Напрежение сред общините заради европарите по селската програма

Липсата на прозрачност и променени в крачка правила предизвикаха недоволството на общини заради класирането на проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. и доведоха до оставката на изпълнителния директор на фонд "Земеделие" (ДФЗ) Румен Порожанов.

Очаква се в сряда той официално да бъде освободен от Управителния съвет на ДФЗ и на негово място да бъде назначен един от двамата му заместници Атанас Добрев или Живко Живков, твърдят източници на Mediapool. Добрев вече е бил шеф на фонда за кратко – от 14 юли до 29 август 2014 г. в края на мандата на Пламен Орешарски след незаконното уволнение на предишния шеф Мирослав Николов.

Това е бил най-мекият вариант да няма сътресения в работата на фонда преди доплащанията на земеделците за миналата 2016 г. и приема на документи за настоящата година. Решаването на проблема с класирането по общинските проекти и разглеждането на над 3000 проекта на фермери за инвестиции в стопанствата им (мярка 4.1), коментираха запознати.

Класирането на общинските проекти

Дълго чаканата от общините мярка за европейско финансиране за ремонт на улици, ВиК, площади, детски градини и училища беше отворена за първи път през 2016 г. Интересът очаквано беше голям и надмина и най-смелите прогнози.

Причината е, че ПРСР е единственият източник за малките селски общини да получат около 2 млн. лв. за да ремонтират разбитите улици в селата. Така се стига до рекордните 925 проекта от всичките 232 общини на обща стойност 2.11 млрд. лв. Това е над три пъти повече от отпуснатите 670 млн. лв.

Малко преди да идването на служебното правителство на власт, класирането на общинските проекти е факт. Документът не е публичен и не е качен на сайта на фонд "Земеделие" или на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), така както е при другите оперативни програми. Причината е, че фондът работи по собствени правила, които се различават за всички останали програми.

Така няма как да се провери информацията, че финансиране получават едва 18% от общините, предимно управлявани от ГЕРБ, както твърдят депутати от БСП. Следва недоволство и над 200 подадени жалби срещу класирането.

Проблемът е основно с проектите, свързани с ремонт на улици и ВиК инфраструктура. По останалите подмерки – за ремонт на училища, детски градини, площади и т.н. няма напрежение.

Допълнените критерии

Причината е, че само за ВиК и улични ремонти критериите за класиране са дописвани след затварянето на приема в началото на октомври.

На Комитета за наблюдение на ПРСР беше взето решение оценяването на проектите да стане по едни правила. След това по неясни за нас причини те бяха променени, каза Красимир Джонев, кмет на община Летница от БСП пред Mediapool. Той е имал среща с представители на Европейската комисия по тяхно искане в София миналата седмица, на която е представил проблема.

Промените са свързани с броя на населението и свързаността на улиците с път от по-висок клас.

Например ако в проекта е заложено ремонт на 5 улици, от които 4 имат връзка с път от републиканската пътна мрежа, но петата най-дълга няма, то тогава този критерий не е изпълнен и не се получават точки, обясни Красимир Джонев.

От фонд "Земеделие" не отговориха на въпросите на Mediapool защо са дописвани правилата след затварянето на приема.

Бившият зам.-министър на земеделието Васил Грудев, който отговаряше за ПРСР, обясни, че промяна на правилата няма. Дадено е било допълнително указание от страна на Министерството на земеделието и храните, което е управляващ орган на ПРСР, към фонд "Земеделие" относно оценяването на проектите с цел да се предотвратят бъдещи нередности заради изкуствено разделяне на инвестициите, обясни Грудев пред Mediapool. Той посочи, че това е станало след получен сигнал от Агенцията за обществените поръчки. Грудев даде пример с ремонт на улица от 50 кв.м или 100 кв. м от нея.

НСОРБ предлага увеличаване на парите с още 100 млн. лв.

Предложението на НСОРБ за решаването на проблема е бюджетът по тези мерки да се увеличи с още стотина милиона лева, каза Красимир Джонев.

Аргументите са, че до момента все още нищо не е договорено от парите за общините по ПРСР. В същото време вече тече четвърта година от настоящия програмен период и няма да има време те да се усвоят. Рискът е да се получи както през миналия програмен период - в последния момент да се усвояват средствата.

Какво ще бъде решението на земеделския министър Христо Бозуков ще стане ясно в края на февруари. Той е дал срок до 24 февруари да се направи анализ на ситуацията и да се предложат варианти за излизане от нея.

Първоначално се е предвиждало да се прави ново класиране на базата на одобрените първоначално критерии. Това обаче ще забави подписването на договорите и означава четвърта нулева година за инвестиции в селата. В същото време до края на 2018 г. се изисква определен процент от средствата по ПРСР да бъде усвоен, за да не загубим т.нар. резерв. Именно по тази причина надделява и мнението да бъдат отпуснати допълнително средства, като сумата все още не е ясна каква ще бъде, коментираха източници от Министерството на земеделието и храните пред Mediapool.