Направи ли гаф българското разузнаване

Някой ще каже - стига компромати! Последния месец и половина страната бе залята от тях.

Поне такива нюанси се прокрадват в българската преса.

Странно е, че случаят с шпионажа, за който Германия даде сериозни индикации, че е сериозен и българското външно разузнаване (НРС) е замесено по един или друг начин, се отминава с благосклонно мълчание от иначе бдителните медии в България. Защото това, което се наблюдава, е съгласувана медийна тишина по проблем, който в друга ситуация или в друга държава би взривил обществото и медийната гилдия.

Защо се мълчи, или по-точно, защо медиите се опитват да потулят скандала? По-благосклонното мнение би могло да бъде, че най-после те заемат една национално отговорна позиция, че застават зад българската страна в защита на националните интереси. Национално отговорна позиция в смисъл, че преди последните усилия за влизането ни в НАТО всяко излишно "клатене на лодката" е опасно.

Разбира се, това заравяне на главата в пясъка няма да помогне на страната, защото Германия, а и Европа, няма да забравят скандала.

Държавните институции в България се държат също като медиите -всички се правят, че нищо не се е случило и че това не се отнася за тях. Смешно и не много умно.

Външно министерство казва, че от Германия няма изгонен български дипломат. Главният секретар на МВР Бойко Борисов първо каза, че офицерът за връзка на МВР е мъж и работи в Берлин, а не в Мюнхен, а когато немската преса писа, че и той е под подозрение като бивш служител на Първо главно управление на ДС, ген. Борисов направи уточнение, че е в действителност е работил за Второ главно.

Всичко това формално е вярно, но в случая става въпрос за жена, ползвала дипломатическо прикритие в консулството ни в Мюнхен и явяваща се официален представител на НРС към БНД.

В този смисъл и и.д. на НРС полк. Кирчо Киров вероятно е прав като твърди, че поверената му служба нямала действащ агент в Германия.

Да, така е. Службата няма действащ агент, но има щатен служител, официално делегиран по линия на сътрудничеството в Германия, който незнайно защо е поел функции в разрез с договорената му роля и по този начин е създал сериозен прецедент.

Естествено, възниква въпросът, дали това е самоинициатива на посочената госпожа М.Д., или на нея са и били поставени задачи да привлече към сътрудничество служител от БНД и тя се е справила със задачата.

При това положение някои горди "патриоти" могат да кажат:"евала, все още имаме разведки, работят нашите хора и им показахме на натовци, че сме сериозна работа". Или, стига с тия международни компромати, то не беше "папата", не бяха "чадъри", не бяха незаконни сделки с оръжие и т.н. В този ред на мисли - браво и на медиите, че защитават нашите.

Малцина обаче се замислят каква е действителната оценка и реакция на немската страна.

Нима случайно се появиха публикациите в немската преса за шпионския скандал? Ако БНД и другите федерални институции действително смятаха случилото се маловажно, просто нямаше да го извадят на яве. Нямаше и да се появят инициалите на "къртицата" от НРС, нито пък подробностите около арестувания служител на БНД и снимката на приятелката му М.Д. с чаша бира в ръка, публикувана в български вестници.

Реакцията на немските институции не е случайна, тя определено е знакова, въпреки толерантния ѝ тон. Защото не е редно, чрез офицера си за връзка, който се предполага, че е приет с нужното доверие, да разузнаваш нескопосано партньорите си.

И така всички в България си заравят главата в пясъка, ако може бурята да отмине. Нищо не се е случило или ако се е случило, голяма работа, ще ни бъде простено.

Проблемът обаче е създаден. Той е факт, на който българските институции трябва ясно да отговорят, и то пред обществото. Не скрито да се извиняват и молят за снизходителност германската страна, използвайки явни и тайни дипломатически канали. Защото виновни има.

Естествено, възниква въпросът само и.д. полк. Кирчо Киров ли трябва да носи отговорност за гафа? Да не забравяме на кого е подчинена тази служба. Нима в президентството не са знаели, че е установен нерегламентиран контакт с представител на немското разузнаване и то от служител, приет "на добра воля"? Нима, четейки предоставената информация от НРС, не са се заинтересували кой е източникът? Всичко говори, че определени среди в президентството са знаели за случая. Не е възможно шефът на НРС да не се е похвалил за този "успех". Най-малкото някой съветник от екипа на президента е бил в течение на нещата.

И обяснението за първоначалната гневна реакция на немските официални институции е именно това, че тази псевдоразработка е официално санкционирана в София .

А, че става въпрос за разработка, в това две мнения няма. По сведения от БНД датирането на отношенията между българската "разузнавачка" и немския разузнавач е от 1999 г. до началото на октомври 2003 г. Това показва, че утвърждаването на разработката е станало по времето на Димо Гяуров, който носи отговорност за този груб гаф.

Разработката на немския разузнавач е била класифицирана в НРС по съответния ред. Той бил определен като ПДИИ (Постоянно действащ източник на информация) и е имал съответния псевдоним.

Не по-малка вина, а дори и по-голяма, има сегашният шеф на службата полк. Кирчо Киров, който е допуснал да продължи работата по немския служител. Ако Киров бе действал адекватно, бе преценил риска от сериозно компрометиране на страната, той нямаше да продължава да експлоатира тази съмнителна с оглед на полезността ѝ разработка.

Основната вина е негова и поради факта, че провалът става при неговото управление на службата.

Всичко това говори за некомпетентност, за липса на задълбочен професионализъм, за търсене на евтини, но съмнителни ефекти.

Отговорност по случая трябва да поеме и президентската институция, която твърди, че ръководи Националната разузнавателна служба.

Въпросът за вината и отговорността е ключов в тази ситуация и знаков към нашите бъдещи партньори от НАТО и ЕС.

* Публикуваме с малки съкращения мнението на нашия читател, подписал се като Георги във форума на Mediapool. Ще се радваме, ако той реши да подпише с името си публикувания материал.