Наложете мораториум върху понижаването на осигуровките

Г-н Христосков, разпространен бе работен вариант с антикризисни мерки на правителството, който съдържа доста крайни идеи – намаляване на срока на платеното майчинство, облагане на брутната заплата, данък върху пенсии. Макар и правителството да каза, че няма да ги въведе, те все пак са били обмисляни. Как ги оценявате и какъв ефект биха имали те?

Преди да коментирам конкретните мерки, нека да кажа, че на никого не е приятно, когато работен документ излезе в общественото пространство. А обикновено се обръща внимание на работни документи с непопулярни мерки. Мога да коментирам въпросните идеи с условността, че желанието на кабинета е да има публичен дебат и след това да се вземе решение.

Относно облагането на пенсиите. Докато имаше някакъв по-нормален смисъл да се облагат пенсиите на работещите пенсионери, сега облагането на всички пенсии макар и с необлагаем минимум, не е най-добрата политика за момента. Тя въобще не е за препоръчване, защото е абсолютно справедлива обществената оценка, че пенсиите са ниски. И ние да вземем от пенсионерите пари, за да лишаваме проблеми на бюджета и да запушваме пробойни, е крайно некоректно. Още повече, че около 60% от тези средства, които се дават на пенсионерите под формата на пенсии, са пари, събрани чрез данъци от населението. Т.е. това са бюджетни пари, в това число и пари от самите пенсионери. Защото, участвайки бюджета с огромната сума от над 4 млрд. лева във финансирането на пенсиите, там има ДДС, което всеки един пенсионер плаща. Следователно тази мярка не е коректна и моят съвет е тя да отпадне.

Некоректна и противоречаща на принципите на данъчното облагане е и мярката да се облага с данък върху доходите на физическите лица брутната заплата, а не сумата след приспадане на личните осигуровки. На практика това е двойно данъчно облагане и то противоречи на всякакви принципи и на осигуряването, и на данъчното облагане. Тази мярка, заедно с другата мярка, която обаче аз подкрепям – държавните служители и служителите от специалните ведомства да си поемат личните осигурителни вноски, на практика ще доведе до кумулативно намаление с 20% на заплатите на заетите в бюджетната сфера. Отделно ще се намалят доходите на заетите и в реалния сектор. Така че мярката за облагането с данък на брутната заплата също не би трябвало да се приема.

Спорен е моментът с майчинството. Нека да кажа, че повишаването на периода на майчинството от 135 на 410 дни беше една положителна мярка от гледна точка на демографското стимулиране, но от гледна точка на разходите и възможностите на бюджета се оказа доста скъпа. Но веднъж вече дадено едно такова право, не бива да се отнема. Затова аз съм против намаляването на периода за бременност и раждане, но има логика в това да се увеличи периодът, от който се изчислява обезщетението.

Какъв трябва да е този период, според вас?

Сега има възможност една майка, която се осигурява 12 месеца, а преди това беше шест месеца, върху изкуствено завишен доход в продължение на тези 410 дни, да получава по-голямо обезщетение. Т.е. да се облагодетелства за сметка на осигурените лица. Затова предложението да се увеличи този период, от който се изчислява обезщетението за бременност и раждане от 12 месеца на по-дълъг период, е добро, но този период не бива да бъде по-дълъг от 18 месеца.

Искам да коментирам и едно добро предложение сред тези мерки – да се отнеме правото на работодателите да уволняват работниците в случаите на придобиване на право на пенсия. Сега работодателят може веднага щом служителят придобие право на пенсия, да го освободи без никакви други аргументи.

Защо се подготвят толкова непопулярни и спорни мерки? Толкова ли е тежко положението с приходите в държавата?

Положението наистина е тежко откъм приходи. От друга стана на практика реформи не се провеждат – и в здравната система, и в областна на социалното осигуряване. А тези системи, както и образованието, гълтат огромни ресурси. И ако затрудненията отчасти се дължат на кризата, която всъщност много внезапно ни обгърна, има и субективни грешки.

Субективните грешки са предоверяването на либералните икономисти, които казаха, че като се намалят осигурителните вноски, като се намалят данъците и се въведе плосък данък, ще имаме по-големи приходи или най-малкото компенсиращи приходи. Тези неща не се случиха.

