Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Напрежение в БАН заради атестация на учени и сливане на хуманитарни звена

63 коментара
Напрежение в БАН заради атестация на учени и сливане на хуманитарни звена
След като се вземе окончателно решение кои институти на БАН ще продължат да съществуват и под каква форма, ще бъде извършена атестация на учените в академията и тези, които не покажат нужните резултати, ще бъдат освободени. Това обяви главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров по време на дебат на тема “Промяна или отмяна на науката?“.

“Решихме, че е по-логично първо да се каже кои институти остават, да им се дефинира мисията и след това да се прецени кои хора ще изпълняват тази мисия. Предстои атестация на учените, след която хората, които не се занимават с качествена научноизследователска дейност, ще бъдат освободени“, каза Хаджитодоров.

По време на дебата обаче стана ясно,че сред работещите в БАН има напрежение и недоволство срещу предстоящата атестация. Те смятат, че тя може да бъде извършена по субективни критерии и използвана за освобождаване на неудобни хора. Хаджитодоров заяви, че атестацията ще бъде поверена на външни специалисти, за да няма напрежение. “Ако Управителният съвет на БАН запази някаква власт над атестацията, то ще е с цел феър плей“, каза Хаджитодоров, което предизвика гневни възгласи в залата.

Учените са притеснени, защото смятат, че още на етап преструктуриране на институти има целенасочено негативно отношение към хуманитарните звена.

В хода на дискусията Хаджитодоров обяви, че предстои въвеждането на нова система за диференцирано заплащане на учените, за да се избегне уравновиловката в заплатите. Очаква се обаче, че това отново ще е за сметка на хуманитарните институти, тъй като фундаменталната наука не може да е толкова печеливша колкото приложната.

Под прицел ли са хуманитарните институти?

Младият учен Димитър Цаков, който разработва докторат върху Аристотел в Берлин, заяви, че при реформата в БАН основно засегнати са хуманитарните институти и това става на принципа “3 в 1“. Той даде пример с Института по литература, който се обединява под една шапка с изкуствознанието и архитектурознанието. Цаков посочи освен това, че в Общото събрание на БАН, в чиито ръце е решението за съдбата на институтите, са само 28 представители на хуманитарни и обществени науки срещу 97 от всички останали членове.

Едвин Сугарев пък попита защо, след като БАН е похарчила 400 000 лева за международна оценка, не се придържа към нея, когато решава съдбата на институтите. Учени от Института по социология, който няма да се запази като самостоятелно звено, също обвиниха централното ръководство на БАН в преднамерено отношение.

Същите обвинения се чуха и от проф. Валерия Фол от Центъра по тракология, който също подлежи на обединение с други структури. Хаджитодоров контрира Фол като ѝ каза, че според международната оценка нейният център “се е взрял в своето минало и не гледа към бъдещето“. Тя от своя страна пък заяви, че експертите, оценявали центъра при международния одит, не са били историци и не е съгласна с тези констатации.

Хаджитодоров заяви, че няма специално отношение към хуманитарните звена, но това отново предизвика гневни възгласи в залата. “Не е вярно и че международната оценка не е взета под внимание при решението кои институти да бъдат преструктурирани. Гледани са не само оценките на всяко звено, но и съпътстващия текст с препоръки. Има институти, които нямат критична маса за реализирането на ефективни проекти“, каза Хаджитодоров. Фол обаче заяви, че Центърът по тракология има критична маса и въпреки това стратегиите за културен туризъм в тази област са възложени на гръцки фирми, а не на центъра.

Правилен ли е пътят на реформата?

Чуха се и мнения, че реформата е трябвало да започне от ръководството, а не отдолу нагоре. Председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков (Атака) също споделя това мнение. Изчистването започва от главата надолу, каза той и посочи, че реформата е трябвало да започне от централното управление на БАН. Трудно е човек сам да се реформира, сам да се съкрати, допълни Стоичков.

Според Хаджитодоров пътят на реформата е правилен, макар че може да има и недостатъци. Той помоли държавата за спокойна среда за провеждане на реформата. Хаджитодоров припомни, че реформата в БАН е започнала при встъпването в длъжност на новото ръководство на академията според неговата платформа за управление.

Ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов пък не е съгласен с това, че за реформата в БАН се говори отделно и тя се провежда без връзка с висшето образование.

“Реформа в науката без висшето образование не ми се вижда перспективна, защото от висшето образование идват кадрите за тази наука“, заяви Веселинов.

Фондът за научни изследвания без стотинка за нови проекти

Директорът на Фонда за научни изследвания Емил Хорозов обяви по време на дискусията, че за тази година фондът ще разполага с 55 млн. при нужни 70 млн. лева. Хорозов обясни, че след разплащането по стари проекти и по международни спогодби, от които не може да се спести, пари за нови проекти няма да има. При това проектите от минали години ще са с намалено финансиране.

Според Хорозов в БАН има както качествени така и учени със спорни умения, които публикуват статии само във ведомствени сборници. По думите му предприетата реформа в БАН не е радикална, поради което академията няма да се промени съществено в резултат на нея.

Цаков от своя страна попита при положение, че пари във Фонда за научни изследвания няма, то тогава за каква конкуренция може да се говори и какви проекти се очакват от учените.

