Накъде след Бойко

В последните месеци натрапчиво се налага усещането, че Бойко Борисов и неговото управление са изправени пред изключителни проблеми. За професионалните наблюдатели това е ясно отдавна, но бързо радикализиралото се анти-Бойко и анти-ГЕРБ говорене на политолози, социолози и журналисти прави силно впечатление и предвещава скорошна развръзка.

Пълна липса на управленски идеи, огромни пробойни в приходната част на бюджета, явен провал в битката с престъпността и корупцията, опасна за гражданите полиция, безпомощна (огромна) администрация, изчерпан външнополитически кредит на доверие, лично компрометиране на премиера и вътрешния министър в корупционни действия (независимо от замазването в медиите), все по-видимо обедняване на българите, задълбочаващо се усещане за лъжа, несигурност и несправедливост – всичко това оттук нататък е невъзможно да бъде компенсирано с нови пиар акции и медийна пропаганда.

Всъщност случва се неизбежното. Още при сформирането на кабинета "Борисов” от "Справедливост" публично заявихме, че възлагането на каквито и да е надежди на ГЕРБ е абсурдно и означава "окончателно изчезване на остатъците от политическа нормалност в България”.

С болка констатирахме, че самият премиер и личният му политически проект представляват "тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност”. Съпротивлявахме се на "колективната амнезия и загубата на слух, зрение, на чувство за приличие и достойнство”, демонстрирани в отношението на медии и анализатори към Борисов и управляващата партия.

Предупредихме съучастниците от Синята коалиция и "Атака", че и заедно с Бойко Борисов няма да направят нищо, след като преди това в продължение на четири години на откровено престъпно и провалено управление на тройната коалиция не можаха да направят каквото и да е смислено политическо действие, освен собственото си политическо оцеляване.

На шестия месец от управлението на правителството отбелязахме, че "вече не всички обичат Бойко”. Мнозина бяха започнали да се замислят върху показността на гръмките обвинения и закани към тройната коалиция, да са критични към огромното изобилие на информация за фрапиращи злоупотреби, извършени от представители на предишното управление.

Малцина запомниха шумно обявените "57 конкретни мерки на правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред”, които самите управляващи бързо предпочетоха да забравят.

Но с приетите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за електронните съобщения управляващите надминаха всички очаквания за милиционерски уклон в законодателната си дейност. Застрашени бяха основни граждански свободи, започна безконтролно подслушване и следене на хора, законът се погазваше все по-често и по-дълбоко.

Гръмко обявяваните полицейски акции без изключение катастрофираха в съда, който пък по правило беше обявяван от управляващите като основна пречка за триумфа им над престъпността, организираната престъпност и корупцията.

Сривът в системата на здравеопазването е очевиден, а смените на министри - отчаян опит за печелене на време.

Бизнесът изнемогва и се задушава с чиновническо безхаберие и откровен рекет, българите видимо обедняват. Стопяването на нацията продължава, а желаещите да напуснат страната се увеличава драстично.

Въпреки целенасочената проправителствена пропаганда у все повече хора се затвърждава усещането за лъжливото представяне на една паралелна действителност, нямаща нищо общо с истинския дневен ред на България.

В края на миналата година за нас в "Справедливост” вече беше безпощадно ясно, че Борисов и ГЕРБ ни водят към катастрофа. Това ни даде повод през ноември 2010 г. да проведем и публично обсъждане на поставения по-горе въпрос – "Накъде след Бойко Борисов”.

Постоянството на констатациите ни, правени през цялото това време, абсурдността на приемането, че Борисов е в състояние да води страната като министър-председател, и предизвестената катастрофа на ГЕРБ-овото управление тогава се споделяха от малцина. Трудно беше да се повярва, че хора с политически, управленски и професионален опит не могат да видят това, което за едни обикновени граждани беше повече от очевидно.

Съучастието на действащия като единен организъм управленски картел (по Цветозар Томов), включващ управляващи и опозиция, прокуратура и съд, медии и анализатори, затвърди извода ни за окончателно мафиотизиране на властта, действаща в своя собствена изгода на гърба на все по-дезориентираните граждани. Граждани, за които и сега, и след Бойко Борисов, очевидно не съществува никаква политическа или друга обществена алтернатива – освен самите граждани.

На пръв поглед тази алтернатива е без шансове. Нова сериозна политическа партия се прави много трудно и е изключително скъпо, ключовият достъп до медиите е изцяло контролиран от управляващия картел, полицията и прокуратурата могат лесно да намерят проблем там, където такъв не съществува - ако се наложи....

Подслушването и следенето са се превърнали в норма и са практически безконтролни, хората са обезкуражени и невярващи, все по-смачкани и зависими в борбата си за оцеляване. Властта на картела е извън и над закона. Ако не беше така, Борисов трябваше да е арестуван и разследван за длъжностно престъпление (осуетяване на митническо разследване), Цветанов трябваше да е със запорирано имущество (апартаменти) и също разследван, и двамата – отстранени от постовете си. Така, както преди повече от двадесет и две години никой не допускаше, че Тодор Живков и неговото обкръжение могат да бъдат арестувани и съдени, така и днес никой не очаква Борисов и Цветанов, Доган и Петков, Филчев и Сидеров да бъдат арестувани и съдени (независимо че последният може и да бъде пожертван след поредните му изстъпления).

Ако имаше истински и независими от властта съд и прокуратура, които да налагат законност и справедливост, безумната кражба АЕЦ "Белене” никога нямаше да тръгне (като изначално незаконен проект), а руската мафия нямаше да контролира ключови сектори на българската икономика. Нелегитимна – над и извън закона (макар и формално законна) власт – както преди 1989-та година.

Но има нещо, което може да обърка сметките на картела. Усещането за лъжа и подмяна, за несправедливост и кражба, за нелегитимна власт, за безперспективност и обреченост може да отпуши духа, вкаран отново в бутилката през последните двадесет и две години. Моралният бунт, възпламенен от потъпканото достойнство и кражбата на бъдеще, помете и по-силни управленски картели в Египет и Тунис, на път е да го направи в Сирия и Йемен, вече промени Либия.

Подобен морален бунт, макар и в съвсем друга среда, днес пълни площадите на големите испански градове.

Това може да се случи и тук. Не, не е вярно, че българинът е различен и че това няма да стане. Това е хипотеза, която изцяло устройва картела.

Въпрос на здрав разум, на инстинкт за самосъхранение, на почтеност и достойнство е да я опровергаем.