"Напълно диверсифицирани" през старата тръба: Откъде ще потече азерският газ

Връзката с Гърция вероятно ще се забави до края на 2021 г., под въпрос какво да правим целия договорен руски и каспийски газ

От газовата връзка с Гърция напълно готови са едва 11 км, сн. МС

Когато преди ден нагледа строежа на интерконектора с Гърция и обяви, че от 1 януари ще потече азерският газ и доставките за страната ни ще са "напълно диверсифицирани", премиерът Бойко Борисов направи подвеждащо изявление. Мнозина останаха с впечатлението, че ще получаваме азерския газ от станалата вече историческа газова връзка с Гърция. Това обаче е невъзможно, тъй като от нея са построени напълно едва 11 км от 183-километровото трасе.

По замисъл обаче азерският газ трябваше да потече именно през газова връзка между Комотини и Стара Загора, чието изграждане бе планирано още през 2009 г., за да се намали зависимостта на региона от руски газ.

Договорът с азерската компания СОКАР бе сключен през 2013 г. Той предвижда внос на 1 млрд. куб. м природен газ годишно, който трябваше да започне да се изпълнява в последното тримесечие на 2020 г. през интерконектора с Гърция, чрез който един ден ще получаваме и втечнен газ от различни доставчици.

Забавеното изграждане на интерконектора с Гърция принуди държавния газов доставчик "Булгаргаз" да преговаря със СОКАР за промяна на договора, така че да се определи временна друга точка за вход на газа – през съществуващата връзка Кулата-Сидирокастро, научи Mediapool от свои източници и това бе потвърдено от Министерството на енергетиката във вторник.

Нова входна точка

По договор газопроводът с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно трябва да бъде готов до края на април 2021 г., а търговската му експлоатация да започне не по-късно от 1 юли 2021 г. Изпълнителят на строежа "Авакс" още през лятото поиска срокът да бъде удължен заради мерките срещу коронавируса. От проектната компания, реализираща газовата връзка – "Ай Си Джи Би", казаха във вторник пред Mediapool, че финалните графици, предоставени от "Авакс", са за приключване на строежа до края на 2021 г. Това предложение обаче още не е одобрено от акционерите в проекта и се преговаря по допълнителното споразумение

"Да, преговаря се за смяна на входната точка на газа по договора със СОКАР, както и по анекс към договора с "Авакс", казаха и от енергийното ведомство в отговор на въпроси на Mediapool.

По-рано през деня и министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза пред Нова телевизия, че се работи "на база съществуващата инфраструктура да се създаде възможност за временна смяна на входната точка, която в момента е Комотини".

"В следващите няколко месеца връзката (с Гърция) ще се реализира. Важното е, че от 1 януари на българския пазар ще има друг източник на газ. Ще има конкуренцията, което означава по-добри цени. За хората означава сигурност в газовите доставки, никога няма да има риск България да остане без газ", декларира Петкова.

Какво предвижда договорът със СОКАР

Сключеният през 2013 г. договор между "Булгаргаз" и консорциума "Шах Дениз" за доставки от едноименното каспийско находище е за 25 години. Съгласно договора цените се формират, следвайки тези на петролните пазари. Записано е също, че газът ще постъпва в България през интерконектора с Гърция, докъдето ще бъде транспортиран чрез Южнокавказкия, Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод.

Последният компонент от т. нар. Южен газов коридор - Трансанадолският газопровод, влезе в експлоатация преди два дни, но газовата връзка между България и Гърция не е готова. Ако обаче "Булгаргаз" не започне да внася газа от "Шах Дениз ІІ" в уречения срок, ще трябва да плаща неустойки. Затова българският газов доставчик вече е участвал в търгове за капацитет на гръцкия газов оператор ДЕСФА, като е осигурил обеми и от реверсивната газова връзка Кулата-Сидирокастро, която е част от Трансбалканския газопровод, използван до началото на тази година за транзит на руския природен газ през България за Гърция. Сега това става през "Турски поток". Още през април 2019 г. техническият капацитет на тази връзка бе увеличен четворно и това позволява до 5 млн. куб. м газ дневно да влизат физически у нас от Гърция.

С купуването на капацитети на пазарен принцип "Булгаргаз" ще може да е по-гъвкав за осигуряването на вноса на азерския газ във времето, докогато продължи строежът на газопровода Стара Загора-Комотини.

Междувременно "Булгаргаз" преговаря със СОКАР и за смяна на формулата за ценообразуване, за да може стойността на азерския газ да е конкурентна. Надеждите са за постигане на цена, която да е по-ниска от сегашните и също да следва по-отблизо европейските газови пазари, както бе договорено с "Газпром".

"Булгаргаз" ще се окаже с повече газ отколкото може да реализира

Под въпрос е обаче как газовият оператор ще успява да реализира количествата по азерския и по руския договор. Причината е, че така "Булгаргаз" ще има на разположение общо 4 млрд. куб. м природен газ, при положение, че вътрешното потребление е около 3 млрд. куб. м годишно. Според отчета на газовия доставчик за деветмесечието на 2019 г. доставките му са спаднали с близо 25 на сто, а реализацията на полученото гориво – с 21 процента, спрямо същия период на 2019 г.. Причината е свитата консумация в промишлеността заради коронавируса. Не се знае догодина как ще върви потреблението, но според договора с "Газпром" България е длъжна да плати договорените количества, дори и да не ги вземе (т.нар. клауза "вземай или плащай"/take or pay).

Хипотетично "Булгаргаз" има възможност да реекспортира излишните количества газ, може дори да ги предлага на заработилата в края на миналата година българска газова борса, управлявана от дружеството "Газов хъб Балкан". Реално обаче борсата се използва от търговците на газ за моментно балансиране на нуждите на клиентите им и е съмнително дали държавното дружество ще успее да реализира такива огромни обеми, с каквито се очертава да разполага от следващата година.

Ниската цена на газа свали с 57% приходите на "Булгаргаз"

Намалената цена на руския природен газ със задна дата от август 2019 г. е намалила приходите на "Булгаргаз" през деветмесечието на 2020 г. с 57.24% от 1.05 млрд. лв. на 451 млн. лв.

Спадът на нетната печалба с почти 20 процента от 35.812 млн. лв. преди година на 28.695 млн. лв. сега.

С близо 25 на сто са спаднали доставките на БГ през деветте месеца, а реализираните от тях количества са намалели с 21 процента заради спадналата консумация в енергетиката, химията заради коронавируса. В хранилището в Чирен са били нагнетени с 27 на сто по-малко количества суровина.

Дружеството има да си взема 122 млн. лв., от които 111 млн. лв. се падат на столичната топлофикация, 8 млн. лв. дължи парното в Плевен, а останалите са борчове на оранжерии.

Рентабилността на продажбите обаче почти се удвоява от 3.3 процента преди година на 6.5 на сто сега.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес