Най-важното е имало ли е танкова колона

Най-важното е имало ли е танкова колона

Ударът по Грузия беше нанесен от два фронта, в операцията участваха не по-малко от 25 хиляди души и 1200 единици бронетехника, за развръщането на които са нужни не дни и даже не седмици, а например “предварителен ремонт на пътищата до Очамчира от силите на железопътни войски”. Това е последната война от Втората световна – с широки фронтове, масирани удари, артилерия, обстрелваща площадите, война, спечелена от артилерията и авиацията и в която войските почти не влязоха в съприкосновение. Смешно е да се описва като война за Южна Осетия. Със същия успех Втората световна война може да се описва като операция по защита на немците в Судетите.

Тази война има две съставляващи: отношенията Русия-Грузия. И отношенията Грузия-Южна Осетия.

Русия и Грузия

Първата стъпка към тази война беше направена от Михаил Саакашвили, когато започна да строи западна държава. Много сурова и в същото време либерална: с ниски данъци, с разпродажба на държавната собственост, с минимални социални разходи и максимални за инфраструктурата на държавата, тоест за нова армия и безупречна, неподкупна полиция.

Строшаваха старите обичаи, претопяваха нацията, влачеха я за косите – като Петър Първи - в Европа. Говорят, че кавгата между Саакашвили и Путин била лична, Саакашвили го нарекъл с обидна дума. Не знам, но виждам, че разбиранията на Саакашвили и на Путин за целите на властта са несъвместими.

Втората крачка беше направена от Запада през април, когато на срещата в Букурещ Германия и Франция под натиска на Русия отложиха приемането на Грузия в НАТО. Кремъл разбра, че са му развързани ръцете.
Третата стъпка беше направена от Кремъл през лятото, когато се развръщаха войските. Ето две чудни истории.

На 8 август, в петък, хакери проникнаха в сайта на грузинската централна банка и съобщиха, че курсът на ларите е 1,8 за долар, а в действителност беше 1,4. Едва ли това са го направили южноосетинските партизани от подземията на Цхинвали между атаките на грузинските танкове. А три дни преди войната, на 4 август, кюрдските сепаратисти взривиха в Турция нефтопровода Баку-Джейхан. Може наистина да са били кюрдските сепаратисти, но те някак удивително добре са съгласували действията си с руските “Искандери”.

Говоря за това, че на 7 август Михаил Саакашвили вече не можеше да взима стратегически решения. Можеше да взима само тактически – къде да започне първото сражение.

Юли-август

На 3 юли някой “затрил в клозета”* (дървен, в двора) Нодар Бабилов, началник на полицията в осетинското село Дмениси. След три часа последвал ответен удар: на пътя към Дмениси бил взривен кортежът на Дмитрий Санакоев, назначеният от грузинската страна ръководител на Южна Осетия.

Тук трябва да припомним географията на Южна Осетия. От Рокския тунел тръгва Транскавказката магистрала – през Джава, Цхинвали и редуващи се грузински и осетински села.

Опасно е да се пътува по Транскам и всяка страна е построила заобиколен път – вдясно от Транскам е грузинският, а вляво – осетинският. Кортежът бил взривен там, където отвсякъде са грузински села и само от една страна е връх Сарабук. Явно тези, които са поставили мината, са слезли от Сарабук.

Грузинците завзели Сарабук. А Сарабук не просто господства над пътя. От Сарабук може да се наблюдава дали някой се придвижва от осетинската Джава към осетинското Дмениси. Именно Джава (не леснодостъпния Цхинвали) е превърната във военна база. И ако например се готвиш за война и придвижваш техника от Джава към Дмениси, това се вижда от Сарабук.

След превземането на Сарабук престрелките избухват по цялата периферия на анклава: между Нули и Хетагурово, Ергнети и Цхинвали. Калибърът стремително расте: до 1 август все още стрелят с автомати, а на 2-и, за първи път от три години, грузинските села Нули и Авневи са обстрелвани със 120-мм минохвъргачки. В Нули пристигат грузински миротворци и отговарят с БМП. Властите на Южна Осетия заявяват, че се готви грузинско нападение и евакуират хората от Цхинвали.