Те не се случиха даже в периода, в който България се развиваше добре икономически, камо ли сега в период на рецесия. Нещо повече, страните, които провеждаха такава политика на ниски данъци и осигуровки, най-много пострадаха от кризата.

И тук вече вина носи както предишното правителство, така и сегашното, което по инерция се ангажира да продължи да намалява осигурителните вноски, с което ощети бюджета. Само от осигурителни вноски ще влязат с 400 млн. лева по-малко, а т. нар 100 000 -200 000 работни места, за които се твърдеше, че ще бъдат запазени, не се запазиха.

Колко още може да издържи пенсионната система в този режим на работа – ниски осигуровки, влошаваща се демографска ситуация? Какви са полезните ходове и неизбежно ли е вдигането на пенсионната възраст и осигурителния стаж?

Нека да успокоим хората, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) така е съставен и така е защитен от Кодекса за социално осигуряване, че пари за плащането на пенсиите в тези размери винаги ще има. Имаме резервен фонд. Има механизми за ползване от други фондове, в които се акумулират ресурси, макар че са включени в общия консолидиран бюджет във фискалния резерв, но пари за плащане на пенсии има. Въпросът е как да се справим, ако продължи рецесията по-дълго време, а аз съм сигурен, че ние трудно ще излезем от тази дупка, в която влизаме все още.

Резерви трябва да се търсят в две посоки – от една страна да се увеличат приходите. Включително и като се въведе мораториум върху намалението на осигурителните вноски. Много големи резерви има в т.нар сива икономика. Все още акцентът на НАП пада върху борбата със злоупотребите с ДДС, с данъка върху доходите на физическите лица. А много работа може да бъде свършена заедно с Инспекцията по труда по отношение на нелегалната заетост, плащането на пари извън ведомостите. Ако това се ограничи, оттам ще постъпят доста ресурси в общественото осигуряване, в това число и във фонд “Пенсии“.

Резерви има и по отношение на разходите. Голяма пробойна са т.нар. инвалидни пенсии. Тук трябва да има институционални промени. Сега едно експертно решение на ТЕЛК осигурява понякога пожизнена пенсия, която обаче плаща друг – НОИ.

Относно болния въпрос – повишаване възрастта за пенсиониране. Това няма да реши проблемите на сегашната криза. Защото, ако ние внезапно сега повишим възрастта или осигурителния стаж, това няма веднага да доведе до намаляване на броя на пенсионерите. Напротив. Само говоренето за това, че ще се вдигне възрастта, ще накара голям брой хора, които в момента работят и не се възползват от правото на пенсиониране, автоматично да се пенсионират. Ще се увеличи и натискът върху ТЕЛК за инвалидни пенсии. Голяма част от дългосрочно безработните хора, които не се пенсионират заради увеличаването на възрастта и стажа, ще получават обезщетение за безработица. В резултат на всичко това фискален ефект няма да има.

По-доброто решение е да търсим гъвкавите форми на пенсиониране. Т.е. хората сами да преценяват кога да се пенсионират и да стимулираме отложеното пенсиониране. Някои казват, че има конфликт на пазара на труда между възрастните и младите, но според мен такъв конфликт няма, защото в 90% от случаите хората, които са пред пенсия или в пенсионна възраст, се конкурират помежду си в друг сегмент, различен от този на младите.

Може да се търси ограничаване на ранното пенсиониране. Забави се преструктурирането на тези тежки отрасли – металургия, химия и др. и ние чрез ранно пенсиониране се опитваме да решим проблемите на безработицата. Т.е. вместо при съкращаването на тези хора в предприятия като “Кремиковци“ те да отидат на пазара на труда, ние ги пенсионираме по-рано и смятаме, че с това решаваме въпроса. А те отнемат от парите на възрастните хора, които действително се нуждаят от пенсия.

Т.е. вие смятате, че не са необходими такива промени в пенсионната система, а трябва да се търсят вътрешни резерви и да се изглаждат вече известни дефекти в сектора.

Да, смятам, че това е по-правилната политика. Защото другата политика води до обществено напрежение, до ненужни ексцесии. Известна е тази максима, че бедността ражда протести, а протестите водят до по-голяма бедност. Нямаме нужда от такива неща сега.

На ексцесии обаче станахме свидетели по отношение на здравната реформа, където под натиска на общественото недоволство и заплахата от лекарски протести набързо бяха лансирани и след това отменени различни идеи. Така ли трябва да се провежда здравната реформа?

