Намери се взрив с детонатор. Как прокуратурата спря дело за гръмнал склад на "Емко"

Кадър след взривовете край Ловнидол. Снимка: бТВ

На 12 ноември 2011 г. се взривява склад номер 6 от базата в с. Ловнидол, Габровско. В него са държани 3120 далекобойни снаряда на фирма "Емко", собственост на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Това е един от четирите взрива, за които прокуратурата обяви на 28 април 2020 г., че е разкрила намеса на руското военно разузнаване ГРУ.

В четвъртък се изказа и премиерът в оставка Бойко Борисов като обясни, че е безкомпромисен спрямо руснаците и им е казал, че не могат да "шпионстват" в България.

Тази демонстрация на безкомпромисност на всички нива обаче сериозно се различава от реалността.

Първо, българската държава заговори за подозренията си срещу ГРУ едва след като Чехия изгони руски дипломати и обвини службата за взривовете в складове във с. Върбетице през 2014 г.

Второ, според Бойко Борисов, че българските спецслужби са били много наясно какво се е случило у нас далеч преди чешките. Но са си мълчали.

А прокуратурата, която иначе си раздаде награди за "безпрецедентните" успехи в разкриването и залавянето на руски шпиони, още през 2013 г. е пратила в "шеста глуха" делото за взривения склад в Ловнидол.

Постановлението, с което разследването се спира, бе пратено до медиите от самата фирма, откъдето обвиниха прокуратурата, че прикрива руските служби.

Взривно вещество с детонатор

След взривовете в Ловнидол през 2011 г. минават 10 дни преди екипи да могат да доближат складовете. Когато това все пак се случва, започват огледи. След това на място пристигат екипи на Министерството на отбраната, чиято задача е да разчистят терена.

На 11 април 2012 г. на около 190 метра по въздух от взривения склад те намират "предмет, наподобяващ пластично взривно вещество, обвит с полиетиленова обвивка и 1 бр. алуминиево цилиндрично тяло със стръчащ проводник".

Находката е доста подозрителна и е пратена за експертиза в МВР. Заключенията са, че става дума за веществото хексоген с още два примеса. Вътре е открит електродетонатор с откъснати проводници и прекъснат реотан на електровъзпламенителя. Установени са деформации, които се получават при въздушно-ударна вълна при взрив. Заключението на експертите е цитирано от прокурора:

"Наличието на намереното веществено доказателство – пластит с капсул детонатор в него и изключването на случайни фактори за самовзривяване на 152 мм-те изстрели с ОФ снаряди като причини за аварийния взрив прави много по-основателно допускането за съществуването на импровизирано взривно устройство, което не се е задействало напълно поради определени причини: недостатъчен електрически ток за задействане или неправилно свързване на капсул-детонатор. В подкрепа на това са и получените неравномерни дупки след взривната авария, в противен случай, според вещите лица би се получил само един-единствен кратер", пише той.

До този момент разследването върви в съвсем друга посока. Търси се вина и някой, който не е взел необходимите мерки и не е спазил правила или инструкции, за да се стигне до аварията. Експертизата на МВР обаче коренно променя нещата. Прокурорът от районната прокуратура в Севлиево решава, че делото трябва да се преквалифицира и вече да се разследва умишлено палеж. Или по-точно: "възникналият взрив и последвалите от него значителни щети се дължат на извършено при пряк умисъл деяние на неустановен от разследването извършител, изразяващо се в поставяне на импровизирано взривно усторойство и последвалото му взривяване (най-вероятно дистанционно)"

Окръжната прокуратура е на друго мнение

Това дело обаче е от компетентността на окръжната прокуратура в Габрово и затова материалите са пратени там. Изводите от прокурора от Севлиево се подкрепят и от показанията на двама пазачи на складовете. Те разказват, че са чули три малки взрива.

Окръжната прокуратура в Габрово обаче е на друго мнение. Тя връща делото с обяснението, че изводите са неправилни. И се аргументира, че събраните доказателства не установяват намереният експлозив да е послужил за взрива.

"Основанието за този извод е заключението на комплексната експертиза, в която е допусната възможност за съществуването на импровизирано взривно устройство, но не се сочи с категоричност, че за това е ползвано изследваното взривно вещество", пише в постановлението.

След като делото се връща в Севлиево, прокурорът просто спира разследването. Това се случва в края на 2013 г.

Осем години по-късно прокуратурата обяви публично, че има нещо съмнително около този взрив.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате да свърши служебното правителство?