Накъде след изборите – (не)възможни сценарии и коалиции

Парламентарните избори са тази неделя, а според прогнозите следизборният ребус за съставяне на правителство ще е сложен.

Според последните социологически проучвания ГЕРБ ще е най-вероятният победител, може би дори със сериозна преднина пред втората политическа сила БСП. Това обаче далеч не значи, че съставянето на правителство ще е лесно за партията на Бойко Борисов. Причината – на практика почти всички останали партии, които се очертават като участници в 45-ото Народно събрание, не искат да се коалират с ГЕРБ. Проучванията от последния месец предвиждат партиите в парламента да са ГЕРБ, БСП, ДПС, "Има такъв народ", "Демократична България", както и "Изправи се!Мутри вън" и ВМРО, които са на ръба.

Но все пак, развръзката от изборите на 4 април и коя партия каква тежест ще има, зависи не от проучванията, които са моментна снимка на нагласите, а от това колко хора ще гласуват и за кого.

Сценариите

От решаващо значение е колко депутати в крайна сметка ще има ГЕРБ и колко ВМРО. Би било цяло чудо обаче те да съберат мнозинство от над 121 гласа, като се има предвид, че досега тази бройка се постигаше с участието на НФСБ и "Атака", плюс набавяне на гласове от партии като "Воля" и независими депутати.

Затова първият очертаващ се сценарий е "двама са малко-трима са много".

ДПС са единствените, които не са заявили предварително твърд отказ да се коалират с ГЕРБ, ако изключим ВМРО, досегашния партньор на ГЕРБ във властта. Още преди началото на предизборната кампания се появиха коментари, че ДПС умишлено не кандидатира видния си представител Делян Пеевски за следващия парламент, за да изглежда Движението по-приемлив участник за бъдещо управление, независимо в какви комбинации.

Коалиция между ГЕРБ, ДПС и ВМРО изглежда невъзможна най-малкото защото "патриотите" досега го играят гарант, че ДПС няма да влезе във властта. От друга страна Бойко Борисов едва ли ще рискува да се прегърне официално с ДПС, след като досега е обвиняван, че е марионетка именно на ДПС.

"Демократична България", "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън", както и БСП се обявяват за прекратяване на "модела Борисов".

Този фронт "анти-ГЕРБ" обаче е почти невъзможно да роди коалиционен кабинет. "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън" няма да се коалират със социалистите, смятайки ги за съучастници в досегашните безобразия.

Ето защо при вариант, в който ГЕРБ връща мандата за съставяне на правителство и той отива при БСП, шансовете за формиране на такова изглеждат нищожни. Причината е, че ДПС остава единственият поливалентен кандидат, който би проявил готовност да се включи.

При втори отказ от мандат президентът възлага съставяне на правителство на трета парламентарно представена партия, като не е задължително това е третата по големина политическа сила в НС.

Ако третият мандат все пак отиде при ДПС, то вероятно ще се опита да реализира отдавнашния си план за някакъв вид програмен/експертен кабинет. Именно за вариант заговориха и анализатори по време на кампанията. От ГЕРБ обаче са против. Най-близкият спомен за експертен кабинет е този на Пламен Орешарски, подкрепян от БСП и ДПС и оцелял едва година и половина.

Ако президентът прескочи ДПС и връчи мандата на някоя от другите партии, то дори и трите ("Демократична България", "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън") да се съгласят да управляват заедно, те няма да имат мнозинство.

Компромисен кабинет на НС или служебен кабинет на Радев

Извън описаните сценарии има и други, които звучат логично, но не и реалистично. Логичен вариант например е ГЕРБ и БСП да сформират широка коалиция (по германски модел), но непримиримостта на лидера на социалистите Корнелия Нинова към каквато и да е колаборация с ГЕРБ прави подобен вариант невъзможен.

За да съхрани "постиженията" на властта и да остане в нея, ГЕРБ в краен случай може да предложи вариант, при който Бойко Борисов да не е премиер. Тогава ще е налице някакъв много сериозен компромис за всички замесени в подобно политическо упражнение. Ако се стигне до вариант за участие на ГЕРБ в кабинет с друг премиер освен Борисов, то ще е най-вероятно кабинет от типа на експертен/програмен/ на националното спасение и пр. и не би изключвал участие на "експерти" от ДПС.

Развихрилата се трета вълна на Covid-пандемията би била подходящо оправдание за подобно управление.