До 5 август тактиката на грузинците в отношенията им с ръководителя на Южна Осетия Кокойти е “око за око”, но когато от минохвъргачки страните преминават към гаубици, става ясно, че тази тактика повече не работи. На 5 август министърът по реинтеграцията Тимур Якобашвили отива в Цхинвали. На 7-и отново. С него трябва да пристигне руският посланик Попов, но според Якобашвили той казал, че близо до Гори спукал гума. “Помолих го да постави резервната, но той каза, че и тя изпуснала.”

Якобашвили се срещнал с командващия руските миротворци Кулахметов, който заявил, че Кокойти е излязъл от контрола им и единственото, което може да препоръча, е едностранно прекратяване на огъня. Якобашвили звъни на президента на Грузия и в 18,30 той обявява едностранно прекратяване на огъня.

“Вечерта отидох при него – разказва Якобашвили. – Бяхме само двамата. Започнаха да му звънят, че бомбардират Тамарашени. Миша заповяда: “Да не се стреля.” После някой му позвъни и видях, че Миша пребледня. “Какво?” “Танкова колона е влязла в Рокския тунел”.

Тамарашени и превземането на Цхинвали

Тук моля читателя да погледне картата и да оцени значението на думата Тамарашени. Девет грузински села – Тамарашени, Кехви, Курта и други – са разположени в дефилето на Голяма Лиахви зад Цхинвали. Тоест, ако Цхинвали като пелмен в чиния от всички страни е обкръжен от грузински села, то дефилето на Голяма Лиахви е обкръжено от осетински. “Винаги са стреляли по нас – разказва бежанката от Тамарашени Тисана Таташвили. Децата свикнаха и ходеха на училище при стрелба.”

От 1 август спонтанните престрелки (с гаубици) избухваха по периферията, но в центъра беше спокойно. И ето че на 7-и след едностранното прекратяване на огъня от две страни – от Цхинвали и откъм Джава, артилерията започва да изличава от лицето на земята този грузински анклав.

Най-интересното е имало ли е колона танкове. Засега грузинските власти не привеждат доказателства за нейното съществуване.

“ Ако в 12 часа тази колона не е била пред Рокския тунел, как в 5 сутринта се е оказала при Гупта, където я бомбардирахме заедно с моста?” – уверява ме министърът на отбраната на Грузия Давид Кезерашвили. Това, разбира се, е аргумент, но аз бих предпочела аероснимка.

Толкова скоро след войната всички крият тайните си. Сигурно е, че Грузия е имала план за удар, защото всяка страна има план за удар по сепаратистка територия, но той е бил задействан спонтанно: 1-а бригада се намираше в Ирак, а 2-а с най-добрата техника – в Сенаки, в очакване на война с абхазците.

Грузинците завземали селата почти без съпротива. Лесно преодолели съпротивата и сутринта влезли в града от три страни, включително откъм село Хетагурово, където би трябвало да им прегради пътя същият противник, който преди това унищожавал с артилерийски огън грузинското село Нули, но не го преградил. Настъпвали с джипове и леки БТР-и, които летели по улиците с огромна скорост, за да не попаднат в капан като руските танкове в Грозни. Грузинците твърдят, че числеността на войските, влезли в града, не превишавала 600 души.

Въпреки че градът бил евакуиран в очакване на войната, в него нямало запаси от вода, храна и медикаменти, а около него не били разположени минни полета. Въпрос: за каква война са се готвили, ако не са се подготвяли за отбрана?

В цялата история има два главни въпроса. Първият, хуманитарния: кой бомбардира Цхинвали. Вторият, военния: каква е била целта на грузинците.

Какво беше това?

Това беше война на артилерията и авиацията. Грузинците обстрелваха с артилерия и авиация руските войски на пътя към Джава, а руските войски обстрелваха грузинците. Ръкопашни боеве почти нямаше – най-големият беше засадата, в която в събота попадна щабната колона на 58-а армия начело с командващия Хрулев, която отиваше към Цхинвали. Хрулев беше ранен, колоната – унищожена.

