Най-важното за ваксините срещу Covid-19 на едно място

Най-важното за ваксините срещу Covid-19 на едно място

Какви са ползите от ваксинацията срещу Covid-19? По какво се различават различните видове ваксини и безопасни ли са? Къде и как мога да се ваксинирам и ще мога ли да избирам ваксина? Какво препоръчват специалистите за хората с различни хронични заболявания? Много хора продължават да си задават тези и други въпроси дори след старта на масовата имунизационна кампания в страната, която започна с множество неизвестни и претърпява всекидневни обрати. Отговорите на много от тези въпроси вече са давани от официалните власти и специалисти, съдържат се в различни официални документи и сайтове, но проследяването и ориентирането във всекидневния поток от информация по темата често е трудно, дори невъзможно. Mediapool събра и систематизира най-важната информация по често задаваните въпроси относно ваксините с линкове към официални и достоверни източници, така че да е прегледна, удобна за ползване и на едно място, ако ви потрябва по-късно.

Защо да се ваксинирам?

Има два начина човек да изгради имунитет, т.е. устойчивост на организма към вируси и бактерии, които го разболяват: чрез преболедуване или чрез ваксини. Много заболявания, в това число и Covid-19, крият риск от усложнения и дори смърт. Този риск е особено висок при някои уязвими групи като възрастните и хората с хронични заболявания, но тежки усложнения са възможни и при млади хора без придружаващи заболявания. В България са починали 4.2% или 9933 души от общо потвърдените досега 238 591 случая на Covid-19. В болница заради тежко протичане на заболяването са 3933 или 14% от заразените в момента 27 629 души. 8.5% от хоспитализираните или 334 души пък са в интензивни отделения в критично състояние.

В голям процент от случаите ваксините предпазват хората от заразяване с болестта. Понякога човек може да се разболее, дори и след като е ваксиниран, но симптомите са по-леки и възстановяването е по-бързо. Всички одобрени вече ваксини предпазват 100% от тежко протичане на заболяването и смърт, т.е. ако всички бяха ваксинирани щяха да бъдат предотвратени хиляди смъртни случаи и хоспитализации. Освен това имунизацията намалява риска от разпространение на заболяването сред хората, с които общуваме. Когато критична маса от населението е имунизирана към дадено инфекциозно заболяване, вероятността то да се разпространява намалява. Това се нарича "колективен имунитет". Скорошни проучвания показаха, че ваксината на AstraZeneca намалява предаването на болестта с 67%, а тази на Pfizer с 89.4%. Тъй като все още има риск ваксинираният да предава заболяването на други обаче, експертите съветват всички да спазват противоепидемичните мерки като дистанция и носене на маски на закрито.

Повече за ползите от ваксинирането можете да научите в специалната секция на Европейския портал за ваксиниране, разработен от Европейската комисия (ЕК) и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC).

Различните ваксини срещу Covid-19: прилики и разлики

В европейското портфолио ваксини, в което и България участва, има 3 типа ваксини срещу Covid-19: РНК (Pfizer/BioNTech; "Moderna" "CureVac") , векторни ("AstraZeneca"; "Johnson&Johnson") и антигенни (Novavax; Sanofi).

Информационната РНК е най-новата и модерна технология при ваксините. При нея генетичен материал от вируса се вкарва в човешките клетки и ги инструктира как да започнат да произвеждат антиген и това предизвиква имунен отговор, както чрез антитела, така и чрез Т клетки. иРНК никога не влиза в ядрото на клетката, където се съхранява нашата ДНК (генетичен материал), т.е. този тип ваксини не променят човешката ДНК. Когато организмът ни се срещне с вируса, носещ S протеин, имунната система е готова да го унищожи. Одобрените досега ваксини от този тип показват висока ефективност от 95%, което означава, че само 5% от ваксинираната извадка в проучването развива симптоми на Covid-19. Недостатъкът им е, че изискват нискотемпературно съхранение в специални фризери и поради това са трудна логистика. Последни проучвания обаче показаха, че ваксината на Pfizer остава стабилна и при по-високи температури.

