Найденов иска контрол върху ценообразуването на храните

Земеделският министър Мирослав Найденов ще предложи на утрешното заседание на Министерския съвет да се обсъди пакет от мерки за проследяване на цените на хранителните стоки и калкулацията им от производителя до търговската мрежа.

“Ясно е, че скокът на цените е световна тенденция, ясно е, че при формирането на цената на храните влияят много фактори като цената на петрола, на енергоизточниците, на суровините. Това се отчита и това не е нещо, което се случва само в България. Но тъй като е възможно някой да лови риба в мътна вода и да има определена спекула, аз ще предложа пакет от мерки, с който първо да следим движението на цените и договорните отношения по цялата верига производител-преработвател-търговец”, каза агроминистърът пред журналисти във вторник.

Как точно обаче ще става контролът върху ценообразуването не беше обяснено.

"Възможно е министър-председателят да има инструментариум, с който да следи този процес и там, където има отклонения, да има и съответните санкции", каза Найденов.

Той цитира наскоро излязло социологическо изследване, според което 80 на сто от българите смятат повишаването на цените на храните като най-лошото, което им се е случило. “След като е така, те очакват по някакъв начин правителството да реагира”, допълни Найденов.

По думите му във Франция било направено звено за мониторинг на цените по цялата верига като предлаганото от него.

“Два милиарда лева се изливат годишно в земеделието -1 млрд. като директни плащания и още толкова по Програмата за развитие на селските райони – в един момент е нормално да искаме да видим, след като тези 2 млрд. лв. се изливат – къде отиват?”, каза още Найденов.

 На въпрос какви са възможностите на държавата да влияе върху цените, министър Найданов даде следния пример:

"При цена изкупна, да кажем 70 стотинки в момента, при необходими десет литра мляко за един килограм кашкавал, при технологични разходи и заложена печалба еди-каква си, как тъй кашкавалът стана 16 лева. Този мониторинг ще бъде въведен, а вече пък държавата има инструментариум да следи дали тези, които са реализирали примерно сто или двеста процента печалба, дали са си платили данъците, дали са си платили осигуровките на тия, които са направили кашкавала. Това се случва в днешно време и ние ще реагираме."

Той коментира, че са се сбъднали прогнозите му за поевтиняване на пшеницата и цената на суровината е спаднала с 15 на сто само за седмица. “Тези, които са я тъпкали в хамбарите и са чакали допълнително увеличение на цените, сега ще инкасират загуби“, каза министърът.

“Заради многото почивни дни и натоварването на курортите очаквам типично по български някой в голямата еуфория да пробута нещо, което не става за ядене или хигиенните условия да не бъдат достатъчно добри, с което да се развалят на някои хора празниците. Затова поисках от ръководството на Българската агенция по безопасност на храните засилен контрол и се надявам те да оправдаят това мое искане“, каза още земеделският министър.

Попитан какви са очакванията му от започналата проверка на Комисията за защита на конкуренцията за нарушения на пазарите на маслодайния слънчоглед и олиото, Найденов заяви, че не иска да предрешава резултатите ѝ. По думите му със сигурност там, където се установят нарушения, ще има тежки санкции.

През март 2009 г. антимонополната комисия глоби с над 2 млн. лв. 13 производители на олио за това, че са наговаряли цените си. Санкцията за картела бе потвърдена година по-късно от Върховния административен съд, който обаче намали глобите до общо 893 хил. лв.