на тяхната численост. От своя страна, така ще могат да се увеличат възнагражденията на професионалните войници и съответно това ще допринесе за по-силната им мотивация. Като цяло, сигурността на страната ще бъде по-добре обезпечена при сравними или дори по-ниски разходи спрямо сегашните.

Остава открит въпросът колко точно да останат военнослужещите и администрацията в Министерството на отбраната след приключването на реформата. Плановете досега не отчитат съотношението между числеността на армията и населението на страната. В таблицата е посочено това съотношение за страните членки на НАТО и за някои други страни, чиито армии са пример за ефективност. Ясно се вижда, че България се намира на едно от последните места и има нужда от значително намаление на броя на военнослужещите.

Като най-добри практики от посочените страни се очертават Канада, Люксембург, Литва, Латвия, Нова Зеландия, Естония и Ирландия. Въпреки че почти всички от тези страни са по-малки като население от България, все пак страната, която се нарежда на първо място е Канада - с население над 3 пъти по-голямо от българското.

Следователно ефективността на армията не се определя пряко от размера на страната. Процентът на армията спрямо населението, който ще бъде достатъчен за България, ще определим като средноаритметичен от коефициентите на посочените страни. Тогава, при запазване на същия брой на населението както през 2003 г., се получава, че общият размер на военния и цивилния персонал трябва да бъде между 17 200 и 19 800 души (в зависимост дали средната е претеглена или не). Спрямо плановете за 39 хил. персонал през 2010 г. това би било едно значително намаление. Това, естествено, ще се случи при напълно професионална армия, така че сигурността на страната няма да бъде застрашена.

Друга област, където армията се нуждае от реформи, е свързана с военните обекти и тяхната собственост. За никого не е тайна, че в армията, както при всички други държавни служби, има голяма степен на безстопанственост и това поражда възможности за обогатяване за сметка на данъкоплатците на недобросъвестни служители.

Пример за решение ни дава Великобритания, където почти изцяло военните имоти са приватизирани. Разходите за армията там се извършват на проектен принцип и когато е необходимо съответният имот се наема за определеното време на проекта, но трябва задължително да бъде обоснована нуждата от него. Така разходите за поддръжката се поемат от частния собственик, и е възможно, ако държавата не се нуждае от съответния имот, той да се използва изцяло за частни цели.

Примери за имущество, което не е необходимо за армията и не се използва както от нея, така и за други цели има много. Освен това с получените приходи от продажбата биха могли да се финансират инвестициите за модернизация на оборудването и така да се спестят средства на данъкоплатците.

Като заключение можем да кажем, че влизането в НАТО не означава, че реформата в армията трябва да спре - напротив - то трябва да бъде още по-силен стимул за тяхното продължаване и ускоряване в посока на по-малка и професионална армия и оптимизиране на разходите за нея.

Таблица: Численост на армията и население на някои страни

	Въоръжени сили (хил.)	Население (хил.)	Въоръжени сили/население (%)
Канада	62	31510	0.197
Люксембург	1	453	0.221
Литва	8	3444	0.232
Латвия	6	2307	0.260
Нова Зеландия	10.6	3875	0.274
Естония	3.8	1323	0.287
Ирландия	12.1	3956	0.306
Холандия	53	16149	0.328
Испания	135	41060	0.329
Чешка Република	35	10236	0.342
Германия	285	82476	0.346
Великобритания	214	59251	0.361
Полша	150	38587	0.389
Белгия	42	10318	0.407
Дания	22	5364	0.410
Унгария	45	9877	0.456
Норвегия	22	4533	0.485
Съединени щати	1486	294043	0.505
Италия	325	57423	0.566
България	45	7801	0.577
Франция	356	60144	0.592
Португалия	68	10062	0.676
Турция	823	71325	1.154
Гърция	203	10976	1.849

Източник: Списание NATO Review, International Financial Statistics, НСИ, министерства на отбраната на някои страни