Здравната система се нуждае от истинска реформа. Това, което сега започна, съдържа в себе си само елементи от онази реформа, която трябва да бъде направена. Най-напред ние трябва да си отговорим на въпроса здравно осигуряване ли ще имаме или ще имаме друга система на финансиране – пряко от държавата. Само едностълбово здравно осигуряване ли ще имаме или с повече стълбове. Един основен пакет от здравни услуги ли ще има или ще бъдат диференцирани пакетите в зависимост от степента на риска, на който са изложени отделните хора или в зависимост от техния доходен статус.

След като се отговори политически на тези въпроси и ако има обществен консенсус, че не могат да са равни трайно безработните и хората, които се осигуряват на максимален осигурителен доход, тогава при диференцирани пакети и допълнително доброволно здравно осигуряване, ще има яснота нужно ли е повишаване на здравната вноска и защо.

Така, ако на мен ми се иска 10% здравна вноска, аз ще знам, че няма да чакам два часа заедно с хората, които по цял ден са свободни, понеже са безработни, а ще бъда обслужен за 20 минути от личния си лекар или специалиста, защото трябва да заработя тези доходи, от които ще платя здравна вноска – примерно 2 000 лева. Това са 200 лева месечно здравна вноска.

Да, но сега не е ясно защо вноската беше повишена от 6% на 8% и парите отидоха в резерв и на фона на това се предложи повторно увеличение – на 10%...

Не беше правилно парите да отидат във фискалния резерв. Не е правилно от осигурителни вноски да се увеличава фискалният резерв, защото осигурителните вноски са целеви. Т.е. когато сме се съгласили да ни вземат не 6%, а 8% за здравни осигуровки, тези пари са за здравеопазване и не е правилно отклоняването им във фискалния резерв.

Според вас има ли политическа воля за провеждане на здравна реформа?

Аз ще бъда много директен. Воля има, няма капацитет.

Защо смятате така?

Заради факта, че за 24 часа от хората, които трябва да поемат политическата отговорност - ресорните министри и зам.-министри – чувам три различни идеи. Когато министърът говори едно, а заместникът му друго, означава че няма капацитет. Нищо лично. Тук не говоря за премиера. Той самият е затруднен в тази ситуация.

С още една мярка, оповестена в последните дни – създаването на консолидационна компания, която ще продава миноритарни дялове на държавни дружества през борсата, се заобикаля постъпването на пари от приватизация в Сребърния фонд. Вместо това парите ще запушват текущи дупки в бюджета. Как гледате на тази мярка?

Не е правилно. Сребърният фонд трябва да се попълва. Сега той е създаден като резервен фонд на министъра на финансите, а не на социалния министър и управителя на НОИ, така че има много неща, които трябва да бъдат оправени. Също трябва да се върнем към практиката средствата от този фонд да могат да се инвестират и в България, а не само в чужбина. Може да се инвестира не само в чуждестранни ценни книжа, а и в български. Така че трябва да подготвяме сребърния фонд за нова криза като тази плюс демографската криза.

Кои, според вас, са работещите антикризисни мерки, чието прилагане в момента ще даде положителен ефект?

Ако говорим за попълването на бюджета много по-справедливо и много по-добър фискален резерв ще има, ако се откажем от плоския данък и се върнем към диференцираното подоходно облагане. Т.е. доходите в по-високата си част да се облагат с по-висок процент, отколкото тези, които са в ниската част. Включително като се върнем към един необлагаем минимум.

Това е един от начините, по който можем да съберем пари, без това да се отрази много сериозно на събираемостта и без да засегне бизнеса. Ние не бива да бъркаме доходите за лично потребление на високодоходните групи с техния бизнес. Ние ще ги ограничим от гледна точка на потреблението – на разходите за тяхното семейство.

Друга антикризисна мярка. Нека се вгледаме в опита на западноевропейските страни. Включително тези, които проповядваха най-либерална политика. Те не затрудняват бизнеса, а го подпомагат, в това число и като потребители. А ние затрудняваме бизнеса като не плащаме това, което трябва да им платим за доставките и извършените услуги.

Освен това трябва да направим всичко възможно да се усвояват европейските средства. Това ще помогне на бизнеса да си стъпи на краката.

Нищо ново. Няма панацея...

_________________________

*Доц. Йордан Христосков е бивш управител на Националния осигурителен институт. В момента е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси