Намалението на ДДС през 1999 г. не понижи цените на стоките

Г-н Тасев, основните данъчни промени вече са факт, макар че последните текстове по законите ще се гласуват идната седмица. Какъв ресурс освобождава държавата в полза на гражданите и фирмите с намаленията на данък общ доход и данък печалба?

Нашите изчисления показват, че при равни други условия в населението ще останат 151 млн. лв. в повече в сравнение с това, ако беше останала скалата, действаща през настоящата година. Във фирмите ще останат 150 млн. лева.

Специално за ДОД, при приемането в парламента скалата претърпя промяна и се въведе допълнително стъпало за доходите между 250 и 600 лв. с по-ниско от планираното облагане. Как ще се отрази това върху приходите в бюджет 2005 и може ли разликата да се компенсира, без да се ограничава някоя от разходните части?

Наистина в парламента възникна това предложение за постигане на по-голяма плавност на облагането, което според нас е правилно. Естествено, че ще доведе до снижаване на приходите от ДОД. В същото време, увеличаването на минималната работна заплата ще даде един тласък на увеличаване и на другите минимални възнаграждения в посока нагоре, от което и данъчните приходи ще се увеличат.

Общо, очакваме негативното въздействие от промяната в скалата да е от порядъка на около 20 млн.лв. Но се надяваме то да бъде компенсирано до голяма степен от по-сериозното намаление на най-високата скала за облагане - от 29 на 24%, което ще извади на светло кешовите възнаграждения на хора, които досега не са ги декларирали.

Но вече се появиха доста мнения на анализатори, че тези облекчения се компенсират от увеличението на облагаемата осигурителна база, увеличението на част от косвените данъци, както и на различните административни такси за граждани и фирми. Според тях, разгледано съвкупно, данъчно осигурителното бреме остава почти непроменено през 2005 спрямо 2004 година. Прави ли са?

Вярно е, че има известно компенсиране - от една страна намалението на данъчните ставки ще остави на разположение на гражданите повече пари, а от друга увеличаването на дела от осигурителната вноска, която се плаща от осигурените лица, ще влоши сумата, която фактически остава в данъкоплатците.

Искам да направя уточнението, че промяната от 75 към 25 на 70 към 30 на съотношението между вноските на работодател и осигурено лице, която ще стане през 2005 г., е заложена преди няколко години. С тенденцията постепенно да стигне 50 на 50 към 2009 година. Тоест, до 2009 г. ние ще бъдем свидетели на един непрекъснат и постепенен процес на преминаване на осигурителната тежест от работодателя към осигуреното лице, докато се изравнят вноските, които плащат.

В случая, единствено за групата с по-ниски доходи се наблюдава ефекта, при който заради осигурителната вноска има, така да се каже, силно изземване на получения в повече доход от данъчното намаление.

Трябва обаче и да се отчита, че хората, които досега са взимали 130 лв. минимална заплата, ще започнат да взимат 150 лв. - тоест с 20 лева в повече. Така че във всички случаи дори и групата от хора с минимални възнаграждения няма да пострадат в тази степен.

И все пак, г-н Тасев, нямаше ли възможност да се заложи по-голямо намаление на преките данъци за догодина, особено на фона на тазгодишното им преизпълнение, което се очертава? От СДС, например, преди около две седмици заявиха, че по техни сметки приходите спокойно могат да се увеличат с около 2 млрд. лева спрямо заложените в проектобюджета, чрез действия на данъчната и митническата администрация?

В числата на бюджет 2005 са инкорпорирани всички факти, включително и онези, повлияли за увеличаване на събираемостта и допринесли за преизпълнението през настоящата година. Не можем до безкрай да разчитаме на една повишена събираемост и на предприемането на мерки, защото това са ресурси с ограничен характер. Те не могат безкрайно да се увеличават и да се разчита на тях.

Може би отчасти ще се съглася с подобно твърдение, че все още сигурно съществуват ниши или възможности, където при евентуална намеса от държавата биха могли да се затворят някои кранчета, от които изтичат потенциални приходи.

Искам да добавя, че е напълно възможно да бъдат възприети по-стриктни или сурови мерки в ограничаването, например, на кешовите разплащания, при голямата част от които се избягва плащането на ДДС и въобще плащането на данъци. Те са много благотворна среда за развитието на корупция, контрабанда, организирана престъпност. Ограничавайки разплащанията в брой, което вече са направили много страни - Испания, Англия, Италия, Франция, Чехия, мисля че и Македония пристъпва към тази мярка - ще вкарат в правия път, така да се каже, повече фирми, което ще повиши приходите от ДДС.

Кога смятате, че може да се приложи подобна мярка?

