Намаляват емигриращите ИТ експерти, но недостигът на кадри още мъчи сектора

Недостигът на квалифицирани кадри продължава да мъчи българската ИТ индустрия, въпреки значително намалялото изтичане на компютърни специалисти в чужбина през последните години. Проблемът е сериозен, защото може да се окаже пречка пред планираното разширяване на сектора, който е сред най-бързо развиващите се и най-доходоносните в България. Това стана ясно на пресконференция на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) във вторник.

Около 80 на сто от нейните членове искат да наемат още хора, но липсата на специалисти е предизвикателство за изпълнението на тези намерения. 17-18 на сто от компаниите смятат да запазят равнищата на заетост и само две-три фирми смятат да намалят персонала, съобщиха от организацията.

В момента 15-20 хиляди души са заети в сектора у нас, но в следващите пет години той ще се нуждае от три пъти повече специалисти, посочи Стамен Кочков, председател на БАСКОМ.

За последните три години в ИТ индустрията са открити над 3000 работни места и този ръст може да е много по-голям, ако образованието намери начин да произвежда повече квалифицирани кадри, коментира колегата му Георги Захариев. Критично важно е в този процес е участието на държавата и университетите, допълни Джонев.

Той представи проект за обучението на повече програмисти в България, който обхваща деца от гимназиалния курс на обучение, които са ангажирани с професионалната квалификация паралелно с гимназиалното образование. Целта е за около две години те да придобият квалификация и да влязат в компаниите като стажанти, като в ХІІ клас да работят на половин работен ден. След това да продължат висшето си образование и да се включат в ИТ-индустрията и всяка година да повишат квалификацията си.

По наши прогнози, ако изградим около 25 образователни центъра в страната във всеки по-голям град, към 2020 г. около десет на сто от завършващите съответния випуск ще са готови специалисти или става дума за около 6000 души, каза Явор Джонев. По думите му това ще реши проблема на индустрията с кадрите.

Отделно с Националната агенция за професионално образование и обучение се работи по определяне на държавните стандарти за професията програмист с прякото участие на софтуерната индустрия, която ще инвестира в разработката на изискванията, на учебните програми, в квалификацията на учителите, които да преподават в бъдещите обучителни центрове. От държавата се очаква да направи инвестицията в организацията на тези центрове, посочи Джанев, цитиран от БТА.

Освен това се готви стратегия на ниво МС за подпомагане на квалификацията на софтуерните специалисти.

Друг проект на асоциацията е фокусиран върху математиката за предучилищния и средния курс. Сега се подготвя мащабно сравнително изследване между новаторската "JUMP Math система" и традиционните начини за преподаване на тази наука. Изследването ще се прави следваща година и то ще е база за бъдеща държавна политика в тази област. В проучването участват СУ "Св. Климент Охридски", НБУ и БАН. Засега според научната хипотеза на изследването всички деца могат да достигнат експертно ниво на компетентност по математика. Системата на преподаване осигурява качествено преподаване от всеки учител, който с интерес навлиза в темата. Уроците няма да бъдат оставени на импровизация на учителите, те ще са подобно на сценарий на пиеса, която трябва да се изиграе и от учителите, и от децата, разказа Джонев.

Идеята е да няма входящи изпити за обучителните курсове за деца, но ще има входяща подготовка, свързана с това да се установи дали детето покрива базови знания. Ако не успее, то няма да бъде отхвърлено, а ще може да ги навакса преди да влезе в обучителната програма. Целта е не просто да се набавят квалифицирани кадри за ИТ индустрията, а да се подготвят хора с универсални умения, приложими и за други сектори.

Според годишния доклад на Асоциацията "Барометъра на българската ИТ индустрия 2014 - 2015" , проведен сред близо 2300 фирми, чиито дейности и приходи са предимно от софтуер, ръстът на приходите в сектора за пореден път е над десет на сто за 2014 г. или над 1 млрд. долара. Делът на експорта в тези приходи се увеличава и достига до около 65 на сто.

Очакванията са през следващата година делът на сектора в БВП да достигне два процента.

За последните три години са открити над 3 000 работни места - близо 1 000 на година. Този

Средната брутна заплата в сектора е 3 358 лева, като измерена през покупателната способност заплата на българските програмисти става идентична с тази на колегите им във Великобритания. БАСКОМ отчита значително намаление през последните пет години на емиграцията на програмисти от България и тенденции на връщането на българи в страната от чужбина.

Почти сто процента от сектора е в "светлата част", главно заради кадрите, които не биха започнали работа във фирма, която не си плаща данъци и осигуровки, което например би им попречило спокойно да теглят кредити за лични нужди, коментираха от асоциацията.