Христо Лафчиев от движението на младите учени пак заяви, че на учените им трябват “пари, критерии и много разговори вътре в академията, а не през медиите“.

Мястото на младите учени

Според Хорозов у нас трябва да се даде път на младите учени като се назначават за ръководители на научноизследователски екипи по даден проект. Олег Йорданов от Института по електроника на БАН го контрира с думите: “Дайте ми млад учен и аз още утре ще го назнача за ръководител. Йорданов се оплака, че младите хора бягат в чужбина“.

Самият Цаков обясни, че е избрал Германия за своята реализация, тъй като смята, че там има много повече възможности.

Хаджитодоров обаче съобщи, че след пенсионирането на 400 учени от БАН само за месец в академията са получени заявки от 81 млади учени, които са назначени на освободените места. “Не се ангажирам дали това е малко или много, но аз лично очаквах по-малко желаещи“, каза Хаджитодоров.

Огнян Кунчев от Института по математика и информатика заяви, че БАН ще издържи на сегашните атаки срещу нея, но след пет-шест години това вече няма да е възможно именно поради липсата на млади хора.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

63 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. gencho
    #64

    Колко обяви за работа в БАН сте видяли напоследък?!?Щото аз нито една. Явно ги крият за свои хора. Пък твърдят, че им трябват служители и искат пари заплати...Относно управлението и реформите в БАН.Стефан Жаджитодоров е научен секретар на инженерните науки от далечната 1991, а на скоро стана главен научен секретар БАН. След направената меджународна оценка обаче се оказва, че направлението инженерни науки е най-зле от всички.Би трябвало проваленият му администратор, да бъде разкаран от ръководството на академията, но не. Той става главен научен секретар на БАН и прави реформите.

  2. факти
    #63

    С. Хаджитодоров не е от направлението на инженерните науки, а от биологическите - Център за биомедицинско инженерство - оценките им са добри - BAB бърза проверка в Google scholar дава няколко добре цитирани публикации на ST Hadjitodorov -същата база данни дава повече от мижав резултат за другия "техничар" - ректора на ТУ KV Vesselinov

  3. сметка
    #62

    "Младият учен ... Цаков посочи освен това, че в Общото събрание на БАН, в чиито ръце е решението за съдбата на институтите, от общо 97 членове само 28 са представители на хуманитарните звена"младият хуманитарен учен ( и поддакващата му журналистка) явно са скарани с аритметиката --"хуманитарното звено" е 1 от 8-те звена по науки в БАН - справка , стр. на БАН

  4. Oleg Yordanov
    #61

    Авторката на статията не е предала акцента в изказването ми правилно. Основният проблем е, че университетите на практика не обучават студенти в научните специалности -- математика и природни науки. Едва вторичен въпрос е, че и малкото които се дипломират в тези специалности бягат в чужбина. Много важен и положителен момент в дискусията, изобщо не е отразен в горната статия. Проф. Веселинов каза, че в момента се подготвя предложение за преструктуриране и сливане на университетите, такова което евентулано

  5. Факт
    #60

    Някой знае ли заплатите в т. нар. централно управление на БАН и в какво се състои управлението им? А някой знае ли за директори над 70? Не знае Съботинов, че има такива? Да, да! Науката се гради на авторитети, морал. У ръководството на БАН моралът липсва. С този авторитет на ръковдството нищо добро не чака БАН. В БАН всеки пост се онаследява - заместникът на Юхновски зае мястото му и така надолу по веригата... Сътрудниците на директорите - бъдещи директори... Аз на тебе, ти на мене... Ако си "лоялен"

  6. bezpartien
    #59

    Не знам за БАН, но в Университетите се обявяват конкурси за асистенти, но никой не идва.

  7. девин сунгур.
    #58

    "Науката се гради на авторитети, морал" пък някои, представи си, твърдят, че науката се гради на научни авторитети и научни постижения.колкото хора - толкова "морали"...

  8. НОВЕ
    #57

    Тази академия е архаична структура, създадена по руски образец. Всички големи открития в света се правят в институти към университетите, където освен откривателската дейност , се провежда и образователна, обучаване на млади учени. Преобладаващата част от откритията в в двадесети век са направени в университетите- справете се с литературата по тяхната регистрация. БАН трябва да се закрие.В този си вид тя е само пансион за съхранение на "нашите" червени учени по идеологическите дисциплини.

  9. педагог
    #56

    Това дембелхаане за червени рабфаковци трябва да се реорганизира основно. Нали всичките професори, ст. научни сътрудници,чл. кореспонденти и академици се номинираха след санкция на ЦК на БКП . Питам, какъв е научният принос на АКАДЕМИК Лилйов. Този който не успя за цял живот да излезе от кулския си диалект и стотиците като него.

  10. Гражданин
    #55

    Спасение няма за БАН. Тези дето ръководят институтите и централното ръководство имат перспектива от една петилетка, после потоп.Те ще си получават пенсиите за ададемици и пак ще ругаят.Млади учени няма да има нито в БАН, нито в университетите.И сега маса докторантски и асистентски конкурси пропадат. Кой ще работи за 400 лева стартова заплата? Не можеш за тези пари да накараш някой да работи къртовски в науката. И образованието и науката ни са обречени при продължаващто безхаберие на държавата и т.нар. бизнес към тях.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.