Една такава мярка би могла да бъде достоен отговор на критиките, които се отправят към България, че не полага достатъчно усилия в борбата срещу корупция, организирана престъпност и така нататък. Защото ограничавайки парите в брой, косвено се борим срещу тези явления, в които най-често участват пари в брой.

Нека се върнем към промените при облагането на фирмите. Една от най-важните е увеличаването на амортизационната норма от 30 на 50 процента за фабрично новите и неупотребявани машини и производствена техника. В какви случаи ще се използва това облекчение? Дали ще важи само за новооткриващи се производства или и за модернизация на вече съществуващи, тъй като последното е от голямо значение за подготовката на българския бизнес за конкуренцията на европейските пазари?

Възприе се, че това ще важи и в двата случая. Разбира се, за ограничен брой активи.

Считаме, че така се дава една добра възможност за ускорен старт или едно ускоряване непосредствено преди приемането на страната в ЕС. Максималното възползване от страна на фирмите от това облекчение ще бъде възможно в период от две години. Затова се надяваме, че те ще започнат да го използват широко още от самото начало на 2005 година.

А защо не приехте предлаганото намаление на ставката по ДДС?

Много често, при предложения за намаления на ставката по ДДС се използват и чисто социалните аргументи, че това би довело до намаляване на цените.

Аз обаче ще ви цитирам едни данни, свързани с ефекта от намаляването на ставката от 22 на 20 % през 1999 г.: "индексът на цените на стоките от потребителската кошница през месец декември `99 година е с 6.2 % по-висок от този за месец декември `98 г. при средно годишна инфлация от 1.8 процента".

На хората с достатъчно добри икономически познания това говори единствено, че не се наблюдава поевтиняване на стоките от потребителската кошница, независимо от намалението на ставката от ДДС. С това отговарям на популистки рекламираното намаляване на ставката.

Иначе, от практическа гледна точка, понижението на ставката от 20 на 18% за бюджета би довело до над 400 млн.лв. по-малко средства. Тези средства биха останали във вносителите и в търговците. И за съжаление, за немалка част сме сигурни че биха били вкарани отново в мелницата на вноса, което би влошило допълнително търговския баланс.

Така че има много аргументи против намалението на ставката на ДДС, още повече че няма гаранцията за преизпълнение на приходите, откъдето да се компенсират тези 400 млн.

Друг дискутиран въпрос беше този за диференцираните ставки по ДДС. Какво пречи и у нас да се въведат такива ставки за някои основни стоки, каквато практика има и в някои европейски държави? И още нещо - дали според Вас по принцип такава мярка е удачна или по някакъв начин въздейства изкривяващо на пазара, тъй като се явява стимул само за определени сектори?

Ще започна от края на въпроса. Наистина ще се получи изкривяване, без значение дали в полза на производителите на хлебни изделия, или производителите на млечни изделия, или на месни изделия - нарушава се отрасловата неутралност, която трябва да носи в себе си всеки един данък, всеки един данъчен закон.

Освен това трябва да се съобразяваме и с натрупания десетилетен опит в страните, които прилагат диференцирани ставки. Те правят неистови опити да се отърват от тях и да сложат една обща ставка. По този начин ние сме съветвани от всички онези страни и от ЕС, че не трябва да вървим към диференциране, а напротив - да запазим тази добра досегашна политика. Защото диференцирането, освен усложняване на администрирането и затрудняване и на двете страни - данъкоплатци и администрация, би създало и потенциални възможности за много нарушения.

Преди дни съобщихте пред парламента, че технически не е възможно още от 2005 г. да се въведе нулев акциз върху пропан-бутана за отопление, което би стимулирало процеса на газифициане. Споменахте, че подобна мярка би могла да се планира 2006 година. Какво е необходимо да се направи?

Действително в парламента бяха отправени упреци, че изпълнителната власт няма желание да реализира подобни решения. Аз обаче не мисля, че законите не следва да се съобразяват с липсата на техническите възможности на даден етап нещо да се реализира.

На този етап никой не може да гарантира, че една цистерна с пропан бутан например, която се обявява на митницата за битови цели, че наистина ще се използва точно за такива. В момента е изключително трудно това да се контролира и би се създало не една вратичка, а порта за изключителни силни и болезнени фискални нарушения.

Моето предложение беше да се даде достатъчно време на съответните органи - защото тук трябва да се намесят и стандартизационните органи, и министерство на икономиката, и други органи - така че да се създаде механизъм за предотвратимост или недопустимост на подобни нарушения - внесеният за едни цели пропан-бутан да се използва за други. И да се даде достатъчно време за предварителна подготовка на органите, които трябва да реализират съответното решение.