Най-важната задача на СДС е да не допусне БСП на власт

Г-н Минчев, как ще коментирате призива на Надежда Михайлова към Иван Костов да каже цялата истина за миналото на СДС? Тя поиска това в реч пред Националния съвет на партията.

Подобни призиви към Иван Костов се отправят, ако не ме лъже паметта, от четири години.

СДС отново намери един неблагоприятен момент, за да се занимава със себе си.

След изборната загуба от 2001 г. СДС имаше на разположение две години, за да се занимае със себе си, да определи характера на проблемите си, както и възможното им оправяне. Това не беше направено. Вместо това се водиха задкулисни битки, удари под пояса, фракционни борби без особен смисъл. Партията изпадна в още по-дълбока изолация от обществото, отколкото беше и намали своя рейтинг на подкрепа от 18 процента от гласували за нея граждани, до 8-9 процента обществена подкрепа от социологическите сондажи напоследък.

В резултат на всичко това се изостриха вътрешнопартийните отношения, появи се казусът Пламен Орешарски, който само на пръв поглед е случаен казус. И на този НС, който протече вчера, бе взето решение за отстояване на принципите на СДС и за разкриване на тайните от миналото. Всичко това е много хубаво - просто не е навременно.

В тази ситуация, в която се намираме днес, СДС трябва да разговаря с българите, с гражданите на България, трябва да предлага своята програма за управление на държавата, а не да разговаря със самия себе си.

Т.е. вие смятате, че вината е в това ръководство на СДС, което не е поставило навреме проблемите, а не толкова в миналите една, две до шест години назад, както каза Михайлова?

Вината за състоянието на СДС е разпределена във всичките тези шест години. Бих казал, че части от вината могат да бъдат открити и доста преди тези шест години. Така, че Надежда Михайлова е права да търси вината в контекста на всичките тези шест години, въпросът е защо сега трябва да се търси вината, защо сега трябва СДС да се занимава със себе си, вместо да се занимава с проблемите на страната и да предлага тяхното решение на българските граждани.

За никого не е тайна по какъв начин се развиват нещата в СДС. Общо взето задкулисните конфликти между кръга на т.н. старо ръководство и кръга на новото ръководство, не са слизали от страниците на вестниците през изтеклата година и половина. Дори част от тях да са митологизирани, подобни напрежения съществуват. Атака срещу начина, по който Надежда Михайлова ръководи СДС, са били отравяни през целия този период и особено през последните няколко месеца, след отстраняването на Едвин Сугарев от СДС. Тези атаки на практика доведоха до формирането на една силна като позиция и група в СДС, свързана с вестник "Седем" и кръга "14 декември". Тези атаки изнервиха настоящото ръководство на СДС. Те доведоха до това, че монтираното "оперативно мероприятие", което беше подготвено за Пламен Орешарски, получи такава силна свръхреакция на "Раковски" 134, че наистина доведе до разкриването и до актуализирането на цялостния болезнен дебат за миналото и за настоящето на СДС.

Този дебат е много необходим. Принципите, които Надежда Михайлова формулира вчера, са много правилни. Моят въпрос продължава да бъде и ще го задам за трети път - сега, по време на предизборна кампания ли е времето да се решават проблеми, които са били неглежирани в продължение на години?

Какъв е вашият отговор на този въпрос, защо сега ?

Моят отговор е, че българските граждани няма да наблюдават с одобрение фокусирането на СДС върху собствените му проблеми тогава, когато очакват от СДС да предложи разрешение на обществените проблеми.

Вярвате ли, че е възможно Иван Костов да е поръчал поставянето на капана на Орешарски, както допуснаха вчера някои от СДС?

Не, не вярвам в тази версия. Аз мисля, че капанът на Пламен Орешарски беше скроен от организаторите на една конкурентна на СДС кампания за кмет на София. Този капан беше скроен по един безкрайно простичък и елементарен начин, като цялата тази история с Пламен Орешарски нямаше да възбуди такава силна и катастрофична реакция, ако не бяха вътрешните проблеми на СДС.

Какъв сигнал е появата на Богомил Бонев с обвинения по адрес на лидера на СДС и самата партия?

По принцип ми е много трудно и избягвам да коментирам публичните прояви на хора от милицията, поради простата причина, че тяхната мотивация и всички свидетелства, които водят до тяхната мотивация, са дълбоко скрити от очите на обществеността и публичната поява на подобни фигури цели единствено създаването на интриги и подозрения. Аз не бих искал да участвам във възпроизводството на този тип непрекъснати публични скандали, които аз наричам "Милиционерска република България".

Казвате, че Михайлова сочи правилни принципи, но защо СДС не желае разговор за Антоан Николов или за Никола Николов? Защо СДС остави да си тръгне Едвин Сугарев - принуден да напусне заради критики към ръководството.

Изключването на Едвин Сугарев беше една от най-големите грешки, допуснати от Надежда Михайлова и изобщо от СДС през последните две години.

Изключването на Сугарев не просто доведе до консолидирането на тази, бих я нарекъл трета фракция в СДС, която с доста голям радикализъм критикува настоящото ръководство на СДС, но и отчужди значителна част от твърдите привърженици на СДС, като задълбочи конфликта на партията.

Въпросите за Антоан Николов, за Никола Николов и за миналото на СДС, което означава и за миналото на Иван Костов, и на Йордан Соколов, и т.н. - трябваше да бъдат разкрити и разрешени през този доста дълъг период от време, в който това не беше направено. Както не бяха направени други необходими неща с цел вътрешното напрежение и конфликти в СДС да бъдат преодолени - организационна реформа, програмна дискусия, нов тип структура на взаимоотношения между партията и нейните привърженици и обществото и т.н.

На СДС няма да му свърши работа формулирането на няколко гръмки, много ясни и саморазбиращи се принципи, ако с тях се тръгне на някакъв тип показност вътре в партията - "ти ли на мене или аз на тебе" и бъдат изкарани няколко фигури, които "да операт пешкира", и с това да се приключи. Междувременно с това ще бъде и приключена и предизборната кампания и ще дойде суровата среща с действителността, с изборите.

Надежда Михайлова заяви още, че не иска да гради съмнителен авторитет на базата на тоталното отрицание. Смятате ли, че тези думи са някакъв симптом за завой в коалиционната политика на СДС?

Аз лично мисля, че тоталното отрицание наистина може да доведе до самозатварянето на СДС в една радикална секта, от която няма да има никаква полза - нито дясноцентристкия политически проект в България, нито пък българските избиратели.

Отварянето на СДС за една по-гъвкава и по-конструктивна политика може да доведе до преодоляването на този по същество сталинистки синдром, който ти диктува да удариш най-силно и да мразиш най-силно най-близкия до тебе, независимо дали той се казва Стефан Софиянски или се казва Надежда Михайлова или е някой друг от хората и формациите на дясното пространство.

Този синдром трябва да бъде преодолян. В ранните етапи на СДС той беше много силен и е дал своя отпечатък върху развитието до наши дни. Много хора в СДС забравят, че основният политически противник е БСП. В този смисъл задачата да не бъде допускана БСП на власт е основната задача на СДС. От вторична, третична важност са въпросите дали СДС ще бъде опозиция на едно или друго управление, дали СДС ще бъде сътрудник или опонент на Софиянски, и т.н. Основната политическа задача на СДС, ако продължава да се възприема като основна политическа сила, е недопускането на БСП на власт.

По въпроса за недопускането на БСП на власт се говори твърде малко. А днес тази задача е по-актуална отколкото когато и да било през годините на прехода. Защото никога след 1989 г. БСП не е била толкова ретроградна политическа сила, колкото е днес. Дори и по времето на Жан Виденов, в БСП имаше отговорни, публични, граждански лидери, които на практика формираха политическото лице на тази партия, макар това лице да беше предимно неокомунистическо. Днес зад младежкото и усмихната физиономия на Станишев, който си разговаря с Шрьодер като с равен, стои не някой друг, а муцуната на комунистическата Държавна сигурност.

Така че основната задача на СДС е да не допусне тази ретроградна структура на ДС на власт и ако за това е необходимо, да сътрудничи с всички части на политически спектър. Това е напълно оправдано и разумно.

Дори с НДСВ?

Дори с елементи на НДСВ и дори с НДСВ по такъв тип политически проблеми, които засягат основни национални интереси.

Разбира се, СДС няма да отиде на коалиционно партньорство с НДСВ в този парламент, но това не означава, че в един следващ парламент СДС няма да сътрудничи с елементи или групи, които произтичат от днешното НДСВ.

Правилно ли направи СДС като се отказа отново да подкрепи Стефан Софиянски за кмет на София?

СДС нямаше политическа възможност за такава подкрепа, след всички развития на отношенията между СДС и Софиянски през последните месеци и години. Ако Софиянски беше подкрепен, това трябваше да бъде продукт на едни сериозен политически диалог, който да уточни взаимоотношенията между СДС и партията на Софиянски, да доведе до ясно споразумение за местните избори - било за първични избори, за подкрепа на една или друга кандидатура и по този начин да се отстрани проблема за разделението на дясното пространство в София. След като това не беше направено, след като СДС няколко пъти е потвърждавал своето категорично решение да издига свои кандидати и да не подкрепя Софиянски, по една или друга причина, сега в контекста на отстраняването на Орешарски да бъде подкрепен Софиянски щеше да означава практически признание на политическо поражение и аз не мисля, че някой в СДС би поел риска от подобно нещо.

Смятате ли, че въпреки официалните опровержения, реално ОДС е разцепено след като Анастасия Мозер и Александър Праматарски издигнаха Любен Дилов-син за кмет на столицата? Как изобщо коментирате появата на Дилов-син на политическата сцена?

ОДС от доста време е една номинална структура. Мисля, че от доста време няма реален политически диалог между СДС и тези малки коалиционни партньори. Да не говорим, че в рамките на коалицията Народен съюз, значима политическа сила продължава да бъде само земеделският съюз на Анастасия Мозер. Липсата на политически диалог и инициатива практически превърна ОДС в една номинална формула и на практика повиши риска или пък шанса, според това как го разглеждате, по-малките партии от ОДС да потърсят първоначално предпазливо, както е този случай с Гергьовден и Любен Дилов, а в един по-късен етап и по-решително други коалиционни формули, които биха им били по-изгодни. Причината е, че ще им носят повече дивиденти и ще им осигурят по-активна политическа позиция.

Що се отнася до оценка на кандидатурата на Любен Дилов-син - той е интелигентен и нестандартно мислещ човек, на все още млада възраст, който имаше няколко политически опита досега, не всички от тях бяха особено успешни. Така, че този опит, който прави, има за цел да го представи отново на политическата сцена и да му отвори нови шансове.

Разбира се не смятам, че той може да спечели кметското състезание, но мисля, че ако се запази този стил на Дилов и Гергьовден, който се движи на границата между разума и парадокса, на границата между смешното и сериозното, той отново няма да доведе до Бог знае какви положителни резултати нито за Гергьовден, нито за Любен Дилов.

Още от България