В целя пъзел има много неизвестни, но поне едно нещо е известно – ГЕРБ ще направи всичко възможно да не допусне служебно правителство на президента Румен Радев. Това бе сред основните мотиви на Борисов да не подаде оставка в разгара на протестите миналото лято.

Но ако новият парламент не излъчи правителство, президентът е длъжен да разпусне Народното събрание, да насрочи нови избори и да назначи служебен кабинет.

Какви са сроковете

Съществува вероятността някоя от политическите сили да обжалва легитимността на изборите, ако ЦИК не обяви резултата в законовия срок – 4 дни след вота. Причина за това би било евентуалното забавяне на обработката на гласовете заради сложния протокол на секционните комисии. Освен това отсега е ясно, че десетки хиляди българи ще бъдат лишени от правото – и задължението – да упражнят правото си на глас, тъй като ще са карантинирани. Това също би било причина да се обжалват изборите, но не е ясно дали някой ще го направи и какви ще са последствията.

В нормална ситуацията конституцията изисква президентът да свика 45-ото Народно събрание най-късно един месец след изборите. Ако той не направи това в посочения срок, Народното събрание се свиква от една пета от народните представители.

Държавният глава трябва да връчи първия мандат за съставяне на правителството на най-голямата партия, но конституцията не е предвидила в какъв срок да стане това. Кандидатът за министър-председател трябва да предложи състав на правителство в 7-дневен срок. Ако първата политическа сила се провали, топката се връща при държавния глава и той връчва мандата на втората по големина парламентарна сила. При втори отказ президентът възлага съставяне на правителство на трета парламентарно представена партия. Ако и тя не предложи правителство, парламентът трябва да бъде разпуснат, поради неспособност да изпълни основното си конституционно задължение.

С един и същи указ президентът разпуска Народното събрание и насрочва избори за народни представители, които да се проведат в 60-дневен срок. Заедно с това той назначава и служебен кабинет, който да организира и проведе изборите.

Как се роди тройната коалиция

Едно от трудно сформираните правителства в годините назад е това на тройната коалиция.

След изборите през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила, а БСП е първа.

Президентът Георги Първанов дава мандат за съставяне на правителство на социалистите. Преговорите на БСП с НДСВ и ДПС се провалят заради спорове кой да е премиер, как да се разпределят министерствата и т.н.

Така се стига до проектокабинет на първата и третата политическа сила - БСП и ДПС. При гласуването на правителството в Народното събрание обаче кандидатурата на Сергей Станишев за премиер е одобрена, но не е приет съставът на правителството. 

Президентът връчва втория мандат на НДСВ, която не съставя правителство.
Така се стига до третият и последен проектомандат. Получава го ДПС.

Премиер все пак става Станишев, трите политически сили получават по един вицепремиер.

Този път разговорите продължават само два дни и трите партии, които почти два месеца не успяват да се разберат, стигат до съгласие – т.нар. формулата 8:5:3 за разпределение на министерските кресла съответно между БСП, НФСБ и ДПС.

Така на 52-рия ден след изборите Народното събрание за по-малко от 20 минути избра със 169 гласа правителството на тройната коалиция.

Как стана последните пъти?

При съставянето на последните два кабинета преговорите порекоха далеч по-леко и бързо. През 2017 г. преговорите между ГЕРБ и "Обединени патриоти" започнаха амо ден, след като ЦИК обяви официално резултатите от изборите. Още в началната им фаза бе ясно, че правителство ще има.

На 4 април със свой указ президентът Румен Радев свиква първото заседание на парламента за 19 април.

Коалиционното споразумение между двете формации бе подписано около месец след началото на разговорите. Това стана часове преди държавният глава Румен Радев да връчи на ГЕРБ мандат за съставяне на правителство, който е изпълнен.

Подобен беше сценарият и при кабинета "Борисов 2". Тогава изборите се проведоха на 5 октомври 2014 година. ГЕРБ започна преговори с останалите партии на 12 октомври. Още в нощта след изборите тогавашният председател на СДС Божидар Лукарски обяви, че позицията на "Реформаторския блок" (РБ) против участието на Борисов като премиер в следващото управление е била "предизборен трик за вдигане на електората". В крайна сметка РБ бе част от властта, Борисов беше премиер, а самият Лукарски – министър на икономиката. Преговорите пак продължиха около месец.