"Напоителни системи" затънала в дългове и спорни обществени поръчки

Отчетени са сериозни загуби на вода заради немодернизирани измервателни уреди

"Напоителни системи" затънала в дългове и спорни обществени поръчки

Задълженията на държавната фирма "Напоителни системи" са два пъти по-големи в сравнение със вземанията на дружеството. Налице са сериозни пропуски в контрола при реализираните обществени поръчки и като цяло фирмата е в критично финансово състояние. Това установи одит на Сметната палата, обхващащ времето от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2019 г. В целия си мандат същите проблеми на множество пресконференция представи и служебният министър Христо Бозуков. Одитът на Сметната палата идва близо 4 месеца след представянето на проблема от министъра.

Двойно по-големи задължения

В детайли, вземанията на "Напоителни системи" ЕАД за 2018 г. са за близо 18.9 млн. лв., а за 2019 г. – близо 20.8 млн. лв., формирани от неплатени средства за разходи от МЗХГ, продажби, предоставени аванси, съдебни спорове и други текущи вземания и отношения с министерството.

През 2019 г. вземанията по договорите за осигуряване на напояване нарастват с 20% спрямо тези през 2018 г. заради неизплатени задължения от страна на министерството към дружеството. Дружеството има вземания и по неразпределени суми от частни съдебни изпълнители в размер на около 1.1 млн. лв. за 2018 г., които нарастват с 2 млн. лв. през 2019 г. и достигат 3.1 млн. лв.

Задълженията на "Напоителни системи" за 2018 г. са в размер на около 38.4 млн. лв., а за 2019 г. – 37.8 млн. лв. Сред тях е и банков дългосрочен кредит и овърдрафт, такси за водоползване към Басейнови дирекции и др. За кредита преди месеци говори и служебния министър Христо Бозуков.

Бозуков посочи, че той е в размер от 13 млн. лв.

Най-големите разходи за заплати и осигуровки

Най-голям относителен дял от разходите на "Напоителни системи" ЕАД през двете години заемат разходите за заплати и осигуровки на персонала, съответно 62% през 2018 г. и 59% през 2019 г. За 2018 г. отчетените разходи за заплати са с 3.1 млн. лв. повече от планираните в бизнес програмата на дружеството, а за 2019 г. са с близо 1.8 млн. лв. повече спрямо планираните.

"Намаляването на разходите, в т.ч. и за заплати, биха подобрили приходната част на дружеството, и оттам – финансовото му състояние", смятат одиторите.

Дупка в контрола на обществените поръчки

При възлагането на обществени поръчки не са изпълнявани и прилагани контролни дейности, в резултат на това пет обществени поръчки са прекратени поради допуснати грешки при изготвянето на обявата, се посочва още в одита.

Допуснато е две обществени поръчки да бъдат възложени по по-облекчен от предвидения в закона ред, посочват одиторите. А след това открехват завесата и уточняват - възлагането на обществени поръчки чрез изпращане на покана до определени лица е в несъответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки.

Установено е още, че всички договори за обществени поръчки са сключени, без да бъде взето решение от Съвета на директорите в нарушение на вътрешните правила. За всички договори, с изключение на един, не е осъществен предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължение. При три договора е допуснато да бъдат извършвани услуги и доставки за обекти, които не са били включени в предмета им. Съставени са три акта за нарушение на Закона за обществените поръчки.

Не е създаден и утвърден регистър на недвижимите имоти, стопанисвани и управлявани от дружеството. При изпълнението на договорите за наем е допуснато забавено плащане на годишната наемна цена при 44 на сто от сключените през одитирания период договори за наем (27 договори); не е начислявана неустойка за забавено плащане, с изключение на три договора, като по този начин не са защитени финансовите интереси на дружеството.

Към края на 2019 г. за 29% от недвижимите имоти (897 земи и сгради) и за 60% от язовирите (88 бр.), дружеството не притежава документи за собственост, въпреки предприетите мерки от ръководството му.

От Сметната палата припомнят, че са констатирани проблеми в тази област още през 2010 г., когато отказа да завери финансовия отчет на тогавашното Министерство на земеделието и храните заради незаведени в баланса му хидросъоръжения, сред които 11 язовира.

Тотално разхищение на вода

Липсва на модернизация на измервателните устройства, поради което са налице сериозни загуби на вода, отчита още одитът на Сметната палата. Именно разхищението на вода бе една от причините в първоначалните си бележки ЕК да не допусне в Плана за възстановяване на България проектът за модернизация на напоителните съоръжения за нивите и разрастването им. Бившият министър на земеделието Десислава Танева от ГЕРБ бе заложила такъв проект да се изпълнява от Напоителни системи за 847.5 млн. лв.

Mediapool научи, че в последваща комуникация от Брюксел са посочили, че биха допуснали такъв проект, но само, ако той е за намаляване на разхищението на вода в съществуващата инфраструктура.

От монтираните измервателни устройства, собственост на дружеството, едва 26% са въведени в експлоатация през периода 2001– 2019 г., докато повече от половината - 58%, са монтирани в периода от 1961 г. до 1980 г. "В резултат са налице големи отклонения между източени/транспортирани, подадени и актувани водни маси, най-вече при напояване", добавят одиторите.

Площите, обслужвани от съоръжения, стопанисвани от дружеството, обхващат 7.4 млн. дка, от които годни за напояване са около 5.4 млн. дка. За сравнение обработваемата земя в България е 32 млн. дка.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?