НАП отписала 10 млрд. лв. дългове за една година

НАП отписала 10 млрд. лв. дългове за една година

Голяма част от дейността на Националната агенция за приходите (НАП) се оказва преливане "от пусто в празно". Данъчните правят ревизии, с които разкриват милиарди неплатени данъци, а после отписват разкритите задължения служебно или заради изтекла давност.

Това става ясно от дългоочаквания одит на събираемостта на данъците и осигуровките от НАП за периода 2013 - 2016 г., направен от Сметната палата. За проверката се заговори още в началото на 2018 г., но резултатите от нея бяха публикувани едва на 5 септември 2019 г.

Към 31 декември 2016 г. НАП има да събира умопомрачителната сума от 29.8 млрд. лв., какъвто е общият размер на просрочените публични държавни вземания към тази дата. От цялата сума 26 млрд. лв. са с взискател НАП, а останалите пари са на всичките около 100 институции, чиито глоби и вземания се обслужват от данъчните.

Огромната част от въпросните близо 30 млрд. лв. са установени с ревизии през целия преход, откакто се води статистика. Това са предимно неплатени данъци заради измами или други нарушения, надути с лихвите върху тях. На практика става дума за кухи милиарди, които данъчните едва ли някога ще съберат.

85% от просрочените около 30 милиарда са трудно събираеми или несъбираеми, става ясно от статистиката на НАП, публикувана в одита. Едва около 2.3 млрд. лв. са събираемите дългове, а 1.5 млрд. лв.- частично събираемите, сочат данните.

Така наречените "нововъзникнали" просрочени задължения към края на 2016 г. са в размер на 2.1 млрд. лв., от които едва 55% са събираеми, 17% са частично събираеми, а цели 27% (578 млн. лв.) са определени от данъчните като трудно събираеми.

Тези данни за пореден път разкриват проблема с неефективността на последващия контрол на НАП. С ревизии агенцията разкрива огромни суми неплатени поради нарушение или измама данъци, които впоследствие се оказват несъбираеми.

За да не набъбва снежното кълбо на несъбираемите дългове на НАП, от 2016 г. агенцията си издейства промяна в закона, която ѝ дава право служебно да отписва дългове, за които е изтекла абсолютната давност от 10 години. Благодарение на тази разпоредба само през 2016 г. НАП е отписала дългове за 10 млрд. лв., от които 9.4 млрд. лв. са по ревизионни актове, става ясно от одита на Сметната палата. За годините след това няма публични данни, защото НАП не ги обявява в годишните си отчети.

В същото време през 2016 г. НАП е трябвало да събере в бюджета от данъци и осигуровки 25.1 млрд. лв. От тях данъкоплатците доброволно са платили в срок 20.3 млрд. лв. През същата година чрез различните мерки за принудително изпълнение са събрани 0.9 млрд. лв., а 2.5 млрд. лв. са внесени доброволно след взети мерки като покани, телефонни обаждания и др. Излиза, че около 1/5 от данъците или около 20% не се плащат доброволно.

В одита на Сметната палата не се анализират в дълбочина причините, поради които се стига до трупането на сметката на НАП на огромни несъбираеми вземания. Одиторите многократно подчертават, че данъчната агенция полага много усилия за повишаване на ефективността на събираемостта на просрочените вземания. "Независимо от това, намаляването на погасените по давност просрочени публични държавни вземания (ПДВ), както и на служебно отписаните ПДВ е сериозно предизвикателство, особено по отношение на просрочените ПДВ, възникнали в резултат на издадени ревизионни актове", смята Сметната палата.

Тя се е съсредоточила само върху събираемостта, но не и върху ефективността на усилията на НАП, на МВР и прокуратурата за противодействие на данъчните измами, които са основен приходоизточник на организираната престъпност у нас.

Одитът разкрива абсурдния факт, че за разлика от всички европейски държави, НАП не прави т. нар. анализ, който изчислява разликата между теоретично прогнозираните и реално събраните данъци. Досега НАП никога не е обявявала публично дела на въпросните несъбрани данъци, но за първи път става ясно, че тя не само не публикува такъв анализ, но и изобщо не го съставя за собствени цели.

"До края на 2016 г. в НАП са разработени 2 анализа на данъчните несъответствия, съответно за периодите 2005 – 2007 г. и 2008 – 2010 г., в рамките на които е анализиран рискът от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство на национално ниво (Tax GAP analysis)", констатира Сметната палата.

За разлика от НАП обаче се оказва, че Европейската комисия прави анализ и в четвъртък обяви, че несъбраният ДДС т. нар. ДДС ГАП за България е в размер на 624 млн. евро през 2017 г. (12%).

С разликата между дължимия и събрания ДДС се измерва ефективността на мерките във всяка държава за прилагане и спазване на правилата, като по този начин се прави оценка на пропуснатите приходи заради данъчни измами, избягване на данъци, несъстоятелност, финансова неплатежоспособност и погрешно определяне на размера на дължимия данък", пояснява комисията.

Най-голямата разлика между дължимия и събрания ДДС е отчетена в Румъния - 36 на сто несъбрани приходи от ДДС за 2017 г., следвана от Гърция (34 на сто) и Литва (25 на сто). Най-малка е разликата в Швеция, Люксембург и Кипър, където несъбраните приходи от ДДС са средно един процент. В абсолютно изражение най-голямата разлика между дължимия и събрания ДДС е отчетена в Италия – 33.5 млрд. евро.

В одита си Сметната палата е изразила надежда, че "разработването и утвърждаването на единна методология за редовно извършване и наблюдение на брутния данъчен ГАП на национално ниво, с цел осигуряване съпоставимост на резултатите, предстои".

Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?