Векторните ваксини използват друг вирус, чрез който да изпратят инструкции на човешките клетки. В случая с ваксините срещу Covid-19 като носител се използва аденовирусът, който причинява обикновена настинка. Отслабена версия на аденовирус, съдържащ генетичния материал на шиповия протеин на SARS-CoV-2, се вкарва в човешкия организъм и предизвиква имунен отговор. Ако човек има изграден имунитет към вируса-носител, т.е. аденовируса, това може да намали ефективността на ваксината. Причината е, че ако човек е бил изложен на вируса-носител по-рано, имунната система може да го унищожи, преди той да достави полезния си товар.Това е възможно обяснение защо разработените досега ваксини с вирусен вектор като "AstraZeneca" и "Johnson and Johnson" показват по-ниска ефективност в клиничните проучвания от РНК-ваксините. При аденовирусните вектори различните популации и възрастови групи е възможно да имат различни нива на имунитет. Това е така защото различните подтипове на даден вирус циркулират в различна степен в различните части на света, освен това с напредването на възрастта човек се среща с все повече вируси. Повече по темата можете да научите на сайта на Световния алианс за ваксини и имунизации (Gavi). Въпреки това векторно базираните ваксини имат потенциал да създават силен имунен отговор, стимулирайки едновременно производстсвото на антитела и клетъчния имунитет. Освен това, за разлика от РНК ваксините са с лесно разпространение и съхранение. И най-важното: също както РНК ваксините предпазват 100% от тежко протичане на заболяването и смърт.

Последни проучвания показват и друго предимство на векторната ваксина на AstraZeneca пред РНК ваксината на Pfizer: Между 28 и 34 дни след първата доза ваксината на AstraZeneca е 94% ефективна срещу хоспитализация, т.е. срещу тежко протичане на болестта, а в същия период първата доза ваксината на Pfizer е 85% ефективна срещу хоспитализация.

Антигенните ваксини директно доставят в тялото протеини (антигени) или части от протеина на коронавируса. Имунната система разпознава протеина на коронавируса като нашественик, който не би трябвало да се намира в организма и следва имунен отговор.


Графика: Поръчани количества (млн. дози), ефективност и съхранение на трите одобрени ваксини (AstraZeneca, Pfizer, Moderna) и двете очакващи най-скорошно разрешение (Johnson&Johnson, Novavax)

Както вече посочихме данните от клиничните проучвания и реалната практика показват, че всички одобрени досега ваксини предпазват 100% от тежко протичане на заболяването и смърт.

Безопасност

Също така всички одобрени ваксини са безопасни. За това гарантират регулаторните органи на САЩ, Верикобритания, ЕС и други държави, които издадоха разрешение за тяхната употреба въз основа на солидни данни от клинични проучвания върху десетки хиляди хора. Безопасността на ваксините се доказва както от вече публикуваните данни от клинични проучвания, така и от реалната практика. При поставени над 200 млн. дози ваксини по цял свят досега докладвани тежки постваксинални реакции са на приемливо ниски нива и няма смъртни случаи, които да се свързват пряко с ваксината. У нас при над 110 хиляди направени имунизации са постъпили 153 съобщения за нежелани реакции, като те се изразяват в обичайните грипоподобни симптоми, зачервяване и болка в рамото и са очаквани. Регистриран е само един случай на алергична реакция. Повече за това как се одобряват ваксините можете да научите ТУК .

Никоя от ваксините не може да ви зарази с коронавирус, но е възможно да сте носител на вируса без да знаете и да развиете симптоми след имунизация.

Трябва ли да се изследвам за наличие на вирус или антитела преди ваксинация?

Не. Наличието на антитела срещу даден инфекциозен причинител не е противопоказание за прилагане на ваксина срещу същия причинител. Изследването за наличие на вирус също не се препоръчва. Преди поставянето на ваксината се извършва преглед от лекар като противопоказание за поставянето ѝ е наличието на грипоподобни симптоми. Ако човек няма симптоми обаче, не е нужно да се изследва. 

Повече за действието, интервала на поставяне, особеностите и страничните ефекти на трите одобрени в ЕС и налични у нас ваксини можете да се запознаете в техните листовки и кратки характеристики на следните линкове:

Листовка Asta Zeneca

Кратка характеристика  и Листовка на COMIRNATY (Pfizer/BioNTech)

Листовка и кратка характеристика Мoderna 

Какви количества ваксини от европейското портфолио е поръчала България за тази година можете да се запознаете подробно ТУК  .  

Къде да се ваксинирам?

От началото на тази седмица ваксинацията срещу Covid-19 се осъществява паралелно през няколко основни канала:

По линия на Националния ваксинационен план :
- При личните лекари с предварително записване на час
- През РЗИ като приоритетна група в някоя от първите три фази. Имунизацията се осъществява в РЗИ и лечебни заведения в страната с разкрити имунизационни пунктове по предварително изготвен график за имунизация и реимунизация.
- В мобилни пунктове в малки населени места без достъп до личен лекар. Имунизацията става по заявка от кметовете и съгласувано със здравните власти.

