Напасваме редакциите. Промените в Конституцията минаха на първо четене

Проектът за промени в Конституцията, внесен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, ще претърпи редакции и крайният му вариант може да е доста различен от началния. Това стана ясно в петък по време на дебатите по първото четене. По закон новите текстове се приемат на три четения.

Промените в основния закон вече бяха разглеждани веднъж от депутатите през октомври. Тогава не бе събрана нужната подкрепа от 3/4 от гласовете. Тъй като "за" гласуваха повече от 2/3 от народните представители, предложението може да се гласува отново след два месеца.

В петък председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков даде знак, че ГЕРБ са склонни на някои промени. В същия дух се изказа и Никола Минчев от ПП-ДБ. Корнелия Нинова пък заподозря, че се обсъждат "мъртвородени" текстове, защото управляващите имали намерение още следващата седмица да ги пренапишат.

Промените все пак бяха приети с мнозинство от 164 гласа, но дебатът показа, че и сред управляващото мнозинство има недоволни. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков например заяви, че няма да подкрепи промените в този им вид. След края на дебата от "Възраждане" предложиха срокът за промени между първо и второ четене да се удължи на 28 дни, но мнозинството не се съгласи.

От ПП-ДБ посочиха, че конституционните промени са първа стъпка към по-големи промени по отношение на съдебната реформа.

"Съдебната реформа няма да приключи с конституционните изменения. Много е важно да подчертая това. Те са необходима рамка, база за по-нататъшни усилия, но ние след това ще трябва да променим Закона за съдебната власт, след което ще бъдат избрани новите състави на съответните органи на съдебната власт, които ще започнат да прилагат новите норми и тогава, реално, ние ще можем да проследим тази реформа как започва да действа", каза съпредседателят на ДБ Христо Иванов. 

Другият съпредседател на формацията Атанас Атанасов подчерта, че конституцията дава основните насоки и трасира пътя. "Най-важно е да има независим съд и отчетна прокуратура", добави той. 

"Преди година говорихме теоретично - как ще се промени възможността за ефективно разследване на главния прокурор, а сега виждаме на практика как има един съдия, който наистина разследва. Надяваме се, че с Конституцията ще стане точно по същия начин. Може да не се видят в първия-втория месец промените, но в следващите години цялото общество ще започне да работи по по-различен, по-прозрачен начин с по-голяма справедливост", посочи съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Става дума за нюанси

Основните промени са свързани със съдебната власт. С новите текстове се създават два отделни съдебни съвета – за съдии и прокурори. Правят и се промени в броя на членовете от съответните квоти – магистратска и парламентарна.

Предлага се намаляване на влиянието на главния прокурор, проблем, с който България не може да се справи от години. Има съпротива срещу един от текстовете, с който се отменя правомощието на шефа на държавното обвинение за т.нар. методическо ръководство на всички прокурори. Сегашният главен прокурор Борислав Сарафов, който изпълнява временно длъжността, твърди, че така ще се създадат 28 безконтролни прокурори, т.е. началниците на окръжните прокуратури.

И БСП, и "Възраждане" многократно повториха, че с орязването на правомощията на главния прокурор, съществуването на фигурата му на практика се обезсмисля. Рашков пък говори за услесняване за "политическото въздействие" върху прокуратурата, защото политическата квота в бъдещия прокурорски съвет е ще е по-многобройна от професионалната, която се избира от магистратурата.

"Възраждане" и ИТН заявиха, че имат достатъчно гласове да сезират Конституционния съд (КС) и ще го направят след като промените бъдат приети. И тъй като при евентуална отмяна на поправките няма да се възстанови предишното положение, от партията на Костадин Костадинов предупредиха, че имало опасност Конституцията да бъде надупчена като "швейцарско сирене ементал". Цитатът е от бившия конституционен съдия Пламен Киров, също противник на промените.

От думите на Чолаков се разбра, че сигурно ще бъдат пренаписани текстовете за индивидуалната конституционна жалба. Най-вероятно това ще се прави чрез искане до съда, пред който гражданинът има дело, а не с директна жалба, както се предвижда в предложените текстове. Чолаков коментира, че в момента се напасват редакциите, но ставало дума за нюанси, а не за генерални промени в проекта.

Спор се разрази и по предложението депутати да могат да стават и хора с двойно гражданство. От БСП обвиниха ПП-ДБ, че тази поправка е заради Кирил Петков, който имаше и канадски паспорт и процедурата по отказ от него не бе завършила, когато бе назначен за служебен министър на икономиката. След това КС се произнесе, че назначаването му е било незаконно. От ГЕРБ заявиха, че са склонни да предложат хора с двойно гражданство да са и министри, но след разрешение от парламента. В отговор Минчев коментира, че това не е подходящо, защото не можело министърът на отбраната например да е гражданин и на друга държава.

"Тепърва ще се обсъди както с ПП-ДБ, така и с ДПС, отпадането на двойното гражданство за министри", каза след гласуването лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и добави, че би било добре то да отпадне, защото "вече поколения българи живеят извън страната и има много успели българи, които не биха искали да си заменят двойното гражданство, а бихме могли да ги ползваме като министри и те ще бъдат успешни".

Да се оперираме от гордост

Освен промените в съдебната власт се предлага и нов ред за служебните правителства. Вместо както досега, президентът ще трябва да избира измежду трима кандидати за служебен премиер - шефа на БНБ, председателя на Конституционния съд или председателя на Народното събрание. Парламентът няма да спира работа, т.е. върху действията на служебното правителство ще има контрол.

Последното бе определено от БСП като единствената смислена идея, но все пак с уточнението, че и по нея трябва да се работи. Корнелия Нинова заяви, че организират срещи с авторите на Конституцията, работили по закона от 1991 г. Тя покани депутатите от мнозинството да присъстват.

Чолаков пък на прави неочаквана аналогия, напомняйки, че последните промени в Конституцията (2015 г.) били приети отново във времето на коледния пост. Той определи резултата от тях като катастрофален и стигна до извода, че досегашните неуспехи били заради грехове - гордост, алчност, гняв. Затова сега трябвало депуатите да проявяват смирение и да се "оперират от гордост".

От "Възраждане" дойдоха критики заради предложението за промяна на националния празник от 3 март на 24 май. От партията заявиха, че това само внасяло разделение сред българите. В отговор Искрен Митев от ПП-ДБ заяви, че те не били никакви възрожденци, а "прости саботьори".