Напрежението между Турция, Гърция и Франция нараства, конфликт не е в ничий интерес

Думите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който нарече френските и гръцките лидери "алчни и некомпетентни" показват колко нестабилна е ситуацията в източната част на Средиземно море след три седмици на ескалация на напрежението между Анкара, Атина и Париж, коментира френският в. "Фигаро".

Анкара не показва гъвкавост пред заплахата от европейски санкции и в събота обяви нови военни маневри на север от Кипър. Същия ден турският вицепрезидент Фуат Октай предупреди, че разширяване на териториалните води на Гърция може да стане повод за военни действия, припомня френското издание.

В Средиземно море се води нова "Игра на тронове", предупреждава заглавието на редакционна статия на в. "Ню Йорк таймс". "Като че ли по света нямаше достатъчно проблеми, та две страни от НАТО, Гърция и Турция, създадоха нова и опасна криза, въвличайки в нея страни от близо и далеч. В тази "игра на тронове" само Германия изглежда има влиянието да посредничи за връщане към здравия разум", подчертава американското издание.

Енергията е в основата на кризата, както и на толкова други опасни сблъсъци по света. Конфликтите между Гърция и Турция не са нещо ново, но този случай се усложнява от факта, че към тези газови залежи имат апетит и много други страни, отбелязва вестникът. По принцип големите залежи би трябвало да обединят тези страни, за да си поделят богатствата, намиращи се край бреговете им. Повечето от тях направиха точно това. Турция обаче се оказа изключена, отчасти поради териториалните претенции на Гърция, отчасти защото авторитарният турски президент настрои срещу себе си много съюзници и приятели с агресивното си поведение в Сирия, Либия и във вътрешнополитически план.

Проблемът се усложнява от факта, че Турция е член на НАТО, но не и на ЕС, докато Кипър е член на ЕС, но не и на НАТО. Гърция е член и на двете организации, което създава конфликт в лоялността към тях.

Опитът на Германия да развърже този гордиев възел се провали, след като Гърция обяви газово споразумение с Египет, предявяващо претенции към обширен район от морето. Атина направи това в отговор на подобно споразумение между Египет и Либия.

Странното в тази криза е, че съревнованието за изкопаеми горива трябваше вече да е заменено със съревнование как да се спре използването им, особено сред страни, подписали Парижкото споразумение. Освен това Европа има достатъчно газ, особено предвид забавянето на икономиката вследствие на пандемията.

Странно е и европейски и средиземноморски страни да се въвличат в допълнително напрежение, особено при наличието на толкова кризи, които да ги занимават.

В една предишна ера САЩ щяха да се намесят, за да разделят партньорите от НАТО и да предотвратят сблъсък, както се случи през 1996 година. Президентът Доналд Тръмп се обади на Ердоган, но без резултат - неговата администрация не е смятана за надежден посредник. Великобритания също се отдръпна от европейските дела, след като напусна ЕС. Брюксел няма влияние над Турция, особено след като стана ясно, че управляваната от Ердоган държава няма шансове за присъединяване към съюза. Така Германия пое водещата роля в опитите да бъдат убедени Атина и Анкара да седнат на масата за преговори.

Помощта ѝ не е съвсем алтруистична - Турция може да изпрати нов поток от сирийски бежанци в Европа, повечето от които ще се насочат към Германия. При близо трите милиона турци, живеещи в Германия, Ердоган има поне някаква увереност, че аргументите му ще бъдат изслушани.

Войната не е в ничий интерес и конфликт между страни от НАТО би трябвало да бъде немислим. Но предвид равнището на напрежението "и най-малката искра може да доведе до катастрофа", отбелязва в. "Ню Йорк таймс", като цитира германския външен министър Хайко Маас.