По линия на т.нар. зелени коридори за всеки желаещ в разкритите имунизационни пунктове в страната. За момента имунизацията по линия на зелените коридори става без предварително записване, а желаещите изчакват реда си на място. След 3 март се очаква да заработи електронна система за запазване на час в някой от общо 352 имунизационни пункта в страната. Пълен списък с разкритите пунктове за имунизация можете да откриете ТУК .

Със заповед на здравния министър от 21.02. ваксинирането на приоритетните групи в плана става сутрин, а на останалите желаещи – следобед в делничните дни и целодневно през събота и неделя.

Мога ли да променя мястото за ваксинация?

Всеки човек, независимо дали е здравно осигурен или не, може да избира дали се ваксинира при личния лекар или в някой от действащите пунктове. Ако вече е запазил час при личния лекар, но размисли, може да се имунизира през създадените зелени коридори. Всяка имунизация се вкарва в електронен регистър и затова дублиране не може да стане. Добре е, ако човек се откаже от предварителното записване при личния лекар, да го уведоми, за да освободи място в графика за други. За поставянето на ваксината не се плащат такси нито в пунктовете, нито при личния лекар. Възможно е ваксинирането да не е по местоживеене, включително поставянето на първата и втората доза да са в различни градове.

Мога ли да избирам ваксина?

След стартирането на системата за електронно записване на час, в нея ще може да се заявява и видът на желаната ваксина. Това означава, че пунктът, към който сте заявили имунизация, трябва да я достави. Това ще е възможно като цяло в по-големите болници в страната, особено за РНК ваксините, за да могат да се оползотворят отворените флакони. За ваксинация с конкретно предпочитана ваксина обаче може да се наложи да се чака по-дълго. От публикуваните графици с очакваните ваксини от МЗ е видно, че по-големи количества от трите ваксини се очакват след март месец. Т.е. тогава опциите за избор на ваксина ще се разширят. След средата на март се очаква одобрението и на четвърта ваксина – тази на Johnson&Johnson. Предвид ограничените количества ваксини в цял свят и у нас би било невъзможно всички желаещи да бъдат обхванати с ваксината на един единствен производител, тъй като ще се чака прекалено дълго. За да бъдат обхванати колкото се може хора по-бързо следва да бъдат оползотворявани всички налични ваксини. В условия на дефицит изборът за това кой с какъв вид ваксина да се ваксинира е по-рационално да се прави от здравните власти и специалистите. У нас обаче властите обещаха на хората право на избор и сега те с основание си задават въпроса кога ще го имат. Подобни полемики и отказ от ваксинация с определена ваксина се водят и в други страни, но като цяло навсякъде възможностите за избор не са големи. Това ще се промени с производството и осигуряването на повече дози от съществуващите ваксини в следващите месеци и одобрението на още ваксини.

Ваксинация при хронични заболявания

Ако попадате в рисковата група на хората с хронични заболявания ТУК  можете да откриете линкове към препоръките, които дават експертните съвети от различните медицински специалности относно ваксинацията. Като цяло препоръката на специалистите е ,че хората с хронични заболявания, алергии и други могат и дори е препоръчително да се ваксинират, освен ако не са в обострена фаза на заболяването. Препоръките са изготвени от експерти в различните медицински специалности и дават основни насоки, но решението дали да препоръча ваксина на свой пациент или не остава на отделния лекар – личен лекар или специалист въз основа на неговите индивидуални особености и състояние. Няма научни основания да се смята, че ваксините вредят на репродуктивните способности на жените или биха навредили на бременни. Повече съвети относно ваксинирането на отделни групи хора с хронични заболявания можете да откриете в статии и лекции на водещи български специалисти, към които прилагаме линкове.

РНК ваксините – въпроси и отговори
Отговаря имунологът проф. Доброслав Кюркчиев

Ваксини и онкоболни пациенти. На въпроси отговаря проф. д-р Асен Дудов - началник Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник.

За ваксините и автоимунните заболявания обяснява д-р Цветелина Великова, клиничен имунолог . Със сравнението между естествено придобит и ваксинален имунитет можете да се запознаете ТУК 

С въпросите относно ваксинацията при хронични заболявания, бременност и много други често задавани въпроси относно ваксините и коронавируса можете да се запознаете ТУК в секцията Въпроси и отговори за ваксините в Единния информационен портал за коронавируса.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?