Намалява усещането за негативно въздействие на кризата върху домакинствата

Усещането за негативно въздействие на икономическата криза върху домакинствата в България намалява, сочи изследване на Институт "Отворено общество"-София и Световната банка, представено в неделя.

Броят на анкетираните, които заявяват, че са засегнати от кризата спада от 24 на сто през февруари до 19 на сто през септември. В същото време делът на домакинствата, които са принудени да ограничат разходите си за основни храни, медицински и образователни услуги остава непроменен на относително високи равнища.

Според програмния директор в Института Боян Захариев, цитиран от БТА, основно отслабват ефектите, които се предават чрез пазара на труда. Намалял е броят на хората, които са загубили работа, на тези, които са преминали на намалено работно време и на тези, чиито заплати са били намалени. Всеки трети, който през февруари се е опитвал да си намери работа, до септември е започнал да работи.

Кризата мигрира към хората с по-високо образование, сочат данните от проучването. От 10 на 16 на сто се е повишил делът на висшистите, които са си загубили работата си.

Негативните ефекти на кризата преминават и от едни сектори на икономиката в други. Забелязва се влошаване на състоянието на заетите с търговия  и подобряване на състоянието на заетите с транспорт и в преработващата индустрия. В сектора на строителството положението остава непроменено.

По отношение на задлъжнялостта промяна няма, равнището на финансов риск остава ниско.

Доходите са останали почти същите, с леко движение нагоре, което е почти в рамките на сезонния ефект и статистическата грешка, отбеляза Захариев. Равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС ниво. През септември 21.4 на сто от българите са в риск от бедност (според дефиницията на Евростат) при 21.1 на сто от февруари. Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства.

Близо 8 на сто от анкетираните заявяват, че пропускат хранения през деня, като този процент нараства до 17 на сто при най-бедната една пета от домакинствата.

Захариев цитира нов индикатор на Евростат за материални лишения, според които България категорично е на последно място - над 40 на сто от хората живеят в материални лишения. Румъния е преди нас, но с разлика от 10 процента. Един от основните измерения в този индикатор е въпросът "Случва ли ви се да не можете да отоплявате дома си адекватно поради липса на средства?".

Проучването на ефектите на икономическата криза върху българските домакинства е осъществено от Институт "Отворено общество" и Световната банка и се базира на интервюта с членове на представителна за страната извадка от 2400 домакинства. Първият етап от проучването е направено през февруари-март, а вторият - през септември.

Алфа рисърч: Както и преди година според близо половината българи ситуацията се влошава

За една година оценките на общественото мнение за икономическото състояние на страната и на домакинствата почти не са се променили и в края на 2010-та, както и година по-рано близо половината от хората смятат, че ситуацията се влошава. Това показват данните от редовно тримесечно проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 4-12 декември.

Десет процента от анкетираните са на мнение, че икономическият климат се подобрява, 42 на сто смятат, че остава същият, а според 48 на сто ситуацията се влошава.

Същевременно традиционно в края на всяка година оптимизмът за близкото бъдеще се възражда. Малко над една трета са оптимистите, срещу 24-27 на сто песимисти. Най-значителен обаче остава делът (42 на сто) на хората, които не виждат признаци на съществена промяна през следващата година.

Към момента 28 на сто от българите имат някакви спестявания. Над половината от тях обаче (16 на сто) са теглили от своите спестявания през последните месеци.

Като се имат предвид запазващото се ниско равнище на доходите на българските граждани (по данни на Евростат те са едва 40 на сто от средното за ЕС, измерено по критерия стандарт на покупателна сила), спадът на чуждите инвестиции и на потреблението, евентуално разминаване между очаквания и реалност може да катализира недоволство и напрежение в най-засегнатите социални групи, прогнозират социолозите.