Направи ли Монти ненужни политиците в Италия?

Направи ли Монти ненужни политиците в Италия?

Забележителният успех на министър-председателя Марио Монти, приветстван като герой както у дома, така и в чужбина, създаде смут сред дискредитираните италиански политици и вероятно ще провокира радикални промени в политическия пейзаж през следващата година.

Според анализатори влиянието на Монти ще доведе до политическа революция, сравнима с антикорупционното разследване "Чисти ръце", започнало точно преди 20 години. Тогава скандалът помете стария ред, изпращайки стотици политици в затвора и принуждавайки Бенедето "Бетино" Кракси, доминиращата фигура на своята ера, да отиде в изгнание в Тунис, където почина.

"Цялата италианска система е в преход, свързан с успеха на Монти и ситуацията в Европа... Има криза в партиите", каза левоцентристки политик, който помоли да не се съобщава името му.

"Съществуващите партии няма как да се върнат на власт, затова те са разтревожени", каза високопоставен представител от правителството на Монти. "Не очаквам никоя от старите (политически) коли да продължи да се движи и в бъдеще".

Когато през ноември Монти беше избран да оглави правителството от технократи, а Италия беше на ръба на икономическа катастрофа, която вероятно щеше да доведе до смъртта на еврото, имаше прогнози, че политиците ще му дадат само няколко месеца, за да успокои пазарите, преди да предизвикат предсрочни избори. Десни политици заговориха за "издърпване на щепсела от контакта".

Това е вече история. Едва ли сега някой очаква, че ще има избори преди редовните, насрочени за пролетта на 2013 г., включително и предшественикът на Монти, Силвио Берлускони, чиито белязани от скандали последни месеци във властта бяха сринали доверието на пазарите.

Политиците бързат да създават нови обединения и да намерят фигура, достойна да замести Монти. Често споменавано е името на неговия министър на икономическото развитие Корадо Пасера – бивш шеф на банка "Интеза Санпаоло".

Центристката християндемократическа коалиция "Съюз на центъра" и други предлагаха самият Монти да продължи да ремонтира икономиката и след 2013 г. въпреки обещанието му да отстъпи поста. Според доста прогнози обаче той ще стане държавен глава, когато президентът Джорджо Наполитано - архитектът на правителството на технократите - догодина се оттегли.

Лихвите по кредитите на Италия, които по времето на Берлускони нараснаха до неудържими равнища, поевтиняха, откакто Монти пое управлението от стряскащите 7 процента до 5.5 процента.

Никой не допуска, че опасността е преминала за Италия, изправена пред огромен дълг, дълбока рецесия и нулев растеж. В понеделник Мудис последва другите рейтингови агенции и понижи кредитния ѝ рейтинг.

Пълна противоположност

Но на пазарите, където имиджът и психологията са така важни, разликата между сдържания и академичен Монти и претенциозния Берлускони е огромна.

В най-новия брой на европейското си издание, излязъл, когато Монти получи топло посрещане от американския президент Барак Обама във Вашингтон, сп."Тайм" помести на корицата снимка на министър-председателя заедно със заглавието: "Може ли той да спаси Европа?"

Само три месеца по-рано сп. "Тайм" постави Берлускони на корицата със заглавието: "Човекът, който управлява най-опасната икономика в света".

Въпреки че излива горчиво икономическо лекарство в гърлата на италианците, променяйки бързо политиката, Монти е приветстван като нов тип ефективен, честен и разумен лидер и остава популярен у дома с рейтинг от около 60 процента.

Политици, банкери и служители казват, че неговият интелектуален престиж като бивш еврокомисар е върнал Рим в челото на еврозоната при Германия и Франция. От такава позиция той може да защитава интересите на Италия по начин, по който Берлускони не можеше.

"Монти е на нивото на (канцлера Ангела) Меркел и (френския президент) Саркози. Берлускони беше 27-ми в Европа", каза левоцентристкият представител.

От тази позиция Монти - за когото италианците смятат, че разбира както от Европа, така и от икономика повече от колегите си - се противопостави на твърдия курс на Германия за намаляване на дълга, призовавайки да се обърне повече внимание на растежа и гъвкавостта.

Всичко това създава голям проблем за старата политическа класа, която така или иначе вече беше презряна от голяма част от народа и беше отхвърлена като вторачена в собствените си интереси "каста", преди Монти да поеме властта. Според резултатите от социологическо проучване общото доверие към тях е 12 процента, а вълната от корупционни скандали напоследък предизвиква още по-голямо възмущение.

Монти е явление, към което те не могат да се присъединят, ако не извършат драматични промени.

"Италианците няма да допуснат всичко да продължи постарому. Комбинацията от некомпетентност и корупция дискредитира цялата политическа класа", каза преподавателят от Американския университет в Рим Джеймс Уолстън.

"Мисля, че след Монти всичко ще е различно", заяви близък до Монти политик.

За да посрещнат тази криза навреме за изборите догодина, разделените политици и отдясно, и отляво трескаво правят политически маневри, за да представят ново лице пред избирателите.

Според близки до Берлускони източници той би предпочел да формира широка центристка коалиция, която да включва фракции от неговата собствена "Партия на свободата" - за която мнозина смятат, че ще се разцепи - центристи и левоцентристката Демократическа партия, за чието дясно крило се твърди, че се чувства некомфортно с левите - наследниците на бившите комунисти.

Нови лица

"След Монти партиите трябва да представят нови лица и може би нови организации, за да възвърнат легитимността на политиката, която днес тя е загубила и която може да бъде загубена в още по-голяма степен заради успеха на Монти", каза близкият до Берлускони политик.

Изборът на кметове в Милано и Неапол, които са извън основните партии, както и други политически събития са все признаци за тенденция към големи промени.

Някои политици допускат, че и други министри от кабинета на Монти освен Пасера биха могли да се кандидатират за премиерския пост догодина.

Въпреки еуфорията около Монти обаче изцяло нов политически ред вместо ремонтирането на съществуващия с нови лица и съюзи изглежда малко вероятен.

"Не виждам политиците да казват: "Наистина трябва да се обединим, за да спасим страната", виждам ги да казват: "Добре, сега му е времето да си разпределим пая", каза професор Ерик Джоунс от университета "Джон Хопкинс" в Болоня, допълвайки, че би било твърде трудно и скъпо да се създаде изцяло нова политическа формация.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?