Кой унищожи Цхинвали? Русия твърди, че са го направил грузинците. Грузинците твърдят, че те са контролирали града през двата дни и в това време са ги обстрелвали в Цхинвали с всички възможни средства.

“Осетинците твърдят, че вие сте напускали града, обстрелвали сте го и пак сте влизали” – казвам на министъра на отбраната Кезерашвили.

“И защо ми е да напускам град, който контролирам?”

Без международна експертиза е невъзможно да се определи вината на двете страни. Показанията на очевидците не са аргумент, защото няма очевидец, който може да различи маркировката на падащата върху него авиационна бомба и то докато се крие в подземието. Без експертите може да се констатират две неща. Първо: започнали са грузинците и техните артилерийски системи не са се отличавали с особено точна стрелба. Второ: снимките на убитите грузински войници на улиците на Цхинвали са на загинали основно от бомби, а не от куршуми. Едва ли бомбите са улучвали избирателно.

Но каква е била целта на грузинците? Всички казват: “Цхинвали”. Чуваме го непрекъснато. И нито грузинците, нито руснаците казват другото име: Джава. Чуваме го случайно. А именно в Джава отиде Кокойти. Именно в Джава се събираше опълчението.

Цхинвали не е военна цел. Това е градче с неработещ водопровод. Какво е Джава? Това е укрепена база зад демилитаризираната територия, база, в която може да се разположи всякакво количество артилерия и бронетехника за “опълченците”. Колко точно ние не знаем и няма да разберем, защото грузинците не успяха да го превземат.

Предполагам, че именно Джава е била главната цел на грузинците, че към нея са вървели главните сили (затова в Цхинвали не са били много), че грузинците са искали да превземат Джава и да прекъснат Транскам над Джава, тъй като войната не е компютърна игра и не можеш да взривиш Рокския тунел с натискане на копчето или да хвърлиш в дефилето десант, на който боеприпасите ще му стигнат за 15-минутен бой.

Двете страни мълчат за това, но нанасяйки удар пръв, Саакашвили е поставил натясно Русия. Или превзема Джава и показва на света тамошния арсенал, или Русия напада с всичка сила и тогава конфликтът става основна тема на CNN.

В събота въпреки победните съобщения, че градът е превзет още в петък, стана ясно, че руските танкове не могат да влязат в Цхинвали, а грузинските – в Джава.

Поражението

Два фактора подпомогнаха поражението на грузинците. Единият е връзката. Офицерът, с когото разговарях, категорично твърдеше, че връзката е била заглушавана. Вторият фактор е противовъздушната отбрана. Грузинците свалиха руските самолети с руския зенитно-ракетен комплекс С-200, но в един момент той спрял да работи. Очевидно грузинците не е трябвало да купуват руско оръжие. Все едно да си купиш сейф, чийто радиоелектронен ключ е останал в джоба на врага. Освен това нашите унищожиха грузинския радар в Гори.

Но основният фактор не беше връзката или ПВО, а артилерията и авиацията. Системните бомбардировки на грузинските села от Цхинвали до Гори започнаха още на 8-и. Но село Каролети, на 18 километра от Цхинвали било бомбардирано още в петък според живеещата там Марина Паркашвили. Марина избягала от селото, а на 12-и дошли осетински опълченци. Те пленили 10 човека, но на връщане се натъкнали на миротворци. “Имаше престрелка, осем души ни върнаха, а двама или са били убити, или са ги взели със себе си.” Сред изчезналите е брат на мъжа ѝ.

Бомбардировките на Тквиави също започнали на 8-и сутринта. “Две-три бомби паднаха в селото” – разказва Марина Джанашвили. Опълченците убили нейните съседи, братята Мелитаури. Друг съсед, Коба Джанашвили, бил убит, когато се опитал да спаси от побой едно момче. “Убиха Коба, а този, когото биеха, успя да избяга.”

Артилерията и авиацията са основният фактор за победата на Русия. В този смисъл войната беше проведена гениално. В нея всички недостатъци на руската армия бяха превърнати в достойнства. Армията не може да изтласка грузинците от Цхинвали – нищо, ще разрушим всичко и ще кажем, че грузинците са го направили. Самолетите не могат да бомбардират точно – няма значение, ще обстрелваме площадите и Саакашвили ще трябва да избира дали да предаде Цхинвали или Тбилиси да бъде изличен от лицето на земята. Войниците нямат нормални ботуши – нищо, Саакашвили да му мисли, защото войниците без ботуши са много по-опасни от обутите войници.

Трудно е да се прецени доколко е била дезорганизирана грузинската армия, но ето един факт. На 11-и в Тбилиси започна паника, защото западните телевизии съобщиха, че руснаците настъпват към столицата. В действителност кореспондентите приели отстъпващата грузинска колона за настъпващи руски танкове. Това е важен момент, защото отстъпващата колона може да бъде приета за настъпваща, но бягащата не може. Бягащата армия не върви в колона, тя захвърля техниката и бяга без ред.

Мародерите

Мародерите в тази война станаха оръжие за масово поразяване. Не навсякъде, само на южноосетинския фронт. В Зугдиди руските войски се държаха коректно. В Галския район на Абхазия, където живеят грузинци, е сравнително спокойно и може само да се изрази възхищение от президента на Абхазия, който лесно можеше в суматохата да насочи “спонтанния народен гняв” срещу галските грузинци. Много трудно се удържа от клане помирисалият кръв народ.

Напротив, в Южна Осетия опълчението беше поощрявано. В една война на авиацията и артилерията, в която противниците не влизат в пряко стълкновение, опълчението няма смисъл от военна гледна точка. Както и “Мхедрионите” през 1992 в Абхазия, те не се сражават, а грабят. Решението да бъдат употребени не е военно, а политическо. То прави от населението съучастник на режима. “Ние там всичко изравнихме със земята” – публично заяви президентът на Южна Осетия Едуард Кокойти за унищожените грузински села.

Последствия

Основното последствие на войната е палестинизацията на Грузия. Страната е разделена на две части – на кавказки Израел с център в Тбилиси и на два сепаратистки анклава, заложници или съюзници на Кремъл. Навремето СССР постъпваше точно по същия начин, като отричаше отговорността си за ООП, но въоръжаваше Арафат с “Град”.

Това е още по-странно, понеже Русия и Грузия нямат различни стратегически интереси. Техният общ интерес е мирът в Кавказ. Нашият Северен Кавказ се превръща в буре с барут и е неразбираемо защо трябва да си създаваш Хизбула в съседство. Грузинските чиновници, с които разговарях, много ядосани ми подхвърляха: “А какво ще стане, ако в Панкиското дефиле отново се появят бази на чеченските партизани?”

Грузия без съмнение ще си отмъщава за този Мюнхен и съдбата на мнозина от мародерстващите в Ткиави и Тирцниси ще е много тъжна. Грузия нямаше избор, защото е трудно да се противопоставиш на злата воля. Трудно е да ѝ се противопоставиш, когато това е злата воля на терориста, и е невъзможно да ѝ се противопоставиш, когато е злата воля на “Искандерите” и Ту-22. Не бива да забравяме, че Кремъл майсторски, като в джудото, се възползва от основния стремеж на грузинския президент – да обедини Грузия на всяка цена.
В този смисъл политиката на Саакашвили, въпреки цялата ѝ западна същност, е класически дълбок Кавказ, където всеки народ помни кой къде е живял през XI век и всеки помни както му е изгодно. В крайна сметка Сърбия забрави за Косово и даже Израел е готов да гарантира държавността на Палестина.

Сега реинтеграцията на Грузия е възможна едва след няколко десетилетия в рамките на някакъв Кавказки ЕС. Днес в ЕС е без значение чии са Елзас и Лотарингия, а колко милиони умряха за тях.

(Със съкращения)

----------------------------------------

*По криминалния жаргонен израз, употребен от Владимир Путин.

Споделяне

Още от Свят